Стихи и поэзия современных авторов
Луда ли бях? 🇧🇬
Луда ли бях и пак умрях,
очите си за теб изплаках.
Луда ли бях - във теб какво видях?
Луда ли бях, че навреме не се осъзнах? ...
Закъснение 🇧🇬
отново се разбързах.. как можах да се успя.
Огледах се, а после се подхлъзнах -
кучето отново бе направило земята във вода.
Изправих се, започнах да се нервя - ...
Времето бяга 🇧🇬
бурно и бясно
с удар под кръста
от ляво на дясно.
И ти се опитваш ...
Огнен знак за Посоката 🇧🇬
Сънувах сън, че беше някога,
когато дълго, дълго - сякаш отвеки,
помъкнал на гръб Кръста на дните
уморени крачки безкрайно броях. ...
Път 🇧🇬
макар такъв, човек го извървява,
животът толкова бързо се топи,
че даже не усещаш как минава.
Задъхано, напрегнато вървим ...
Ела 🇧🇬
Ела, в желанията си не се загръщай
и обещанията ти не искам, мила.
Достатъчно е тук да се завръщаш
с илюзиите, които си съшила... ...
По пътеката на една гора... 🇧🇬
мисля си за красивите неща...
Около мен е така зелено, приказно вълшебно,
някаква мaгия крие се зад зелената премяна,
искам да разбера каква е тази неземна красота... ...
Ад без нея е 🇧🇬
И без опората си рухнах,
предадоха ме сетни сили.
Издъхна сякаш моят свят
и аз след него, разгромен. ...
Докоснах звезда 🇧🇬
Шепа лунен прашец
посребри ми косите – не крия!
Ти дойде - на челото
с момински венец, ...
Мъртво сърце 🇧🇬
Под небето лежи на жълтата трева и гледа замечтано сивата зора.
Тупти в гърдите й нещо различно и чуди се тя как да го спре.
Тъгата надвисна над нея.
Сълзи по лицето се стичат и уж трябва да топлят нейното лице, ...
Сама 🇧🇬
(7 април 2003 година)
До някоя дъбова гора -
и аз до гъбата,
я ме виж - сама ...
Самота... 🇧🇬
птици без души и без криле,
във чувствено затъмнение
са оплетените страсти на едно сърце.
Събуждаме се със целувката на утрото - ...