Устните - розови, ябълков цвят.
А очите й сини - дълбоки, безкрайни.
Косите са руси, пълни със спомени.
Кожата? Кожата бяла, бяла, бяла като сняг.
А усмивката й - толкова искрена. ...
Дали защото в календара на живота ни
разместиха се черното и бялото...
Фалшиви са и дните ни, и нощите.
Системата ни ценностна разпадна се...
Поредното убийство по екраните ...
Моля, преди да започнете да четете стиха(или Нещото), пуснете си песента... http://vbox7.com/play:248162f1
Прочетете ме бавно...
Изгубена. Така се чувствам.
Пространствено празна. Ненужна.
Спи мое Аз. Не ще те събудя... ...
Прощавайте, спомени - чиста роса,
вървете, изгубени с времето...
И оставете ме - плачеща бяла бреза,
познала на дните си бремето.
И оставете ме - черна топола в нощта, ...
Не ми помагай, мила моя майко,
със болката била съм все сама.
Не ме изстрадвай, зная, ще е жалко,
в живота имаш друга дъщеря.
Не бях добрата! Няма и да бъда, ...
Стрелките се разминаха виновни
и времето за миг в тях се спря,
ехтят стъпки на спомени бездомни,
покаях се... а искам да крещя.
Раздирам с пръсти звездния манеж, ...
Рози червени
любовта не доказват
ако я няма.
Публикувано в:
1.Литературен сборник "Поетичен диалог" 2007г. 2.Литературен сборник "Огледало" 9 бр. към Гимназия с преподаване на чужди езици гр. Плевен 2008г. ...
Затъжих се за тебе, пуста Стихийо!
Къде са ти буйните, бесни огньове?!
(по пладне ги гонеха с черна магия,
а нощем раздираха с кървави стонове.)
Затъжих се за тебе, пуста Стихийо! ...
Изгарям! В хиляда огньове изгарям!
Пламти ми сърцето в любов.
На ада райските порти отварям,
дар ти донасям - един благослов.
Родих се! От огън възкръснах! ...
Сняг
По Коледа дали стават чудеса?
Дали ангелите слизат от тез сини небеса?
Дали мечтите стават реалност,
или всички тези въпроси са една баналност? ...
Свещичка църковна на празник запалвам,
за мама си спомням със сълзи в очи.
Плахо се кръстя и тихо повтарям:
нека бог да прости.
А после се питам какво да прощава, ...
Рождена майка ми е равнината,
тя с ласки нежни в скути ме зове,
далеч от прегръдките на планината,
далеч от прибоя на черното море.
Около мен не вдигат чела върхове ...
В една съдба сме двама вплетени
на една съдба се в огъня топим,
на бурите вечно обречени
и радост и мъка заедно делим.
Ти по мъжки се бориш с несгодите, ...
Умря поетът в силата си нежна,
умря и се роди прекрасен, снежен.
Прегърна пелените нови, страстни
и се усмихна в бъдещето ясно.
Не го бе страх от новата стихия, ...