Стихи и поэзия современных авторов
Кое е момичето...? 🇧🇬
Седя сама на брега на морето,
а до вчера се забавлявах с приятели...
Загубих себе си,
вече не съм тази, която бях. ...
Земен Ад 🇧🇬
Сезонът на омразата -
повяхващи листа със завист напоени
улиците покриват
и сградите на доброто сриват! ...
Дъждът е виновен 🇧🇬
която търкулна се плаха.
Събрало във себе си много тъга,
небето се тихо разплака.
Свъсен, намръщен навън е денят, ...
Букет 🇧🇬
Букет направих цветен
за свежест в моя дом.
Щастлив и тъй приветен
като в храма на Купидон. ...
Красив спомен 🇧🇬
С кого?
На кой в ръцете бях?
Кого тази нощ огрях?
Не зная! ...
Подранила есен 🇧🇬
и малки локви. Влажни клони,
осиротели, свеждат се над мен.
След бурята градът е променен
и въздухът по-чист и по-студен, ...
Преди... 🇧🇬
губила от същността си всеки миг и ден.
Преди да се извие буря - сърцето ми е
стенело тихо и без глас...
Преди да съм изплакала сълзите , ...
Но идваш ти 🇧🇬
Сънят не идва,
но идваш ти -
макар и в песен.
Но e за кратко, ...
Главният счетоводител 🇧🇬
На кого по колко - е за нас загадка.
Да живееш и да пиеш – отмеря на око нехаещ.
Ха, на бас, че няма да заспи
и да прелее по стъклото гладко.
Ще ни липсваш 🇧🇬
в живота идва миг такъв.
Човек живее и работи,
изминава своя трудов път.
Бързо с теб денят минава ...
Ден 🇧🇬
и замечтах се...
Заслушах се във морските вълни
и обещах си...
С любов сърцето ти да покоря ...
Псевдо траурно 🇧🇬
Проплака есенно небе,
потъват езерните шхуни
и южната земя зове
ята навъсени в дома им. ...
Не искам 🇧🇬
не искам даже да е даже!
Не искам - няма за какво,
да плачем и да се продаваме.
Животът полетя – и я го виж - ...
Нощна глутница 🇧🇬
Гласът им се забиваше в тревата.
Блестяха им от влагата очите.
Трепереше като листо Луната.
Зъбите им, като молитви остри, ...