Без дъх ти да ме оставяш, всеки път,
да желая теб - никой друг!
В теб да съм стаена, в едната топлина,
в прегрътката ти тиха, молеща за любовта!
В очите тайни да потъна, обзета от греха, ...
Ах, как бих искал да бъда
човек от народа - безмерн глупак,
но моята страст ме кара да любя
народ и родина, приятел и враг.
И тази ми страст ме мъчи, гнети, ...
Като летен дъжд дойдох.
Дойдох... с цялата си обич и магия.
Бях и тиха... Бях и буйна...
Като утеха бях, но и стихия.
Прие ме, но не с отворени ръце. ...
Дежавю над мивката с чинии
Навярно няма да е толкова красива,
но щом си с нея – все ще има чар.
Замислена, престорено-щастлива,
от чашката ти свойски ще отпива ...
Със шрифта на неона с мисли пиша
по необратимия листец на времето,
а в мен изхлипва тихата въздишка,
споила в стон стенанието на сърцето.
Не искам да останеш сянка. ...
Една усмивка тихичко напъпи
по устните и в ъгъла се спря.
До нежност се разлисти от гласа ти
и слънчево в очите се разля.
Изгубвам се във стръкче радост ...
Вие*, самонадеяни, глупави, арогантни,
принцове и бохеми, неоценени таланти,
мускулести, наперчени, квазиинтелигентни,
в тестостерон облечени, в чувствата си инертни,
развели гордо камшици от женски коси и нерви, ...
РИМНА БРЮКСЕЛСКА ДАНТЕЛА
/Едно на лице, две на опако/
И ляга бавен, мъхест сняг навън
над зъзнещия Дунав, над полето,
и моят свят е силует, неясен сън, ...
Никога преди не е било така.
Никога преди не е имало такава жажда.
Никога преди не е бил такъв упадък.
Никога преди, никога... до сега!
Да пожелавам чужда и да продължавам така. ...
Твърде бавно отива си зимата.
А от хората никак не мръдва.
Променихме света, даже климатът
пише всеки сезон за несбъднат.
И под преспи тежим. Рой кокичета, ...
Подари ми мечти. И не искай пред мен да умират
всички твои писма, недоспали в самотните нощи,
всички твои недели, в които очите ми спират
и не искат да тръгнат - без да знаят, че има и още...
Подари ми небе. Да рисувам с боите от облаци ...
За кой ли път душата се покри.
Ами сега? Претърсват я до голо.
В зениците ми пламъче мъжди -
отчаян опит да я заговорят.
И току виж ми писне да мълча, ...
НИЕ ПОМНИМ...
Беше пролет, а нийде цветя не цъфтяха.
Само ужас се сееше, смърт и потоп.
Във кервана душите осъдени бяха
във изгнание да гинат, без кръст и без гроб. ...
Събудих се и обърнах внимание
на суперсочните неща. Всичко е
на преден план. Мъфините преживяват
ад в печката, боровите иглички
мечтаят за престъпления и кислород, ...
Отговорът на въпроса или... въпросът на отговора - както ви харесва
За какво ли си мислят ръцете,
уморени след дългия ден?
За безбройните офис щафети
с документи предадени – взети, ...
За какво ли си мисли цветчето,
кротко свело главица за сън?
За това как бе синьо небето?...
За кълбото, да свети заето?...
За крилцата, със златния звън? ...
СНЯГ ПРЕЗ АПРИЛ
Навън е китна пролет. Месецът- зелен април,
а вредом сняг нечакан земята я покрива,
овошките цъфнали е вече осланил.
Кому показва той своята сила дива? ...