Стихи и поэзия современных авторов
Писмо до чуждия, но близък, до близкия, но толкова далечен 🇧🇬
че аз не съм една,
че обичта може да е хвърлена пара,
че чувството на изпепеление
не води до спасение. ...
Откраднати пеперуди 🇧🇬
тъжни очи разпилени,
говор изсечен... неразгадан,
препълнени липси смирени.
Бягащи сенки... в тъжна зора, ...
Помниш ли? 🇧🇬
Онова, крайбрежно изгорялото
на весели лунички.
Тогава заровихме ръцете си
във пясъка. На топло. ...
Тази нощ (може би) 🇧🇬
ще мечтае за бъдещи спомени
ще проклина всичко отминало
изостанало
и ненадминато ...
Какво пък толкова се случва 🇧🇬
поредната човешка драма,
деца, изпъдени от рая -
завет от дядо ни Адама.
Какво пък толкова се случва - ...
Минало 🇧🇬
Като белите гълъби.
Само стон на китара
се чува в нощта.
С наранени крила ...
Годините 🇧🇬
> Обичам ги, пустите... Всичките.
> И всяка е корен от минало,
> неугаснало още в очите ми!
> ...
В 00:00 🇧🇬
чашите кристално как звъняха,
не мога да повярвам, колко време мина,
откакто устните ни в 00:00 пак се сляха.
Помниш ли безброй звезди в небето ...
Клиент на Дявола 🇧🇬
поканих ги да пийнем по едно,
те гледаха през мен сънливо,
боите черни, стенното пано,
дори фриволно разговаряхме ...
Продавачът на гевреци 🇧🇬
с мириса на топъл хляб раздаваше уют на всички.
Изпит от глад, блед, тъй вътрешно угрижен,
животът му подхвърляше все сухите корички.
А беше млад, не повече от тридесет годишен, ...
Белият лист 🇧🇬
какъв е цветът на твоя живот.
Рисува душата, но без да предвиди,
че белият цвят е много и строг.
Не можеш излъга ти белия цвят, ...
Ноктюрно 🇧🇬
Може би, тогава спира времето.
Дъхът замръзва. Музиката спира.
Останало е нашето въртене
в оста на дансинга. Нощта умира. ...
Тост за Иванките и... 🇧🇬
Ивановците всеки поздравява,
а всеки иска житената питка
глада със благина да утолява.
Тъй както имаме си сянка, ...