Виновна ли съм аз, че те обичам,
виновен ли си, че не ме обичаш?!
Любовта си разпилях и на тебе всичко давах аз.
А сега как да те забравя, от тази болка как да се избавя,
сълзите си как да премахна, от сърцето си как да те махна?! ...
Изгубен шум, отровна тишина,
забравен смях, тъжи дъжда.
Красива нощ, прогонвана от сутринта,
слънчев лъч пробужда пак деня.
Една сълза, родена в нощта, ...
Небето - задимено от дъжда,
а къщата - продадена на чужди.
Очите ми се пълнят със ръжда
от спомена за бабините устни.
Два гълъба, с крила от жълт янтар, ...
Изпивам част от себе си…
Чашата с течност… не е достатъчна…
Жажда… космос… искам… изучавам… знание…
Листото с дупката, която пробих,
за да виждам по-добре, ...
Загубих се в пътеките дъждовни
и вятърно почуках на капчука -
отекна тишина...
Така във мен родиха се капки неволни
и спусна се водопад за разтуха - ...
Отишла си е любовта
След толкова убийствени самотни вечери без теб,
аз успях да се съвзема и да вдигна глава.
През всичките тези мрачни дни все се питах -
обичал ли си ме истински ти... ...
Подлудяваш ме, с поглед само.
Подлудяваш ме, когато ми шептиш.
Подлудяваш ме, когато ме погледнеш прямо.
Подлудяваш ме, когато в танц ме завъртиш.
Настръхвам от допира на твойто тяло. ...
Защо ми липсваш толкова, кажи?
Защо светът без теб се промени?
Дали виновна съм в твоите очи
или съдбата с теб ме раздели?
Защо си тръгна без да кажеш сбогом, ...
Защо, когато си обречена, любов,
ти си по-силна и от буря?
Защо, когато си наказана, любов,
омайваш по-силно и от люляк?
Защо винаги, когато литваш, ...