Стихи и поэзия современных авторов
Пролет 🇧🇬
слънце силно, хиляди цветя,
вятър ме обрулва мълчешком,
сякаш птица гали ме с пера.
Времето напомня на надежда, ...
Импресия 2 🇧🇬
таз дива и страстна луна.
Прободе със сини кинжали
поредната тъжна вина.
Полегнаха сенки лениво. ...
Пролетно намигване 🇧🇬
(червилото не е модерно вече).
Спиралата изписва с удивителни
изящните ми мигли тази вечер.
Къдриците ми волно се пилеят ...
На плажа 🇧🇬
И днес на слънце се припичам.
Наоколо е цъфнал месец Май!...
Морето винаги аз ще обичам!
О, плажът му е моят Рай! ...
Да вървим тогава... 🇧🇬
Сега съм в ъгъла на битието,
на крайчеца на тоя сив живот,
в голямото безвремие, в което
като в река пенлива няма брод. ...
Не се опитвай 🇧🇬
Не се опитвай чувства да настигнеш,
ако те при теб не са дошли.
То и любовта не е красива,
щом огън не гори! ...
Писмо 🇧🇬
Когато шепнеш ми зад ъгъла
и чувам ехо във съня си,
сънувам старци, татко,
теб сънувам в бяло. ...
Чалга 🇧🇬
макар да е пошла, е много на мода.
С ритми и думи, които са леки,
тя в клатеща кукла превръща човека.
Кичът е символ на успех и на слава, ...
Пролет като сбъдната мечта 🇧🇬
пролетта изтупва паяжините
от зимния застой
реката на живота да преброди
всички малки и главни букви в завоите ...
Балада за Грабежа 🇧🇬
Майстори стари сграда градили...
Денем градили, нощем рушили...
Пили ракия, кърваво вино
на вересия девет години... ...
Всички мои грехове 🇧🇬
Стоя си сам и блед в дъжда
с омачкан фас в разбитата уста,
във локвата застанал чакам,
плюя кръв, със зъби тракам. ...
Море от ракия 🇧🇬
на Море от ракия.
Целта на предаването
е да пия, да пия.
Садя си доматки, ...
Невидимият 🇧🇬
която можеш да разбиеш лесно,
ако наливаш в нея липсващ залез,
заклещен нейде в градските каверни.
И цветно не сънува, много бързо ...
Обувките 🇧🇬
Миличък Боже!
Как ми напомняш
моите зимни дебели обувки!
Тях си ги нося ...
Пролетта 🇧🇬
Хубавица, с къдрави коси -
дълги, с цвят на житена ръкойка.
Жив пожар – върви, че го гаси....
Тайно тя въздишала по Лято - ...
Да убиеш вълчица 🇧🇬
Първичен, неподправен бяс във челюстите ми протраква.
Потрепва мускул. Кехлибар и кръв е погледът ми мътен.
Не съм човек. Не съм и звяр. Сега съм просто гняв безпътен.
Висят изхлузени до мен различните ми вълчи кожи. ...
Поклон! 🇧🇬
Стани! Защо стоиш така?
Стани пред Негово Величество Човека!
Ръката му всесилна целуни,
творяща Времето от памтивека!... ...
Притча 🇧🇬
В една гора от приказна реалност
живял самотен като Ветровете
един Мъдрец, отшелник там отдавна -
и другарувал с птиците и зверовете... ...
Вратарят на слънцето 🇧🇬
Още крача на белия свят по жаравата,
още меря пътеките, още съм жив –
аз, вратарят на слънцето, бях и оставам
един днешен наследник на оня Сизиф. ...
Пиша си 🇧🇬
мои волни простотийки,
с тях разсмивам ви от раз,
хич умора немам аз!
Умки - остроумки, ...
Нощем 🇧🇬
Слънцето залязва в кръв,
пия от бутилката с текила,
на нощта предвестник пръв,
здрачът тихо се разстила. ...
Деветият кръг 🇧🇬
и в локвите оглеждат се намръщено.
Немеят градове. И рухват сгради.
А този жалък свят е сякаш същият
- скован в порочен кръговрат. ...
Слънчева пролет 🇧🇬
Слънчева пролет в сърцето ми кацна,
като запален огън взря се в мен.
Толкова топъл и толкова искрен
в мен заигра. ...
Зимната нощ 🇧🇬
Как красива е зимната нощ,
няма никъде подобен разкош.
Със лек, сух, безгрижен вятър,
който със снежинките разиграва театър. ...