Спокойствието лута се на воля, събирайки свежите цвтя,
навън на люляци ухае и на откосена от изгрева трева.
Пътувам с времето стремглаво, търся своя ден,
дъгата в мен събужда спомен в един прозорец и рефрен...
Песните се леят като вятър, душата ми рисува синева, ...
Понякога е толкова самотно
Понякога е толкова самотно,
че чувстваш се единствен на света.
Сякаш от вълните си изхвърлен,
но и от брега не си приет. ...
НЕГРИМИРАНИ С ЧЕРНО СНЕЖИНКИ - ІІ
Ти си тук! Ти си тук! Ти си тук!
Вън танцуват снежинки искрящи!
Нова радост в събуден капчук
пише песен със ноти от щастие. ...
Аз писах толкова писма до дядовци с коледни сияния,
оставях недописани листа и неизказани желания.
Сега седя и пиша:
- Скъпи дядо, навярно гледаш ме от онзи свят,
на коленете ти съм раснала отдавна, ...
Въпрос на усещане!
Забързани във времето, унесени в кариерен бяг,
забравихме да сме човеци и любовта приемахме със страх.
Не вярвахме, отричахме, отхвърляхме я като грях,
но въпреки това тя жива беше някъде дълбоко в нас ...
Това, че бе далеч, не ми попречи
да те обичам, както онзи път, когато те видях,
да протягаш длан към свободата, да я сграбчиш,
свободата, за която тъй много завидях.
Ти имаше мечти, които следваше безспирно ...
Поредното без смисъл денонощие
и втръснало до болка ежедневие.
Болка и разруха е животът ми…
и давя се във своето безверие.
Едничката любов, до смърт пребита, ...
Масивен, солиден, спокоен.
В пространството той на тишината господар е.
Непоклатим, неудържим, покрит единствено с пелерина от слънчеви лъчи.
Покрит е с прах заради времето, неусетно минавайки покрай него като спокоен минувач.
Спокоен той чака, отброява, изчислява и размисля бъдещето, края и началот ...
Прогонихме надеждата - отива си...
Събира си старателно багажа....
и знамената бойни бавно свива си.
Някак унил и жалък е пейзажа.
Дали защото розовите очила е сложила, ...
Влез в сърцето - колко тайни крие,
разлисти го, лист по лист го прочети;
всяка страница от обич мъката ще скрие,
след това внимателно го затвори.
Опознай душата, яростна и нежна, ...
Нищо, че сега не си до мене,
ще се радвам, ако си щастлив.
Моята душа - тя нека стене,
искам само ти да си щастив.
Искам да съм с тебе, но си тръгвам. ...
Престана вече с другите деца
синът ми да играе криеница.
Далечни станиолени слънца
слепиха дълго моите зеници.
За туй не съм видял, че стана мъж... ...
Сърцето ми бие със ритъм различен,
когато си мисля за теб.
И сякаш повтаря "Обичам, обичам!"
и тайно във мене расте.
И става голямо. Побира Земята, ...
Таен остров
Бъди остров мой таен извън океана,
запокитен от бога на меридиани далеч:
с гори, вкаменели от мъдро мълчание,
с роса, неизпита от жаркия пек. ...
Аз от радост летях и паднах,
но силната в мен пак ще се изправи.
Усмивката ще е на лицето ми,
вярвам, въпреки всичките болки и рани.
Ще се изправя и здраво ще стъпя на земята, ...
Аз съм тук, а пък всъщност ме няма.
Моят дух надалече лети.
В планината сред пазвата няма
стигам порта в обков да блести.
В манастирски врати търся вяра ...
Ще ми липсва всеки път, когато дойде.
И умира. Все така не се насищам.
Все я искам повече от невъзможна.
И именно такава все я искам.
Тя умира - любовта, когато дойде. ...