Най-странното е, че го написах отзад - напред.
Първо едно куплетче под стих на Валка - и... после се роди останалото...
:)
А в приказен свят, там живеела Клото,
девойка - тъй дивна, с най - сини очи, ...
Сега обичай ме - аз просто ти се случвам!
Развивай притъпените от Време сетива
и никога не падай на колeне...
Аз искам да те помня все така:
грижовен, мил, усмихнат, романтичен, ...
Повече аз, по–малко времето...
Как се обръща света със несбъдване?
Във окото не свети сълза,
сълзите са капки от облаци,
не валяли във бистрото утро. ...
На топлото в очите ти се спирам...
Сълза отронена от миг безбрежност.
Обичам те, не ме... обичаш,
а още толкова - изпълваш ме със нежност...
На крайчеца на устните се сгушвам... ...
Докосване нежно... от него за нея,
целувка, стаена на търсещи устни,
в мрака светулка – се ражда идея,
да хване ръцете ù топли, изкусни!
Дъх на лъчи, пролет в косите, ...
Бих искала да се родя в ръцете ти и да угасна...
Да чувам как тупти сърцето ти в нощта,
да чувствам пулса на душата ти прекрасна
и да изпиташ всички мои сетива...
Бих искала да се родя в очите ти и да угасна, ...
С прозрачните си нокти ровя спомен,
а той е някъде във мен погребан.
Между изтърканите страници на тома
„Наръчник за избавяне от тебе”.
А в моята душа е пълно с книги. ...
Точно така, наричай ме с думи обидни,
отдавна не допускам те до мен да стигнат...
По-силен съм, отколкото мислиш,
сълзите ми бисерни вече няма да видиш!
Достатъчно дадох ти, сега си отивам, ...
Най-напред опакова приятелството - помниш ли?
В онзи сребрист станиол. И за по-сигурно го завърза в найлонова торба.
Каза ми: "Не ме наричай приятел! Аз съм Човекът, който опакова."
Оттогава престанах да те наричам "приятел".
После се зае да опаковаш спомените ми - помниш ли? ...
Признавам, че възхитата ми радва
и другите жени около мен,
макар че и насън, но и наяве,
към теб е моят поглед устремен.
Походката ти различавам кротка, ...
Сънувам те, ти влизаш в моя сън
все по-често по тайни пътеки,
отричам те, а всъщност твоя съм,
така било е и ще е навеки...
Прегръщам те с усмивка отдалеч ...
Да, тя е кучка, не заслужава даже капка жал,
не заслужава и троха от праведната ви трапеза,
безпътна е, грехът полепнал е по нея като кал,
очите ù горят, дъхът ù омагьосва – дяволска метреса.
Без свян се люби в скута на непразната луна ...
Cooking
Искам да те спечеля, да останеш в живота ми.
Да бъдеш силният рицар, човекът любим.
Да знам дори и в съня си колко си мой и как невъзможно е
да остана без теб, да се отнемам физически. ...
Когато падне мрак, е страшно,
навън излизат всички демони и страхове.
Погледът ти търси спасение,
но в тъмнината скрито е цялото небе.
Оставаш уплашен и сам, ...
Детето в мен припомни себе си...
в прихналата късна есен от живота ми
листата, опадали вече, шушукаха,
звездите горещи едва заблещукаха...
Поиска детето да си играе на спомени, ...
Погребах поредната агнешка кожа...
Омръзна ми, глупаво мое сърце!
Жена да не бях, бих подхванала ножа,
че първо изяждат добрите овце.
Все сляпо им вярваш... Не се ли научи, ...
Последни секунди и залезът ни маха за довиждане,
последна прегръдка и нижно шепнеш ми: "Дано се виждаме".
За последно срещам погледа ти, но в него има страх,
защото предстои ни целувката, изпълнена със грях.
"Недей, не трябва" - крещи умът във мен, ...
Сън
И май е истина, че слънцето е моята планета.
Зимувам в някакъв измислен топъл сън.
Римувам себе си със себе си и знам,
че ти си някъде наблизо, търсиш ме... ...
Искам, сине, днес да те прегърна
по мъжки. Както всъщност подобава.
Не, няма да успея да се върна.
Ти за това недей се огорчава.
С приятели навярно ще празнуваш? ...
Заспивам, виждам те и ме боли,
защото съм захвърлен в кошмар от безнадеждни мечти.
На едно място не мога да стоя,
сърцето ми ми заповядва след тебе да вървя.
Животът ми е сянка, а ти бе светлина, ...
Дъждът как обичам по мен да се стича,
да целува моето лице.
Аз съм малко момиче и пак те обичам,
а ти ме прегръщаш с ръце.
Под смокинята стара съм с роклята бяла ...