В празничния ден, Българийо любима,
на писменост, букви, книги и слова,
с песен свидна пак ще те даря,
горди български чада, с вяра и любов,
ще пребъдем в трудния живот суров... ...
Когато думите рани оставят и мълчание разяжда плътта
Единствено самотата прегръща те в тъмнината на деня
Когато ледът изгаря твоето сърце
Когато без ласка остане само
И мехурите гной да повръщат ...
В океана живот съм "пиратски кораб" -
отмъквам човешки души...
Някой се е сгрял до "огъня", бързо.
Друг - лунна пътека закопнял...
Аз, обаче, пиратствам случайно, ...
Ти спомняш ли си първата ни среща
и как искаше да ме целунеш много рано,
как погледите ни свенлино се отбягваха,
а тръпнехме да бъдем двама само.
Държеше ръката ми в твоята, ...
Не искам да се връщам пак при тебе
не искам да съм толкова сама
не искам да обичам - да раздавам
а в отговор да срещам само хлад и пустота
Не искам все да страдам - все да чакам ...
Обичай ме и нежно ме прегръщай
със поглед, с устни, с искащи слова.
Не спирай! Забрави, че има утре,
светът започна - свършва с мен и с теб сега.
Утре е далече! Не поглеждай! ...
Оглеждам се в очите мъжки
и виждам там изконна същност...
опитват се да влезат в църквата,
да забодат свещта и да си тръгнат...
Намират се и силно вярващи, ...
Специално за един добър познат, който поиска повече оптимизъм в поезията.
Тъмен облак, наежен, върху слънцето спря -
над града свойта нежност в миг небето изля.
Като хор от звънчета тротоарът звучи,
в мойта, мократа дреха, се потапят... очи. ...