Нощта пристъпи зажадняла за любов,
а моите несбъднати мечти заспаха.
Навън бе тихо като благослов, а по небето
заплуваха неприютени сетивата.
Наднича изпод черното мастило ...
Крайпътните дървета се опитват
с политналите птици да флиртуват,
но птиците дърветата не чуват,
но птиците надбягват се с колите.
И вятъра кръйпътните дървета ...
Понякога ми идва, ей така -
на хубостите вечно ненаситен,
с криле да литна, в селската река
да цопна на завоя, под върбите.
В подмолите и вировете тук ...
Някой ден ще си тръгнеш, животе, от мен
във торбица препасал - през рамо,
уморен от въздишки и бягове тлен -
ще остана в душата си само...
И безмълвно ще скрия в далечна звезда ...
Kръчма стара и дъх на солено море,
тъжна маса, утихнал прибой...
Морски бриз, който моите мисли краде
и ме гали след летния зной.
Виж, дойдох. Тази нощ ще съм много добра, ...
За да имаш небе ти откраднах вълна,
грабнах морски талаз от лазура
и в синчеца му врекох ти клетва добра –
твоят път да закриля от бури.
На небето ти в миг засияха звезди – ...
Вдъхновена от poeta (Илко Илиев ) – „ Баба ми – птицата „
С пръсти от обич замесваше хляба,
нямо преглъщаше всяка троха.
Цяла вселена в душата побрала,
до край не познала що е греха. ...
От призраци преди не се боях,
как миналото може да ме плаши?
Но днес усещам тъмен страх,
че всички тези спомени са ваши.
Знам - с мен си, аз съм във ръцете ти, ...
Kакво ли си видял ти, стар гадателю,
във моите всетърсещи очи,
чак толкоз ужаси и болки непознати ли,
че не желаеш дори да ме докоснеш ти?
Не хапя, с нокти не раздирам плът, ...
Днес и думите остро ми бягат...
Те без друго са пяна в морето.
Аз съм пясъкът, в мен се разлагат,
изпарявам ги право в небето...
Там е мрак. Вътре черни проклятия ...
Красива топла вечер е отново
и кротък белег той оставя -
искрящия по хоризонта залез.
И блестят звездите, сякаш че олово
по небесният олтар се дави, ...
Разпънати гребени морски прииждат,
разтелени в бялата пяна,
умиват брега и назад се завръщат,
със новите дават си смяна.
Потънали в сенки дърветата, ...