Стихи и поэзия современных авторов
Мъжът, от който имам нужда 🇧🇬
да попадам на мъже, които
събуждат майчините ми инстинкти
и не оставят нищо скрито.
Не са виновни, вероятно... ...
Аз зная, че е лудост 🇧🇬
Аз зная, че нямам правото да искам,
да копнея, да сънувам... теб.
Аз зная, но не искам да повярвам,
че мигът отмина, преди дори да е дошъл. ...
Случаен минувач 🇧🇬
Замина... тъй далече си от мен!
И тъпа, ненаситна болка пари
от мисълта, че с теб съм разделен!
Ще пропътуваш пътища тревожни – ...
За края на приятелството 🇧🇬
ще ми се да можех да те разбера,
но знам едно - ти пое по своя път,
и аз не трябва, и не искам да те спра.
Между нас приятелството вечно ще стои, ...
Глава и Сърце 🇧🇬
На К
Главата ми казва – поспри се!
Сърцето ми казва – препускай!
Главата ми казва – почивай! ...
Златното правило 🇧🇬
писмо написал - клетия циганин, Илия:
-Царю честити, помогни ми!
Тук съм аз от три години,
а има да лежа и още една - ...
Цигани 🇧🇬
Съшита от отблясъци и мрак
като атлазена лилава риза,
над ниския крайречен върбалак
задушна юлска вечер тихо слиза ...
Не, не тъгувам 🇧🇬
която за миг ще блесне по мойто лице.
Не, не тъгувам. Просто разговарям сама,
с нежни думи, произлезли от мойто сърце.
Не, не тъгувам, а и просто не мога. ...
Влюбеното лято 🇧🇬
и притваря огнени клепачи.
То е нежно, влюбено момиче
и изгубило любимия си, плаче.
А светулки тихо се заплитат ...
В невидимата мрежа 🇧🇬
заплетох чувства и сърце.
Духът ми бродеше усмихнат сред звездите,
по-лек от пухено перце.
Но времето за празници изтече, ...
Жарава 🇧🇬
Защото нямам цвете във косите
и с хубост дивна аз не съм орисана ,
по мене тайничко не са въздишали ,
и стих за мене никой не е писал. ...
Терапия 🇧🇬
Закъса го бай Пешо тези дни!
Дали от изобилните салати,
дали защото климата смени,
(премести се на село), от водата, ...
* * * 🇧🇬
Прозорец без завеса,
врата без ключалка,
заприличала на гейша.
Плаче тайно.
Било ли е 🇧🇬
Навярно в някой сън или мечта.
Една жена, натирена от Рая,
потъна като вопъл във нощта…
Задъхана, като едно дихание, ...
Майско оптимистично 🇧🇬
странно мил - не валя,
вън Кълбото съблича,
дрехи, помисли... Тя,
дето влиза в душите, ...
Небесен ъгъл 🇧🇬
В мълчаливото лято на високото слънцестоене
и в тъжната сянка на есенни птичи крила,
стисках в шепи душата, изправена, че на колене
пред надеждата само като в храм на Христос съм била. ...
Болката на поета 🇧🇬
потъва в тишина от лед.
Утрото не идва, далеч е краят
и плаче тук поредният поет.
Болката, единственото чувство ...
Страхуване 🇧🇬
Страхувам се сега
от утрешния ден…
От него чакам много изненади…
Защото е ...
Обич 🇧🇬
Пред погледа ми разлюлели се полята,
разцъфнали, дърветата горят.
Шумът на дивните ливади
заедно с мен вървят. ...
За Душата... 🇧🇬
Аз често мисля напоследък
за неизвестните неща
и как при целият напредък
не знаем: „Има ли Душа?..”. ...
Лутане в тъмнината 🇧🇬
Отново сам в тъмата ти се луташ
и питаш се къде е бляскавият блян,
който истински желал си да опиташ
и безвъзвратно си изгубил в тъмнината там… ...
Недостатъчност 🇧🇬
каквото наумя си - да избродя.
Със времето нахалост все се гоним -
зад мен подтичва, за носа ме води...
Не стигат сто усмивки във деня ми - ...
Ако... 🇧🇬
Ако всичко, което си мразел, е изчезнало...
Ако хората, които си обичал, ги няма...
И всичко, в което си вярвал, е погрешно...
Ще се уплашиш ли? ...
Роза 🇧🇬
представя си, че е сълза,
стекла се от розата червена,
но не... това се случваше сега!
Захвърлена в калта небрежно, ...