Поетът знае, че душата сива
е мака като пелена, и дива.
Живее в свои пътища прекрасни,
милее и се смее с дни ужасни.
Душата блага е, самотна, пряма, ...
Времето е тленно, всичко преминава,
само майчината обич свята
единствено неизменна остава.
Тя гали, закриля, топли душата,
с нежна утеха дарява сърцата, ...
С теб сме на различни брегове -
реката на живота ни дели.
Моста го отвяха ветрове...
Треперейки от студ, сме пак сами.
Странно - ти си там, а аз съм тук, ...
По повод документалния филм на National Geographic - "Работници". В памет на всички невръстни деца, изгубили живота си (и в пряк, и в преносен смисъл) по широките индийски полета...
Пресъхнали устните жадно
и стискайки зъби в умора -
и пек ги мори,
и глад ги тресе, ...
Вината
Душата си изтръгнах с длетото на вината
и вече не я чувствувам силна и богата.
Вината я прояде, стопи у нея всяка жизненост.
О, Господи, каква е тая власт у нея? ...
Във бащината къща се завръщам
и детските си спомени прегръщам.
Замислена тук тъй копнея
с гласчето детско пак да се засмея.
Тъй хубаво ми беше у дома, ...
Ти искаше от мен да съм покорна,
ти искаше от мен да съм добра,
но може би по пътя си пропусна -
сега съм друга, не разбра!
Превърна ме в безчувствено момиче, ...
Черупките са малки. Твърде тесни.
Едва-едва побират същността ми.
Дори не се затварят. Ще изчезне
и малкото, което днес ме храни.
Почти не се замислях, че до тука ...
Ще взема смело химикала във ръка
и лист хартия ще откъсна от тетрадката,
ще ти напиша едно стихотворение,
заради малко закъсняло откровение...
Ще те попитам с мъничко тъга: ...