Стихи и поэзия современных авторов
* * * 🇧🇬
Представи си, че си капка дъжд,
представи си, че си зрънце ръж
и колко плод ще даваш на земята!
Представи си, че си слънчев лъч ...
Какво е обич 🇧🇬
Единение...
Река от светлини...
Внезапно счупване на клетката,
в която сме сами... ...
Летният дъжд 🇧🇬
колко страстно танцува в косите ми,
после сякаш ни скрива под плаща си бял...
Като дявол измива следите ни.
И ни пее с любов, моя нежна тъга, ...
Разкопки под Венериния хълм 🇧🇬
реших Венериния хълм да разкопая.
Откритие там мислех да направя,
РОДИНАТА с което да прославя!
Там били скрити някакви скрижали, ...
Улици 🇧🇬
Мокри улици.
Дъждът измил е следите
на влачеща се плът.
В тъмния спокоен град ...
Виното на сълзите 🇧🇬
От виното на сълзи –
дълго пих…
Пияна съм.
И още ме опива ...
За нас, българите* 🇧🇬
Сега аз виждам, хората се други,
те само правят своята Игра...
Те правят само користни услуги...
Растат в подмолната война! ...
Хипотетично 🇧🇬
За похождения не пращай телерграма.
С един замах света ще разрушиш,
света ни, който бе за двама.
В неведение до края ти ме дръж, ...
Вдишана свобода 🇧🇬
вдишвам ги с уханната липа.
Пулсират те, като въздишки живи,
и литват пак щастливи над света.
Усмихват ми се спомени - съдбовни, ...
Катуни или комуни 🇧🇬
Наеха се Геле, Пешо и Мито
да сметнат всичко изядено, изпито;
да превърнат мизерните катуни
в цветущи райски комуни… ...
Не ме е страх от съдия-изпълнител 🇧🇬
от съдия-изпълнител,
аз съм бомба
със закъснител,
време е да гръмна ...
Щедрост 🇧🇬
изсипах щедро скътаното злато –
на „ближните” прочувствено раздавах
и разпилявах,
и разпилявах... ...
Студентски трепети 🇧🇬
„Аз не съм най-вярната пътека!
Ти по мен не тръгвай!
Аз не ти предлагам нищо повече!
Ти побързай,че изпускаш влака!" ...
Реквием 🇧🇬
на чуждия гръб се забавляваха
и без труд забогатяваха...
Парите си по курви даваха,
а курвите от тях забременяваха. ...
По закона на птиците 🇧🇬
Не свиват птиците гнезда в калта,
а търсят място по дърветата високи,
там снасят крехките си яйчица
на сигурност от вятър без посоки. ...
През рамото 🇧🇬
кога сълза в окото, я опора,
не съм ли чезнел често яко дим,
захвърлен като стар петак на двора...
Познавам този свят, но не и кой ...
Кое е най-важното? 🇧🇬
Нима не са наясно, че в душите им е тясно?
Гротесни малки кукли, тъй грозна гледка само!
Как стискат с мазни длани сърцата си безстрастни...
Очи невзрящи нявга ухаели са, мътни ...
Сърчицата на земята 🇧🇬
по света туптят.
Чисти, личицата,
щастие искрят.
Горди, планините, ...