Лесът зове ни с покой и със ласка --
пролет, в зелено и цвят той покрит е,
есен, облечен във пъстра окраска.
Думите дръзки дано ми простите,
букове древни, но считам честит е, ...
На дъното, сред счупения рулер,
въртяха се акулите нелепо,
старите пирати, вместо с думи,
обстрелваха един по друг със шепот.
А корабът потъваше сред нищото ...
Някой моменти...
Минават покрай нас толкова бързо,
че едва успяваме да разберем,
едва успяваме да премигнем,
едва успяваме да осъзнаем какво става. ...
Тишина и звук в едно,
попиват шепота на думи неразбрани.
Думи, които не помагат болката да спре,
нито времето назад да върнат.
Спомени в нас напират и бушуват. ...
Съблякох душата. На прага оставих
чувства ранени. В прахта.
Вървях със надежда. Много заложих.
Търсех с очи любовта!
Празно и тъжно. От мене струеше. ...
Трески се забиват тъпи в плътта.
Не разсичат. Даже не кървят.
Върховете дълбаят в греховете.
В очите с болка, сълзите мълчат.
Един грях сторих. Седем кръста носих. ...
Ще заплача, когато си тръгнеш,
ще заплача, защото боли,
ще се моля при мен да се върнеш,
там – във моите нощи и дни.
Ще изчезне смехът от лицето ми, ...
За какво ли си мечтае тайно лятното небе?
Може би - листата на всички дървета да са ръце!
Нежно да го милват и да събират сълзите му,
докато слънцето го прерязва с парещи лъчи
от безмилостна обич през средата, на две...
В черни облаци се лута пак душата,
отмъщението е чакана отплата.
От спомени подхранвана омраза,
изпепеляваща и смъртоносна кат` зараза.
С очи от болка потъмнели ...
Замълчи, отдавна не те слушам!
Замълчи, не ми пука за теб.
Искам с теб да се сбогувам
и да започва без теб всеки ден!
Замълчи, не казвай "обичам те", ...
Отворих килера, потънал във прах,
забравени детски мечти си намерих,
изпаднал във ъгъла звънкия смях...
... крачета, с които скалите катерех...
И плахите пъстри очички... и тях ...
(Писано е извън България, когато връзката ми с приятелите бяха сайтовете, интернет)))
Отговаряйте на писмата ми бързо,
че на такова мирише:
българският ще вземе да свърши -
целия ще го изпиша! ...
Прегърни ме, любов, целуни ме, любов!
Аз ще тръгна свободен по прашните друми.
На оковите тук бях довчерашен роб,
а от утре - просторът възсинкав между ни.
Сто слънца между нас, сто луни тънкороги ...
Спиш ли, мое слънце ненагледно?
Търсиш ли ме нощем във съня?
Аз съм тук до тебе, неизменно!
Сляла съм се с пулса на кръвта.
Силна съм - света ще преобърна ...
На първата целувка
Момче - момче на нейните мечти -
един ден в живота й се появи.
За ден физически от закачки я нарани,
а на втория вече любовта си й подари. ...
АЛКОХОЛЪТ Е ЖИВОТ
(ПИЯНСТВОТО НА ЕДИН НАРОД)
„Какво ли не в живота си не бях!?
Какво ли не отпих?” – вино, ракия!
Бях кьор-кютук пияна, после – депутат, ...