Влюбих се в момиче на име Попи.
От момента, в който за първи път я видях,
аз нещо много важно осъзнах.
За страстни мигове, прекарани с нея, аз живея
и за нежността и романтиката и копнея. ...
Не, не съм аз „нормално момиче" -
сякаш съм с Вселена по-далечна.
Осъзнай, че не съм тук отлично
и върви, с мен недей да си пречиш.
Аз не съм за живот с теб готова. ...
Ранна утрин в нощния бар...
Отворил рано, или не затварял
е бара неразсънен в утринта
и тук- таме по масите насядал
е някой, недопил си през нощта... ...
Намерих те... Намерих твоя свят
и сякаш той за мене бил е правен,
и в миг потънах, като слънце в цвят,
събудено от нежност непрежалена...
Намерих те... Намерих твойте дни, ...
НЕ СЕ Е СЛУЧВАЛО
Не съм се случвала, не ме е имало...
Било е сън, когато си ме любил!
Усещаш ли сърцето ми изстинало?
Загуби ме! Тотално ме загуби! ...
Любовта се спуска тихо от клоните
И се замисли „ДАЛИ ПЪК СЕГА“
Точно в момент – в миг на стонове
Дали да се мушна в тази глава
Дали любовта ще измести страстта ...
Спомени
Ще затворя една стъкленица със спомени –
шепа минало време, щипка пясъчен прах.
Като листи от есен златокоса отронени
да отекнат във дните ми с весел, радостен смях. ...
С насмешка благосклонна я поглеждат
минаващите покрай нея хора.
Във скута ù – тефтер, две куки, прежда,
в очите ù - вселенската умора,
нелепият ù руж се откроява ...
Невероятно трудно е да те обичам -
така заплетен си на възел
от гордост, рани, болка тъжна,
не знам, ще мога ли да те развържа!
Сълзите неизплакани ще ти изпия, ...
Усещаш ли как не мога да дишам,
за миг щом не мисля за тебе?
И спомняш ли си, бяхме дом и огнище –
тогава сърцата ни пеeха...
И чуваш ли как бленува небе ...
Две мравки щурат се напред- назад, насам- натам.
Незнайно накъде поели.
Приклекнал паяк, тежка артилерия,
дебне някой в мрежите да оплете.
Примигват две очи и гледат: ах, умрял! ...
Тази нощ ще спя пред твоята врата,
ще милвам стълбите, погалени от твоите стъпки,
с душа ще те прегърна и капчица сълза
на устните ще спре, ще помечтае и ще литне.
Тази нощ и времето забързано ще спре, ...
"Убий ме!" - каза сянката на мрака.
"Убий ме!" - викаше коленичила на двата си крака.
"Не искам живот без слънце
и без нито от любов зрънце."
"Мрак, ела и ме погълни!", ...
Чувствата ми с твоите се сляха
в нощта сред хиляди звезди, преди сто лета
и някак си еднакво прозвучаха,
уплашиха ме, разумна допреди това.
А ти стоеше там, в далечината, ...
В онази нощ, с неясна светлина
докосна ме звезда, със земна същност.
Усмихна се и мигом пожелах
искриците в очите да прегръщам.
Страхът от взрив ме блъсна със замах, ...
Не ти ли стигна времето, в което грабеше душата ми,
не ти ли стигна всичко, дето взе от мен,
не ти ли стигна да се връщаш на вратата ми
и да отнемаш нещо ново всеки ден.
Какво си мислиш още е останало, ...
Пролет
Мина зимата сурова, а пролетта е нова!
Разцъфнаха цветята и пак зелени са полята!
Ето ги птичките песнопойки, които летяха войни!
Радостни са всичките деца, тичат те на двора, за да видят хора! ...