Намирам се ниско, но гледам нагоре -
там, където е хубаво, топло и чисто.
Глава не откланям от щастието мое
и чувствам го вече толкова близко.
В калта е ужасно, но реално, уви... ...
След суетата на деня настава вечер
и аз оставам пак сама.
Градът запали вече свойте светлини,
а от тях цялото ми същество крещи:
"Къде си ти, къде си ти?" ...
Нощта понякога си тръгва неочаквано.
Преди да досънуваш онзи сън,
във който си щастлив. И неразбрано,
във клепките ти скрито, като вик,
остава неизречено началото. ...
Копам, та са пукам
Какво ми трябваше да са обаждам,
че таз градина трябва да се сей,
сега с мотика троскута изваждам,
а пупадията от вратника се смей. ...
Мъка голяма за хората бедни, нещастни.
Закриват хосписи, защо стоим безучастни?
Туй лидери вълци от алчност ли го правят?
Ако бяха в тях, щяха ли хората да забравят,
щяха ли да застрашават човешкия живот!? ...
За следващата среща
Ще взема да се включа в „Откровения”
с ненужната (навярно) моя реч.
Загърбил дребни грижи и съмнения,
отпрашвам към безкрая, надалеч... ...
В очите му се скърши синевата,
презря и се отрони. Като жива.
И белег не остава по тревата,
една жена когато си отива.
Щурците все така заплитат тихо ...
Не искам днес да съм залезна -
ще нося изгрева в Душата,
ще бъда днес магия бяла,
понесла в шепи лъч от светлината.
Не искам днес да съм безмълвна - ...
Щастливата любов била илюзия -
започвала и свършвала със времето.
Оказала се вечната конфузия
и носела и кръста си, и бремето.
Разказват - било чудно да си влюбен, ...
.
Случайно открих в стара тетрадка това мое писание, за което бях забравил и изобщо нямам спомен кога и защо е писано. По данни на датата през далечната 2004-та. Не знам какво ме е предизвикало да го напиша тогава, но явно нещо ме е ядосало, и то много, защото по принцип не пиша такива неща.
Е... за ...
Запознанство –две хубави думи.
После флирт – защо ли пък не.
Малко романтика помежду ни,
нежност, бликаща от сърце.
И не сетили как, но пленени сме ...
Призори те сънувах внезапно
(само на крачка от скръбта на нощта),
като лъч се разсипа стократно
в тесния сумрак на мойта душа.
Така отчетливо ми се усмихна ...
Сълзи! Тихо замлъкват по моите скули…
Без глас са и устните толкоз студени…
Въздишка! Без шепот, без образ… Чу ли я?
Мълчат и очите ми, в своя поглед смутени…
Усмивка! Отдавна изгубена, много отдавна. ...
Отново е горещо. От бодежите
душите ни мечтаят пак за бяг.
А моята прицели се в безцелие
и целейки ти хвърли въглен мрак.
Отново е горещо на изчезване... ...
Една любов, без грим и без костюм,
по пясъка пристъпи със усмивка
и затанцува лекичко, без шум,
под силната прожекторна покривка.
Лъчите, със изкуствена душа, ...
Родена в нечий ъгъл на съдбата,
случайна до безпомощност - самотна
Мария! Най-беззвучната съгласна,
пое по своят път от многоточия.
Но много бързо се оказа неспособна, ...