Стихи и поэзия современных авторов
Ам чи тъй ди, чи ко ся… 🇧🇬
Живея в общество без норми
и уча нови диалектни форми.
Че в София са софиянците,
колкото и марсианците. ...
Сбогуване с тишината 🇧🇬
Когато срещнеш тишина в очите си -
не спирай да жадуваш синева,
когато залезът обхване дните ти -
изгрей със блясък на мечта... ...
До редник №413 🇧🇬
мисля си с какво сгреших.
Всеки ден пиша ти писма,
но отговорът им го няма.
Може би ще трябва да се променя, ...
Гащичките на моята любима 🇧🇬
са вдъхновение за всяка рима,
лети по листа перото на поета,
а любовта е само два куплета.
Дори когато са простряни ...
Двайсетгодишно - десетоноемврийско 🇧🇬
Двайсет години, заровени в тиня и кал.
Двайсет години лъчи на надеждата няма.
Двайсет години, хомот ни е черният шал.
Бялата птица от разказа, няма я още. ...
Славна дата 🇧🇬
е такава славна дата!
Със какво да я сравним?
С "Падането на Берлин"!
Пухкава заплаха 🇧🇬
Пробуждам се - пера кръжат над мен.
Дали е ангел прелетял,
или във мен е спотаен?
О, не! Възглавницата съм съдрал. ...
Краят на розовите мечти на една депресия 🇧🇬
замислена в безмислени неща,
със утрото по-мъдра се събуждам,
но мъдростта не ражда чудеса.
Отдавна всички са заспали, ...
Прощално излияние 🇧🇬
името ти, печално, аз не ща да зная.
Ти си само гостенин случаен и наивен,
който скри се от дъжда проливен.
Слушай мойта дума тиха, но щастлива, ...
Писмо 🇧🇬
писмото закъсняло да пристигне,
в редовете подредени да потъна...
Чакам скърцането да утихне.
Чувам как листата падат - ...
Надеждино поле II 🇧🇬
– Та тук, преди много години,
живяло момиче едно
където добри самодиви
играли среднощно хоро. ...
По тъмно 🇧🇬
тайно ме докосва в тъмнината.
С крилото на забравена мечта
прегърна ме. Не отлетя нататък...
Любовна нощ. Закрих луната. ...
В полунощ 🇧🇬
със нажежена бяла болка
не се обичаме нали съдба
ти взе ми всичко без упойка
открадна ми дори душата ...
На тези двамата 🇧🇬
до изумяване в тези двамата.
Не това, че ги срещнах
в някакви сайтове,
не това, че се скъсват ...