Знаем, живеят си добре в Швейцария.
Въпроси решавали с референдум
и вероятно затова политиците
не се продавали нощем и денем.
Но не защото у дома с екипи ...
Един човек трябва да бъде
и брутален!
За да не допуска да си играят с него!
Един човек трябва да бъде брутален!
Един човек с брутални мисли на място, ...
Виси във въздуха болка неизречена,
ти си вечно недоволна, любовта ни е обречена.
И отношенията ни стават все по-хладни,
нещата с времето стават все по-гадни.
Убеждаваш ме, че съм без вина виновен, ...
Капка роса се спуска по зеления листец,
тревата се полюлява и танцува плавно,
детето си прави мъничък венец
от зеленината наоколо и оглежда се бавно...
Открива чудни и страшни неща, ...
Ето, тръгвам си. Пак съм на път.
Вече трябва така да се кръстя,
че новото име в моята гръд
да те хваща с пророчески пръсти.
Нямам време да чакам докрай, ...
Отново потънахме в тихия бяг,
далече от всички вековни омрази...
Труден за ходене е нашия бряг,
пълен със тръни, камъни и огради.
Не е ли бавната победа най-могъща ...
Свят сътворен, свят на мечти,
нарисуван с пъстри душевни бои,
свят на надежди и чудеса,
свят за души на самотни деца.
Далеч от всяка реалност е той, ...
С лиричен звук се ражда песента
в душата ти – красива, нежна, млада:
римувайки, с любов ще го вплета
в устойчивите тонове на лада!
Да бях те срещнал някога преди, ...
АЛЕГОРИЧНО, АВТОБИОГРАФИЧНО И ИСКРЕНО
Живея в нощ с звездици обсипана,
които пътя ми не виждат,
и кретам бос към изгрева,
и тихо слизам, за да видя ...
Не ме докосвай с пръстче, Самота,
с дъждовния си шал не ме намятай,
но щом си тъй и тъй дошла,
затвори след себе си вратата.
По зъберите остави ме да вървя, ...
МОСТ
пуста есенна пътека в безкрая се извива
сам ще я премина в бягство врекъл се
да открия себе си зарекъл се - търсих не намерих
изпречи ми се свят в пропаст сгушен ...
Аз знам, че времето не лекува,
то само кристално избистря нещата
и всичко си идва на мястото,
дори и с цената на самотата.
Ако си бил добър, това се забравя, ...
С кого чакаш нощта, сърцето знае,
очите преглъщат успешната загуба,
за всичките ти лъжи то си трае
и поредната грешка прави груба.
Знае с кого дочакваш ранни зори ...
Една жена от плът и кръв.
Една жена със страстен дъх.
Една жена, обичала безкрайно...
Една жена... обичана нетрайно.
Една тъга изпитва многократно. ...
Бих живяла във малка колибка,
в пустиня, в гората, далеч от света.
Щом сме хванали златната рибка,
а пък тя ни дари любовта...
Бих вървяла със тебе по плажа, ...
Дали си спомняш нежните сезони?!
Дали играеш летните игри?
Дали в очите ти - нощта пак рони
отблясъци от падащи звезди.
Дали живееш някъде наблизо? ...
Не мога да съм тъмнина. Боли ме
от липсата на блясъка в очите.
Обичам синевата с твойто име
и тя ме следва в нощите и дните.
Искрите в здрача мислите ми палят, ...
Днес есента сред мислите ми шари
и рони най-красивите листа.
Така осъмвам, с клони оголяли,
като ръце, протегнати в нощта,
да те прегърнат, голи и раними, ...
Синът ми каза “Тук е по-просторно.
Оттатък, дето татко ми почива,
гората пази сянка и не дава
душата му да полети на воля…”
Погледнах аз простора, мили татко - ...