Удавих се в лилàвото ти мълчание.
Прегорях под погледа ти ултрамаринен.
Опитах се да отгатна оранжевите ти мисли.
Прегръдката ти бе тревисто-зелена.
Уханието - наситено бяло. ...
Защо оставяш моята душа сама да плаче,
започва пак във мене този пламък да гори
и душата ми из тъмното измъчена ще крачи,
но ще търси твойте следи, колкото и да боли.
Търся те, ръцете си напред протягам, ...
Сякаш цял живот съм те познавала,
а ти дори не знаеш името ми...
Сякаш цял живот съм те обичала,
а ти, кажи, дали знаеш името ми?
Страннико, виждала съм те в съня си, ...
Там, в гънката – където дланта ти се свива,
една песъчинка на топло се скрива.
Тя кротко и питащо се взира в очите ти
и търси да се открие в... мечтите ти.
И все по-навътре се впива в твоята кожа, ...
Къщата със спуснатите щори,
каква ли тайна крие от света,
тук детски смях едва ли е затворен,
със токчета не тропа радостта.
Фасада украсена със подкови ...
По устните ми страстите горят...
Не говори! Послушай тишината
как есенно навява скръбни песни,
как в хищната ù паст догарят
красиви мигове и малки срещи... ...
Отворете му, моля ви. Стига вече е тропал.
Ще събуди съседите, а е три през нощта.
Нека влезе на топло. Не е никак досаден.
Ще остане за кратко. Пие само кафе.
Като другите хора е, ала сам и премръзнал. ...
Тополчице моя!
Има изгреви ясни, които ми носят надежда.
Има нощи безсънни – със ласка на нежни ръце.
И морето си има една своя Лунна пътека,
по която ти идваше, с жадно за обич сърце... ...
Есен жълта, нежен листопад,
денят отлита вече неусетно,
присвита в ъгъла, в среднощен мрак
припомням лятото - отмина мимолетно...
Сбор от чуства, емоция и страст ...
Отдавам се на Любовта ни -
развълнувано море от Вечност,
копнежи, страст и пориви красиви!
Обгръща ме със свята нежност,
с талази изумрудени и диви. ...
Е. Зарева
Заспивам с мисълта, че ще те открия
сънувам всяка вечер твоите очи,
в които лято, есен, зима, пролет
от всичките сезони най-прекрасните лъчи ...
И какво сега – спирам или продължавам…
дали има път към теб или само изгорени мостове…
Отломките парят краката ми,
тъпча по тях.
От жарава да възкръсвам пак ли? ...
Не съм луд, аз съм само твой предан читател
и пристъпвам в света ти на пръсти, досущ като в храм.
Аз, реалният, чак до безбожност противомечтател
тук, при тебе, отглеждам мечти. И се чувствам голям.
Тук до късно отпивам на глътки магията нежност ...
Не се обаждаш и си толкова студен,
незнам каква игра играеш?...
Но зная, хубаво ти беше с мен
и зная, още ме желаеш!
Моментите ни с тебе бяха лудост – ...
Пак те търся в очите на тъжното лято
и очаквам да чуя любимия глас,
минал сякаш през мен, като полъх на вятър,
и пленил мойте мисли с най-нежната власт.
Пак очаквам да чуя познатите думи, ...