Едно момче ми отвори вратата. Тогава
не знаех, че там ще открия фрагмент
от магия която е спяла в забрава,
от невинност, от бездънно дълбок сантимент.
От наследствена лирика, кротко течаща - ...
Наистина не зная аз това
насън ли беше или пък наяве!
Изпекла бях пържолите в тава,
наточих вино за едно наздраве.
Очаквах да си дойде днес с букет ...
Страхувам се от полети високи
Страхувам се от зейналите бездни
Страхувам се от лицемерни думи
поникнали в часовете днешни.
Не мога да се скрия нийде ...
Виждам светлината в тунела,
макар и понякога да премига,
макар и понякога да е изморена,
като че ли ще потъне в тъмнината.
Но това е миг само на илюзията. ...
Обяздваш от години ветровете,
извайващи библейския Едем...
... безкрайно са различни световете -
от кал е моят... твоят е свещен.
Свещен до степен на разпятие – ...
За него е фланелката с номер едно,
червената фланелка със звезда на гърдите.
Един добър човек с голямо червено сърце,
и над голямата звезда блестят звездите.
Един голям борец в живота и на тепиха, ...
Задиряше ме някакво момче -
богат и строен – взе, че ми хареса!
Късмет ти бил! – мълвата ще рече,
разбрала, той че търси си метреса.
Момчето - момчурляк към трийсетте - ...
В лицето ти оглеждам се и мисля колко е самотно...
Какви ли тайни крие то неразгадани...
Там взирам се и търся ги охотно,
но зад него всички те остават непрогледни кат' тумани.
Що ли ребуси има в твоето съзнание, ...
Писмото ми до теб е ненаписано,
а чашите ни с вино – недопити.
Защо съдбата бе така орисала –
ни Господа, ни Дявола попитах.
Любов си мислех с тебе, че споделяме, ...
Не мога да спра шума в мозъка ми,
толкова много мисли за теб, за музиката,
въображението ми създава сюжети необятни,
така заспивам вечер...
Ти си поет-съчиняваш мислите ми, ...
Какво ти слънце, то е жълта песен,
по цялото небе се е разляла.
Денят е зимен, топло интересен.
Подобно кораб сред лъчите плава.
Жадувам зимна пролет да наднича ...
Животът ми е вехто портмоне.
Тъй празно, като бедност в промеждутък
на снимка, малко дребни за кафе
и някакъв безумен махмурлук.
В очите ти прочитам неугода. ...
Насред объркания ти живот,
когато сякаш дъх не ти достига,
а във душата тежко е като олово
и поглед от земята не повдигаш...
Когато твоя грях и безнадеждност ...
Не се събудих просто ей така,
било е нужно да изляза нощем.
Късмет извадих – нямаше мъгла,
защото във мечтите вярвам още.
Затуй политнах като на шега, ...
Заведи ме в къщата на приятелите ми, мечтите.
Отведи ме малко по-далеч от твоя дом, че взех да съжалявам.
Заведи ме точно там – до процепа в тавана към звездите;
онзи, в който пропълзявам всеки път, когато аз си лягам.
Яздиш си щастлив под женския дъждец, ...
Като пиано е животът наш мило дете,
един след друг клавиши бели, черни.
Мелодията му излиза от нашето сърце,
и музика се ражда в късни мигове вечерни.
Ти свиреше любима на старото пиано, ...
Надявах се да закъснее мракът.
Небето се облича в тъмносиньо.
Пристигаш мълчалив и неочакван.
И тихото е с пръсти от коприна.
След леката въздишка на стените ...