Стихи и поэзия современных авторов
Единствено безумие 🇧🇬
Не ще сърцето ми забрави
очите ни, изпълнени с мечти
Всяка една от тях реалност е –
както ти си моята истина. ...
Писмо до Левски 🇧🇬
Народът те канонизира за светец.
Нарече те без колебание "апостол".
Но не икона, нито паметник с венец
ти искаше, а само – да не тлеем в робство! ...
Лято и зима 🇧🇬
Обича Дубарова Петя лятото, и го обичат всички.
„Лятото изтече като пееща вода.
Тежко ми е - колко много, много пих от нея.
Бели стъпки, нежни като котешка следа, ...
Самота 🇧🇬
И макар че изглежда той от никого нужда да няма, сърцето му някак тежи му като стомана. И с някакъв ...
Терзания 🇧🇬
мечти се дуелират със кошмари.
Къде ли всъщност е брегът,
на който мойте мисли да стоваря?
Тежат – в главата ми тонаж, ...
Научих си урока 🇧🇬
за живота ми нелек, но собствен,
за светлина, за надеждата, за добро
и всеки житейски път, научен урок.
Душата ми е красива със ярка светлина, ...
Поетът е войник на Бога 🇧🇬
... вървях из вълчи светове, в които болката е ужас,
дори до кръв да ме кълвe, на Истината свято служа,
дали – не питам, ще боли? – изричам я, без да ми пука –
спя нощем в тръни и бодли, а не в легло смрадлива скука, ...
Апостоле 🇧🇬
във свят на власт и злоба,
една душа, един герой,
дошъл, да ни направи хора....
Като звезда за нас изгрял ...
Здравей, добро Човече! 🇧🇬
... ако погалиш камъка с ръка, ще види Бог, че си добро човече,
ще те попита: – Накъде така, изглежда, път нарамил си далечен? –
ще седнем в прегорелите треви, и ще си мисля в жилавия троскот,
тъй както бързо Времето върви, май, и минута нямаме за Господ? ...
Забрави 🇧🇬
Забрави за старата любов,
забрави за всичко друго!
И животът нека да е нов,
и обичай много, много! ...
Изборът на човека между телесния рай и ад 🇧🇬
в която думите имат своята цена.
В началото на своя живот
всеки получава по един милион.
Думите, с които човек назова дадено понятие, ...
Звезден прах 🇧🇬
Как си ме обичал
Как във стъпките ми тихо,
като котка си пристъпвал
Как уханието след мене ...
Човекът си отива 🇧🇬
което бе горчилка – злоба стана,
немилостиво слънцето над нас
е сякаш заковано над Балкана.
Животът и бездруго е нелек ...
Що е то? 🇧🇬
създадено от друг,
не влага
собствен труд.
Цитира, гласно, ...
Зеленото човече 🇧🇬
в България дойде.
Изкашля се и вече
ефира ни превзе.
Подмазват му се всички ...
Сън 🇧🇬
дойде – прегърбен силует.
Стоеше без да проговаря,
и съ̀лзи лееше безчет.
Помислих си – от топлината, ...
Никой не знае 🇧🇬
Моят връх са Седемте езера.
Живея във равното, много близо до Русе,
Силистра се казва града.
Тук венците от тръни са нормално явление ...
В търсене на въпроса 🇧🇬
макар че ми изглеждаше по-сносен,
бе твърде дълъг, тежък, несмилаем,
въпросът ти кажи какво желае.
Желае нещо, от което бяга, ...
Лято в Ловеч 🇧🇬
Потънало е всичко във зелено!
Изящество и простота
с любов в природата е сътворено.
На лятото сезона син ...
Посланията на един Лорд 🇧🇬
(сред Лидерите веке съм, демек)
туй Жоре ще е само веке спомен -
Я веке съм напълно ноф чувек!
И Гош, и Жорка влизат у архива, ...
Безглаголно 🇧🇬
Първа утринна цигара.
Лекият световъртеж.
Тишина. Жена. И гара.
Мъж – брада три педи скреж. ...
Песента на сърпа 🇧🇬
далеко… тъй, над ширнали жита
и по овразите се спуска меко…
а сърпът плаче в мъжката ръка.
Момински ясен е… изпълнен с мъка ...
Рожен 🇧🇬
За този пилон оревахте орталъка!
Украинско знаме веехте на Рожен,
но и наше се вее, за вас каква мъка!
Ами бийте се в Донбас, няма пречка, ...
Тишина и шум 🇧🇬
наскоро открили учени и в тишината
намерили във мисълта трептения
Забранени интервали повече от Дебюси
Фавна след следобеден сън някой днес откри ...
Не бях убиец 🇧🇬
не знам откъде извадих куража, че убих.
Две очи невинни страдат,
а от душата ми парченца падат,
защото в този летен ден, ...
Острови в душата - 16 🇧🇬
А кучето в спокойна дрямка спеше.
Навръщане качи един старик и
седалката със него той делеше.
- Ти сам пътувш, другите къде са? ...
Миг от столичната жега 🇧🇬
... от жегата се бях разкапал яко –
на сянка седнах в близкото бистро.
Поръчах си кафе със малко мляко.
След него пих три бири – на ангро! ...