Стихи и поэзия современных авторов

254.6K результатов

Поети с апарати 🇧🇬

Малък поздрав за всички фотографи.
С уважение.
Запечатай ми прекрасен сън.
Дъхът ми, моля те, да секне.
Снимай сватбения звън, ...
775 6 6

Нека има повече летящи 🇧🇬

Пътищата ни в един са сляти
и вървим го с ритъма Любовен.
Даже го летим крилати
в полет пълен с Обич и чаровен.
Там, където сме са само птиците ...
1.1K 2

Животът е автор 🇧🇬

Мечтае Отело за своя кокона,
дали ще е Станка или Дездемона?...
Мечтата си силна с ракия теши.
Която да бъде, ще я души...
Пие ракия и реже салата, ...
868

Врата към Рая 🇧🇬

Затваря се една врата,
захлопва, въздухът тежи,
съдбовен миг на самота,
нощта неистово крещи.
Сънят потъва - буден сън, ...
611 4 7

За дружина бащина 🇧🇬

Задкулисна и подла борба на кукловоди -
кой дружина бащина да води!
Народът е конят насред реката,
събрал си багажа, с куфар в ръката
чака, объркат ли се работите тука, ...
610 1 2

Трепети 🇧🇬

Дали сълзи е ронило небето?
Тревата във сребро блести.
Дали, че зеленеят вън дървета
звездици греят в две очи.
Очите топли на едно момиче ...
1.2K 2 1

Върни ни всичко 🇧🇬

Очакваме чудо да стане от раз.
Работихме като пчелички.
Вселено, Вярата върни във нас.
Очакваме от теб – да върнеш всичко!
1K 1 1

Разруха 🇧🇬

Пристанище в пустиня...
много пясък, няма грам вода!?
Но защо тогава го наричат
море на пясъка.
Живота казват пристан - на надежда е... ...
448 1 6

Тъжен водевил 🇧🇬

/малка история/
Понякога от любовта горчи,
от тази, дето е несподелена.
За тебе само имах аз очи,
а твоите оставаха студени. ...
1.1K 3 8

Безсмислие 🇧🇬

Поезията не ми е силната страна
както и живота, но ей ме, на!
Ще ви обрисувам днес картина на безсмислие,
което иронично, вярвам че излишно е.
Казват, че който търси винаги намира, ...
750 2

Смъртни обещания 🇧🇬

Защо не мога да прогледна през устните ти сиви пожълтели?
Защо не мога да докосна ръцете ти студени?
Защо не мога да премина през мъката ни веч вековна?
Защо не мога да усетя лунната ти светлина?
Защо не бях до теб, когато ти не искаше да ме оставяш? ...
915 3 1

Присъда 🇧🇬

Ароматна петуния ме опиянява
и луната е някак замислена сякаш.
Не е радост, а болка, която пленява -
да отмине, да спре, търпеливо ще чакам.
Ти си моята тайна и сладко вълшебство, ...
483

Светлината в нас 🇧🇬

Чудесно е да се усмихваш,
красиви мисли да редиш,
жена прекрасна да Обичаш
и сред мечтите да летиш.
Да имаш вяра във успеха, ...
1.3K 1 6

С магията на словото 🇧🇬

Сега е време за обичане...
Обича ли се в късна нощ
и в самота от ново вричане...?
Да се обича е разкош!
Разкош с покритие от нямане. ...
514 17 4

Молитва към свети Георги 🇧🇬

Правда, светлина ни дай,
злото от нас ти отдалечи,
на завистта да дойде край,
народът да спре да мълчи,
да не бъде като стадо овце, ...
625

Поезията е хвърчило 🇧🇬

ПОЕЗИЯТА Е ХВЪРЧИЛО
... едва ли някога ще бъда докрай и истински щастлив,
Поезията е присъда! – изправя ме пред нервен срив,
тя ме осъжда – доживотник! – в килия с четири стени –
куплетът с рими неграмотни дрънчи ми в мозъка със дни, ...
601 1 1

Очите 🇧🇬

Очите, ех, очите, никога не лъжат те.
Излъчват ясно що носи твоето сърце.
Ако си щастлив, искри блестят, а щом
си тъжен - увяхват и в мрака крещят.
Душата ти свободна ли е или не... ...
1K 5 5

Не се смалявай 🇧🇬

Не се смалявай,
за да се впишеш в общество,
което така или иначе
винаги те е сочело с пръст,
заклеймявайки душата ти за странник. ...
659

Ти нямаш име... 🇧🇬

Ти нямаш име, нито лице,
моя любима, мое сърце!
Още не помниш нашия миг,
мъка огромна... Бяхме сами.
Моя любима, в мене кърви. ...
803 2

Вечен 🇧🇬

вечен двигател
една любовта е и
вечен приятел
386

Разбойник 🇧🇬

Петелът -
той беше!
Той беше,
първият разбойник
във живота ми! ...
1.2K 2 11

Време 🇧🇬

Стенният часовник пак тупти безследно,
а звукът му рони се в човешката съдба.
Сякаш мъглата влязла тук е
безименна, наречена "безвредна".
Поглъща тя тленни ми слова ...
1.5K 2 1

Здравей небе 🇧🇬

Здравей Небе!
Сълзите ти са тука!
И капят, капят като дъжд.
Не обича ли те някой... или просто...
Самотата те разплака тази нощ. ...
759 1

Странен гост 🇧🇬

Във скайпа ми пристигна странен гост.
Стъписах се и чаках обяснение.
А той зададе ми един въпрос:
С какво аз мога да помогна?
Представител съм на изкуствен интелект ...
896 7

Глас без глас 🇧🇬

Болни сме, много болни...
загубили ,вяра и чест.
Криво разбрали светът ни
вместо радост в мрака стоим.
Лесно с усмивка забележки раздаваме ...
460 2 3

Шепот на морска вълна 🇧🇬

Най-красива вселена си -
ярко начало,
от което извира живот-светлина
и със слънчеви нишки
малко облаче бяло ...
1.2K 1 1

Мултифункционалност 🇧🇬

Стоиш в стая сам
и мислиш,
и не можеш да смогнеш да мислиш,
защото за кое по-напред да смогваш?
Прекалено на брой мисли, ...
761 4 3

Любовен край 🇧🇬

ЛЮБОВЕН КРАЙ
Край на този любовен романс,
не ми е нужен , твоя любовен аванс!
Не ми придавай сцени - от романтичния прованс!
Жалък ставаш с твоите лъжи - проклети! ...
824

Небесна дуплика 🇧🇬

НЕБЕСНА ДУПЛИКА
Сигурен съм само във едно,
че не са си лика и прилика.
Различавам плява от сено.
Само не добряка от мръсника. ...
398 1 1

Старицата 🇧🇬

Планината носи на гърба си,
птиците не могат да я стигнат.
И върхът покорно се смалява.
Наръчът над бора я въздига.
Райската поляна се разтваря ...
793 1

Това ми е най-скъпо, може би 🇧🇬

Редя си рими, римички безчет,
основно стихоплетствам,
стихотворствам...
Понякога и аз съм отегчен,
но най-добрият съм в това, безспорно. ...
1.4K 5 7

Тя 🇧🇬

ТЯ
... тя е моето облаче бяло, полетяло над мократа ръж,
тя е светлото мое начало, със което съм истински мъж,
тя е вятърче, тиха вихрулка, тя е капчица в росни роси,
тя – светулчица, тихо трептулка върху моето благо станси, ...
870 2 3

Любов посред дъжд 🇧🇬

запалѝ цигара
с нея болка стара
загасѝ
ръцете ти треперят
зад открехнатите двери ...
790 1 3

Кантарче за душата на Човека 🇧🇬

КАНТАРЧЕ ЗА ДУШАТА НА ЧОВЕКА
Една женица с мъничко кантарче на Главната ме викна във зори:
– Ела да те претегля, мило старче, не ти ща! – каза, – никакви пари.
Качих се – и стрелката с тъжен пукот се разлюля под мен насам-натам,
седемдесет кила с таланта – бруто! – и повече отгоре – нито грам. ...
418

Подгизнало 🇧🇬

Тази нощ до зори шумоляха среднощните твари,
тъжен вятър – навярно от мъка в клонака запял,
викна дъжд и вратата небесна гръмовно удари,
и съня ми пропъди от клепките морни без жал.
А когато не спя в мен се лута ту тиха, ту шумна, ...
603 6 10