Стихи и поэзия современных авторов
Но как да се науча... 🇧🇬
понякога се случва тишина.
От просяка на нужда се научих,
от него разпознах и щедростта.
На обич ме научиха пчелите, ...
В очите му 🇧🇬
на гняв и любов, по форма и цвят.
Вървиш ли, вървиш, а все кръстопът.
И повече няма. То колко е свят?
Такъв си е той. С размер на кашон. ...
Пребледнял Ромео 🇧🇬
обикнах греха си,
не виждаш ли - пия
кръв от дланта си.
Умирам малко, не боли, ...
Арт 🇧🇬
свещта запалена, стоически откъртваща
сълза подир сълза и пак сълза...
Край нея светлина - съдбата на актриса.
Фитил и восък - нищо сложно, ...
Под моето крило 🇧🇬
за да те сгрея с мойта топлина,
ветровете нежно нас ще галят,
за да откриеш в мен любовта.
Дълбоко в себе си ти знаеш, ...
Прощаване с мама 🇧🇬
Протягаш ти към мен безпомощно ръце -
две вейки сухи от изсъхнало дърво.
Как много искала бих аз от все сърце
да ти помогна, но не зная със какво. ...
Времето на живота 🇧🇬
кажи, времето ли ни го причини или животът ни наказва?
Губим ли всичко, до което се докоснем или мразим всичко,
което ни обича. Това е времето на живота, приятелю.
Гълъбът на моята тераса 🇧🇬
На моята тераса слънчева
прилегна гълъб. И умря.
Смълчана гледах и не знаех –
изпитвам страх или вина. ...
Есенна усмивка 🇧🇬
измъчена душа мълчи
и вей ме яростният вятър,
а гръд настръхнала гори.
И ръсят своята усмивка ...
Твърдолинеен материализъм 🇧🇬
Аз съм твърдолинеен материалист,
възпитана като стоманен таблоид,
но поникна ми в душата нежен лист -
цветен хиперболичен параболоид… ...
Пътища 🇧🇬
приключил с Живота и взел, че умрял.
Застанал пред Оня, с тефтеря в ръка:
- Е, казвай, Светийо! Къде да вървя?
Дръгливо си Петър почесал врата: ...
Физика 🇧🇬
Изпарявам се вътре във мен,
и залепям очи за тавана,
като съдник, невинно пленен,
като кръв в рикоширала рана. ...
Тя 🇧🇬
иска само огън да разпалва в тях.
Не желае действията му да може да предвижда.
За него тя ще бъде еднократен грях!
Не иска от ръцете нежни, мили ласки - ...
Победата 🇧🇬
започва свръхестественото!
Там, където свършват силите,
започва Божественото!
Там, където няма надежда, ...
Къща 🇧🇬
в тази селска къща, от години изоставена.
Колко гоблена ли паяците са ушили
върху влажната усмивка на тавана?
През окото на ключалката, през този стар бинокъл, ...