В памет на Васил Левски
Защо ли плачеш пак, родино мила?...
Земята ни чернее - като гробище...
Народът ни мъчително умира.
Но мълчаливо следва еднооките... ...
АКРОСТИХ ЗА АПОСТОЛА
Вечна слава за дело свято, свято и народно!
АПОСТОЛЕ български, всичко даде ти за отечество родно...
Смърт или свобода!
И себе си, дяконе, ти пожертва за народа! ...
Левски!
Къде си ти, Апостоле?
Прекланяме главите днес пред теб,
но искрено ли страдаме за твоето предателско бесило?
Къде са твойте идеали и мечти? ...
МОРСКИ ДАРОВЕ
Не искам да съм вече вкусен морски дар
за някой зъл, лилав октоподен господар -
цял живот на кредит в панелна шлюпка,
в безгръбначна мида с кредена черупка… ...
СОБСТВЕНОСТ
“Това, което притежаваш, също те притежава”
Гай ПЕТРОНИЙ
“Това, което ми е дадено, не ми принадлежи –
принадлежа му аз със страшна сила” ...
Разкъсах с очи сърцето ти крехко,
с думи разлях в душата ти грях,
докоснах със устни мислите тежки,
до болка ме искаш, сега го разбрах.
Покорих ти деня, прогоних съня ти, ...
Очите ти във мен се впиват като жило
и въздухът от синьото трепти в хипноза.
Не искам да си спомням грозното бесило,
възпявано години в стихове и проза.
Нима позорът може в дата да се вмести? ...
При мен на пръсти вече нощем ти не идвай!
Знам, "обичаш ме", но по-добре без мене свиквай!
Не позволявам моето тяло ти да грабиш!
И с мене нагло пак жена си ти да мамиш!
От мене всеки гледа само как да граби, ...
П етък е - край на работната седмица.
А втобусът не идва. Цял час. Тръгвам пеша.
Т ова е полезно движение - за ръце и крака.
И мам стотачка в джоба. Тя ми остана.
Л еле, трябва да купя много неща! ...
Фалшива бях във твоя свят фалшив,
измислена, от мрамор изкована,
мрамор твърд, студен и сив,
а под мрамора с дълбока рана...
Фалшива бях със рана истинска, ...
И ако за цял един живот не си обичал,
то значи, че не си живял.
И ако никoй никога не те е милвал,
то с раждането още си умрял.
Около теб е вечна зима. ...
Отивам си с всеки тъжен ден,
отиват си и чувствата в мен...
Умората е толкова голяма, безразлична,
болката е празна, нетипична...
Думи - нямам сили да изричам, ...
Нарисувай ми време, в което животът да скита
по пътеки от нежност, през поляни от слънчеви мисли,
без да блъска ума си по вярата в пазвите скрита
и да моли за милост небето ú - търсейки Смисъла.
Нарисувай ми време, в което да мога да дишам ...
Моля те, мълчи. Боли ме от това,
че с непосилна тежест се нагърбваш.
На рамото ми предано склонил глава,
се мъчиш да докажеш,че съм първата...
Недей да криеш, всяка минала жена ...
И Дяволът дори е рогоносец...
Напразно за Голямата Рокада
си пратила задъхан вестоносец,
не ти се сърдя Скъпа, за рогата
щом Дяволът дори е рогоносец... ...