Рисувам в бяло своите мечти
Как искам розово и синьо да прибавя
И с цветовете на дъгата всичко да блести
Да ги поръся с' звезден прах да не забравя
На облаче от пух се залюлявам ...
Върнах се... С наведена глава...
Тихо влизам - в стаята ти свети...
Чакал си ме... Вмъквам се едва
с цялата вина на световете...
Погледът ти плъзга се встрани... ...
Когато искаш да избягаш,
да скриеш своите сълзи,
когато чужд си на света огромен
и си разбил жестоко своите мечти.
И когато всичко друго е на прах, ...
Навярно още помниш във съня си
небила нощ и неотминал ден.
Стон неизплакан. Удар ненанесен.
И премълчани укори – за мен.
Навярно мислиш, че съм сляп, орисан, ...
На цвете се радваш, когато разцъфне,
тъжно ти става, щом прецъфти.
Вечно цъфнало цвете ли искаш
- с любов към мен ръце протегни.
Дарявам ти цвете от мойта градина, ...
Издигащият се в небесата феникс
превърна сянката във вечна тъмнина.
Тъмнина, която обладала е вече твоята жалка душа,
наранена от глупавата ти вина,
задръж всичко в себе си и бъди сама... ...
В поглед твой откривам себе си,
детето с големите мечти.
Животът с разкошните му прелести,
трапчинките с радостни сълзи.
Обичам в тебе неперфектното, ...
Последната вина ми загорча.
Не беше като другите ненужна.
Очаквах я. Но пак ме заболя,
дотолкова, че исках да е чужда.
Дотолкова, че празнотата в мен ...
Знам ти всички писма. С запетаите.
Свикнах хляб и вода да ми бъдат.
Като птици отлитат си датите...
С теб изпращам деня. С теб осъмвам.
И когато мълчим, разговаряме. ...
Тази нощ реших да избягам някъде далече!
Тази нощ реших да бъда сам с мислите си!
Тази нощ реших да говоря със звездите,
за да мога да излекувам своята болка!
Хей, звездице, защо светиш тъй красиво? ...