Стихи и поэзия современных авторов
Песен Нова 🇧🇬
Чуйте, прочетете мислите, препоръките,
Свързани с делата на Леснич, на Лесничея.
С предложение Заедно да действаме,
Да ни се роди чрез Песента нова, ...
Животът птичи не е за несмели 🇧🇬
не си избрах – за мене са широки,
защото имам много имена
и все летя, и в хиляди посоки,
пилея щедро песен, лунен сън, ...
Палава е Баба Марта 🇧🇬
този месец с женски нрав,
че ядосва се без нищо
и изпада бързо в гняв...
И тогава, о, тогава, ...
Другата 🇧🇬
нафукана, наконтена и дръзка.
Mечтаеща за коренни промени,
щом гледа те със мисли разпилени.
Тя тихичко проклина брака наш ...
Силата на любовта 🇧🇬
Стоях загледана във красотата –
цветът бе розов, прелестен и див!
Край него ти отмина, не погледна,
но розовият цвят остана жив. ...
Благодаря ти, Боже, че съм жив! 🇧🇬
Животе мой единствен – и последен, какво ми даде? И какво ми взе?
Днес се събудих на шейсет и седем! – ще пийна две-три бири без мезе.
След миг ще си възседна колелото, на буните ще сляза – за сафрид.
И – ако Бог съгледа ме с едното, ще види, че щастливец съм на вид. ...
Апева „Студио Х“ 39 🇧🇬
Дух, зомби, котка.
Варен боб, чай.
Раздаден –
п а я т. ...
Призив 🇧🇬
В три де измерение не стойте вече,
за работа върху себе си се заловете,
съдбата си щастлива изцелете и от негатив се освободете!
На Бога се вий уповете, ...
Път обратен 🇧🇬
Блещукат сред необята мечти безбройни.
Някой за къшей хляб, за покрив се моли,
друг зинал уста Кълбото синьо да погълне.
Не се боя, алчността едва ли света ще погуби. ...
Депутат 🇧🇬
Всеки иска да е депутат
в този сбъркан алчен свят.
Безкруполно гледа те в очите,
но стъпва тихо, ...
Леко трезвен 🇧🇬
... като си мисля, няма за кога да вярвам, че от утре ще живея –
с девойчица да сляза на брега – и да я милна тихичко на кея,
да рошна благо снопчето коси, като ѝ смъкна белия косичник,
да ѝ река: – Момиче, просто си девойчица, по-хубава от всички! ...
Денят на нашата раздяла 🇧🇬
Деня на нашата раздяла,
спомням си го - като полудяла!
Не исках да се случи ,
но за жалост с нас така ...
Червена проказа 🇧🇬
са безмълвни свидетели на братска война.
Оръдейни шрапнели от близките хълмове,
сеят смърт по волята на зъл сатана.
Светът с отчаяние и с ненавист една, ...
Легенда за Афганистан 🇧🇬
пръскаща ухание на пролет,
с очи, отразяващи целия и свят –
жена, родена за любов и полет.
Но криеше се в нея мъкa една, ...
С молив на ухото 🇧🇬
Не зная кой – Хосе, или Ортега? –
или пък тяхното братле – Гасет,
ми рече тая заран: – Ей, колега,
ти, май, се взе серьозно за Поет! ...
Апева „Студио Х“ 38 🇧🇬
Ствол тънък, блясък.
„Ник мъртъв? Гад!“,
вик кански.
Душно… ...
Че сърце знае най-добре 🇧🇬
защо ме мамо, спазари
спазари, още продаде
за сина на чорбаджи Миня?
Тоз` дет` на бял ат вилнее ...
Поетично отдаване – посветено 🇧🇬
запетаи и възкличателни—
емоционални до болка.
Отварям бутилка вино,
и наздраве — Бъдете обичани! ...
Вречени 🇧🇬
- Отколе време е било?
Ти беше момък снажен
най-личната пък аз мома.
Дойде на извора по изгрев... ...
Свири и нищо не питай 🇧🇬
вятър унесен танцува.
Голите клони дори
той ги люлей развълнуван.
Късно е, но посвири! ...
Примирение 🇧🇬
Ръцете си хуля, заради желанието им да те докосват.
Обвинявам ума си, че там стоят,
спомените за гласа и усмивката ти омагьосващи.
Отричам те и те гоня от дните си, ...
Трети Март 🇧🇬
Виждам и усещам,
Виковете и гласа,
Там де забравя се страха,
Някой казал е: “България да живее”, ...
Мизантроп 🇧🇬
оранжеви лъчи битието разсичат
там те се сливат ведно
и на обич един друг се вричат.
Вперени тъмните тъжни очи ...
Щрихи от бяла приказка 🇧🇬
Все по здрачно тъках на октомври ръждивата черга
и пришивах мъгли по ръба на плешивото било.
С къси криви драскулки от листата на тъмния кедър
върху ската му рукна лилаво небесно мастило. ...
Родина 🇧🇬
Защото става все по трудно в пристъпи ужасни
дванайсти път* да викам името ти във глухите уши на необята,
от урва на урва и от век на век*,
защото – даже лозето си да копая под облаци, ...
Емигрантка 🇧🇬
Животът ми се стори много труден.
Омръзна ми от пътищата грапави –
напред-назад да тъпчем сме принудени.
Омръзна ми да слушам клюки, дрязги, ...
Портативният Демон на Врубел 🇧🇬
... ще изчезна в дъжда, който тихо над Варна вали –
по-печален дори от дълбокия Демон на Врубел,
и – додето си гледам как през локвите съскат коли,
ще си мисля за теб – благо старче с душица на пубер. ...
Юнаци с мераци 🇧🇬
вият снаги на мегдана.
Дертове забравят къшни
чорбаджии и чобани,
млади и пергиши дърти ...