Заедно сме вече почти година -
аз обичам те, но ти мълчиш.
Криеш сърцето си в заключена кутия -
как да стигна до него, кажи?!
Заедно сме вече почти година - ...
Бях млада клонка нецъфтяла
и жадна за любов. Но зима бяла
сковала бе земята и небето,
и поривите, бликащи в сърцето.
Пленил ме бе студът в мъглите гъсти. ...
Няма да пиша за разбити сърца!
Мойто е цяло, тупти!
Е, понякога свива се. Какво от това!
Напълно човешко, нали?
И сега ми е някакво... някакво... никакво. ...
А може би не е било отдавна -
баща ми с устни изгрева надува
като балон. Денят със стъпки равни
подскоците на детството жадува.
Търкулвам по поляната дъха си ...
Поставям многоточия след твойте грешки.
Преструвам се на мъдра и разумна.
Препрочитам Федерико Гарсия Лорка:
"Умра ли, оставете балкона отворен!"
Да, остави го отворен наистина, ...
Приключили със земните си дни,
поели по вековните пътеки,
във Санаториума за чувствителни души
лекуват случаи със травми леки.
Тъй наранени и отчаяни дошли, ...
Ще спра за миг и тихо ще погледна,
застанала тук под стария кестен.
Ще стоя отстрани, като сянка няма, бледна
за момент в последния жарък дъх на тази есен.
За да ме стопли той след дълга самота ...
ОСТАВИ ГИ!!!
Остави ги... всичко върху мене остави...
Остави ги... всичките твои следи!
Върху тялото ми с пръсти рисувай мъки.
С устни отпечатай всичката си скръб. ...
Сезоните менят се толкоз бързо,
те тичат - пролет, лято, есен, зима...
Стремим се да забавим, да не бързаме,
по-дълго на Земята да ни има...
Сезоните менят се толкоз бързо, ...
Иска ми се да те бях обичала,
да беше поостанал още малко,
да бяхме с тебе пò по детски искрени,
да не беше продължило така кратко.
Иска ми се да те бях обичала, ...
Няма как да се върнем назад...
И не трябва... До болка е сложно...
Бе свидетел среднощният град
на поредна любов невъзможна.
И луната тъгува за нас - ...
Тя е тихият шепот, скрита в думи от стих.
Тънкогласно щурче в звън извило гласче.
Листопадната песен на извор, който напих
с вишнена сладост във сърцето си - менче.
Тя е синьо сияние. Небосклон от одежди ...
Предесенно прилича ни да чакаме,
загърнати с дъха на мокра шума.
Пронизани на шията ми, макове
ме сещаха за лятото от думи,
разресвано край храстите и шипките ...
Tръгвам си, а ти къде си?
Tам, далеч... защо не ме изпрати?
Tолкова бързо ли болката забрави,
а любовта и клетвите къде остави?
Дълбоко в сърцето си от лед заключи ...
Ти тръгваш. След тебе остават
стегнат куфар и по-малко беди.
Ти тръгваш - сълзите чертаят
по моята буза горещи следи.
Ти тръгваш. Нещо се къса вьв мене - ...