Тук няма земна суета
и дневните тревоги са решими в утрешния ден.
Най-важното в деня е сериалът –
оживяват Камила, Есмералда и Томас!
И вечерите са щурчаво тихи ...
Рожденият ми ден
В деня фатален стих ще сътворя
от вечното, от чистото и от нетленното,
ще продължавам пътя си съдбовен да градя -
загърбвъм смело сивото и черното... ...
Ще те обичам отдалеч.
Ще те обичам, без да те поглеждам.
Ще те обичам – няма да се срещаме,
ще стена глухо в спомена за теб.
Не изживяхме миг щастлив и безметежен. ...
ОТГОВОР
Попитах вятъра, който свири в нощта...
и научих за твоята тъга.
Попитах звездите, които вечер изгряват...
и научих, че ти най-силно ме обичаш на света. ...
Понякога съм пепел от огнище,
върху което се топеше злато.
Тогава се усещам като нищо -
незапочващо, безкрайно, но познато.
Понякога съм златото над огъня, ...
Събудих ли те? -плахо ме попита.
И устните ти моите откриха.
(А аз не спях. Бях горе при звездите.)
Целуна ли ме? - аз отвърнах.
Не те усетих, ти кога дойде?! ...
Изрониха се пръстите на времето
във тази есен, молеща за дъжд.
Взривените корони на дърветата
димят в опожарения си сън,
пропит с мъгла от скъсани криле, ...
Добре дошли на Спирката на Оцелелите
сред прехода в Пустинята Човечество!
Да, зная, потни сте и уморени сте,
и зажаднели за човешките си дейности!
Какво се случи с вас, та се изгубихте? ...
По склоновете тичаше пенлива,
че беше тръгнала на път далечен –
ветрецът каза й за житна нива.
А пътят й от жажда беше спечен.
За дъжд се молеше и беше трудно, ...
Захладня. Изтъняла свети луната.
Като с игли мъгла ме пробожда.
По моята улица днес дъжд се разхожда
и светлината зад прозорците размазва.
Ръцете ми – с премръзнали пръсти, ...
Коя съм аз? И кой е моят път,
по него аз да тръгна убедено?
Подготвил ли за мене е светът
уменията, даващи увереност,
че утре ще се чувствам по-добре, ...
Изчертаха се цветните кръгове
по неведомите пътища на сърцето,
а дъгата от страст изкипяла
заслони се на завет в морето.
Там, в недрата на тъмни прибои, ...
Случайна среща и много хубави неща.
Случаен поглед и само слънце след това.
Тръпката и мексиканската вълна по тялото,
в моята душа сега, в този час...
Желани са от всички нас... ...
Аромат
Прескачах през стобори от студени погледи.
Подкарвах през просо от мисли нечии лъжи.
Побягвах и надбягвах, присъствах, но отсъствах
и най-обичах да се скривам в невидимите дни. ...
Тихо заръмя в сърцето дъжд любовен,
текнаха реки, студени като лед,
тихо заръмя и болката започна бавно да прижуря,
до преди малко жив, а вече силует.
Тихо заръмя - празнотата само ти ще можеш да запълниш, ...