Есен...
Слънцето облива ме със своята усмивка,
потъвам в нея, но не ме докосва...
Би трябвало да и аз да се усмихвам,
но някъде далеч са тези чувства... ...
Появила съм се на белият свят с красиво име - Надежда,
но навярно с него цял живот ще се надявам,
ще чакам дните сами да се подреждат
и вечно в себе си ще се спасявам!
Нима е скрит съдбоносен знак в едното име ...
Потънали в сиво ежедневие,
откъснати се нижат ден след ден,
пропити с тишината на годините,
оставят само пламък потушен!
Ден след ден, безмислена борба, ...
Мразовита вечер, студени стени,
сълзи стичащи се по пода, ранени
души. Болка, превръща сърцето в
лед. Последната останала мечта -
да имам теб. Кошмари по-страшни ...
Душата ми без тебе е пустиня,
живот потънал в мрак и пустота,
исках аз да бъда твоята богиня,
а не твоята угаснала звезда.
Не исках да оставя в тебе рана, ...
"Защото в днешния ми ден ме няма..."
Валентин Чернев
Няма ме! И няма да ме има...
А бях ли, всъщност? Никой не видя.
Аз вятър съм и тихо ще премина ...
Обичам те като билет за кино.
Ти си любимия ми филм.
Екранът ти е бутилката с вино;
Лентата ти – на романтика триумф!
Ревнувам те от всички други в салона, ...
Хайде давайте, наредете се на опашка.
Кой ще разбие моето сърце отново?
Не остана много от него,
цялото е на малки парчета.
Но то вече е свикнало... ...
Не мога вече да се лъжа,
не ме обичаш, а просто се преструваш!
Не ще да вярвам вече на красиви думи,
аз вече зная, когато човекът обича,
той живота си дава за другия, ...
Когато някой те попита: "Защо се сърдиш?"- ти кажи:
"Защото просто не разбирам, кому са нужни тез лъжи?"
Когато някой те попита: "Защо отдръпна се от мен?"
Погледни го във очите и му кажи: "Защото вечно съм във плен!"
Вървеше самотен по прашния път
в юздите си хванал живота примамлив,
не вярваше сляпо в Страшния път,
но теглеше примка на орис измамна.
Кристалните капки, сълзите отронени ...
На В.В.
Ти ми каза: "Бях с друга жена".
В този миг сякаш спря да съществува света,
в този миг Земята спря да се върти.
Очите ми бяха пълни с горещи сълзи. ...
Не те обичам. Вече съм сломена.Разбра ли ме? Отдавна преболя.А бях напред изцяло устременакъм щастието трудно в любовта. Помниш ли тогаз какво ми каза?Отвънка, там, на пътната врата.Мястото за тебе да не пазя,завинаги напускаш ме сега. Оглеждаше ме с поглед безразличен(като стоките от бит пазар).Оби ...
Та, казвам ви, седнах пред празния лист.
Решил бях да нижа възвишени строфи.
Нали съм си, божем, поет и артист,
а не селяндурин и прост кат` картоф,
та виках си, значи, какъв е проблема ...
С триста мъки се докопах до тук,
до върха на скалата, пред самия Бог.
И в душата ми отново покълва студ,
очаквайки жребия си жесток -
наказан от Всевишния, вече съм друг, ...