Отивай си! Любов измамна, безпардонна.
Пътищата черни, явно са ти отеснели.
Изтърка се за кратко, а те търсех всесезонна.
Пак новата със стара ще карам аз на смени.
Отивай си! Любов безкрайно прозаична. ...
И старецът си тръгва, вписал силуета си,
в сбирилото на селски празници.
Бастунът му почуква - клюнът на врабчето,
и гледа го небе, от делници опразнено.
"Ненужен си!" - отекнаха баирите. ...
"Д-р Время, д-р Время, через тысеч долгих дней..."
Във тази късна зимна нощ,
със вой на бурята отвън,
тъга прорязваме, кат нож,
далеч остава моят сън. ...
Построх ти към сърцето мост,
да бъде твоят дом, а ти избра да бъдеш гост.
И днес очите да плачат ги боли
и време е сърцето да плаче с кървави сълзи.
Пий сега сълзите ми и дано да се удавиш, ...
Нарисувай ми, художнико, любов,
но чиста, излязла от романа,
да бъде тя красива и добра,
без натрапчивия вкус на драма!
Нарисувай ми, художнико, море, ...
Ти си моята роза, моята Роза.
Красива, ти си най-красивото цвете.
Тъй ухайна, със своя аромат ме пленяваш.
Всеки път, когато докосна твоите цветове,
се влюбвам отново и отново. ...
"Празен си от толкова невлюбване,
а не се научи да обичаш..."
/ Павлина Йосева /
Врата на спомени. От страх потръпвах
зад нея да не ме издебнеш ти, ...
Слънцето за миг поспря,
огледа се потърси своята сестра.
Видя я и със силен глас извика:
"Луна е най-красивата над цялата Земя!
Добра е тя със мен и с всички хора на света!". ...
Защо се върна? Не съм те чакала
да го направиш! И пак ли, като вчера,
ще боли? Отново ще отвориш старите ми рани,
посипвайки ги с пепел, може би?
Не съм те чакала. То беше толкова отдавна. ...
В памет на бъдещия Девети май
Те бяха разгромени!!!
Веднъж, във минало тъй близко и далечно,
те бяха разгромени!!!
Девети май с Победата положи край на зло нечувано и "свръх-човешко". ...
Две коли на паркинг разговарят.
Едната казва: "Много се измарям.
Разхлопват ми се вече буталата.
Шарнирите ми също са разклатени..."
Другата бе нова лимузина, ...
"Както се разхождах в уличката строга,
както си подсвирквах в слънчевия смях,
в нещо се препънах – беше твоят поглед.
И да се обърна просто не посмях."
Маргарита Петкова ...
Не търсих нищо, но ти ми се предложи...
Пред мен стоеше като зад витрина,
без цена, без марка... искаше ми се да те разкрия!
Че има противопоказания кой да предположи?!
Депресия, разкъсано на късчета сърце! ...
МРАЗЯ СЕ, ЧЕ НЕ МОГА ДА Й КАЖА...
Гордо крача с вдигната глава,
но нещо силно дърпа ме назад,
животът ми отново се обърка
и отново се намирам в нечий ад. ...