Стихи и поэзия современных авторов
Сам 🇧🇬
няма да е истински,
нито пък съвсем измислен.
Може би имаме причини
да плачем или да се крием. ...
Песничка за хората 🇧🇬
на ъгъла на "Шипка" и умората.
Продаваше гевреци на дъжда,
откакто бяха твърде сити хората.
И явно съм приличала на дъжд, ...
Не си отивай... не ме оставяй сама! 🇧🇬
Не ме оставяй сама,
не ще го понеса!
Не си отивай, остани!
Чувствам се без теб сама, ...
Сетих се за теб... 🇧🇬
Време отмина, но не успя да заличи спомените златни...
Другите не можаха да запълнят мястото ти в онзи ъгъл на душата.
Следите ти още стоят пред вратата, от която друга не е влизала.
A си мислих, че ще забравя онези твои кр ...
Последна екзекуция 🇧🇬
Съдбата безмилостна
с черна едноока качулка е,
палачът- екзекутор
покрива очите на надеждата, ...
Моята звездичка 🇧🇬
Нейните очи блестят,
блестят в тъмнината
както луната в нощта.
Липсва ми онзи поглед, ...
Автограф 🇧🇬
Любов ли е? Или отново виждам себе си във чуждо огледало?
Измислям нови стихове. Това е моят начин да заплача.
Целувка стъклена усещам.
А изпокъсаното ми сърце е безвъзвратно спряло...
В петък...? Сама съм...! 🇧🇬
рисувах мечти, броях звездите,
за да избягам от реално тъжни мисли...
Във вторник
се успах... Закъснях с часове... ...
Бързотечност 🇧🇬
Аз знам, че в живота ще има и радост,
и песен, понякога - сълзи.
Аз знам - ще мине и моята младост
на своите крила бързи. ...
* * * 🇧🇬
там, на онзи стар площад,
да те прегърна лудо и горещо
да впия устни в твойте аз.
Ще извикам силно твойто име, ...
Търсенията на поета 🇧🇬
На земното и вечното – средата.
Той иска със пресипнал глас
да доближи чудовищното “аз”,
да го застигне и подмине вдъхновено, ...
'мъжете' на 21 век 🇧🇬
Ето ги и тях, а ние се заливаме от смях.
Единият закопал погледа в земята,
а другият се рее в небесата.
Сърцето ни в гърдите ...
Пролетен блян 🇧🇬
денят си отива, отстъпва пред здрача.
В небето разпръснати сребристи усмивки -
съзвездията древни, подредени в мъниста.
Пан козокраки лукаво поглежда ...
Лятно ми е... 🇧🇬
солени пръски по кожата нахално да полепват.
Желая като на морето ефирната милувка,
ръцете ти да галят и най -малката извивка
на почернялото ми тяло. ...
ПО-себе си... 🇧🇬
а залезът последен беше цял.
Погребан шум от чезнещи полета,
една нарочност - свят като парцал...
А колко малко исках да съм жив ...