Стихи и поэзия современных авторов
Студено ми е 🇧🇬
и локвички превръщат,
а в тях плуват спомени
и самотата те прегръщат.
Студено ми е, знаеш ли, ...
Някой 🇧🇬
някой пак търси нещо изгубено,
някой пак вярва в блясъка на луната,
някой пак гледа през стъклото ми влюбено.
Някой, но кой? ...
Местожителство - Любов 🇧🇬
търсех човешки лица и малко покой.
Пазех душата си от разни хомоти,
пълна бе със светли мечти, цял рой.
Пронизваха ме само погледи оловни ...
Момичето от Нови Искър 🇧🇬
отпива от чашата с уиски,
седейки самотно на бара,
запали поредна цигара.
Момичето беше само, ...
Вдигни глава 🇧🇬
Жестоки бури те връхлитат.
Предателства и тежки думи.
Обиди с болка се преплитат,
скали застават помежду ни. ...
Сянка върху есенни листа 🇧🇬
размесени в палитра от лъчи.
И цялата – обсипана в позлата –
омая е за нашите изплакани очи.
Нагазвам плахо във тревата - ...
По-добре... 🇧🇬
от спомена далечен избеляла.
Сивее в сърцето ми лице, вече "непознато",
а вероятно доста променено е сега.
Вече не боли и ми е безразлично. ...
Тъмна сянка 🇧🇬
Връхлита вятър! И изгася свещите!
В мрака - съм раздвоена. И чезна само.
Звънти тишина. От филм на ужасите.
А нощта невинно преваля. Дъх пресича. ...
Нов живот не искам 🇧🇬
нов живот - ала без тебе,
без караниците, целувките,
и без твоите усмивки денем.
Нов живот, но нежелан, ...
* * * 🇧🇬
описваше я пред всички като фея,
фея на щастието, самотата и любовта,
феята, която го остави да страда сам на света!
Тя била жестока, наранена и отчуждена, ...
В свистенето на есенния вятър 🇧🇬
В свистенето
на есенния вятър
дочух безброй
крещящи гласове. ...
Разходка с Данте 🇧🇬
Представление за маските човешки.
Дресура, камшици, зверски страх,
на хора във тълпата лицемерни.
Ридания, викове, копнежи, ...
Чаша самота 🇧🇬
На Христо. Вечна ти памет!
Валеше дъжд, тъмнееше земята,
и чаша нова доливаше ти тишината.
Бездушен мрак сковаваше душата, ...