Славей на дърво от черешов лист,
пее той за красотата, която аз не сетих...
И като един вечен, недоволстващ алтруист,
като храна за неговата емоция се преоткрих.
Може би тогаз ще съм мъничко полезен ...
Когда ещё мы не носили маски,
И мир был весь наполнен ароматами,
Для судеб жизнь размешивала краски
Из вечного, из разного внезапного…
Когда не соблюдали мы дистанции, ...
Как да повярвам в тази добрина,
която ме затваря зад решетки?
Налага безразсъдните си правила,
как да рисувам без бои със четки?
Как да повярвам в тази добрина, ...
И тази вечер горко заридал
дъждът разкъсва облачната риза,
объркано и безутешно влиза,
той в първия попаднал му локал.
По шлифер на самотник засиял, ...
Някога когато аз те срещна,
Може би живота си бих ти подарил!
И душата ми, не ще остане грешна,
Че много хора аз съм наранил!
Но страдал съм и аз стотици пъти! ...
Какви времена, какъв живот,
често някой правите на идиот!
Пред теб светец, вода не напита,
зад теб дявол, да те оправи налита.
Май такава ни е расовата проба - ...
Нарисувай ми, художнико, България!
В отражението на сълза я нарисувай!
Изплакана от майка, брат, сестра,
пресъхнала в сърцата на бащите.
Нарисувай ми, художнико, България, ...
Денят ще дойде като мил приятел
и ще събуди утрото си в мен,
и мигове с порода ароматна
ще ми накапе с изгрев откровен.
И ще попия пролетната прелест ...
Един до друг на една ръка разстояние.
Гледаме се в очите,
а бушуващите в нас емоции оказват влияние.
Всичко е просто всяко движение
с поглед ще си следим ...
Стихът пореден в стаята мълви,
че нужни са ни думите горчиви,
разказващи за тежките съдби,
залутани в безпътица, но мили.
Защото нужен ни е онзи бряг, ...
О, размахвайте вий мечове и шпаги,
Над глави да се веят бойни свади!
Сякаш не знай, що брои нам думи,
Нейде низ душата, когат боен дух извади своите струни!
О, любовници! ...
Ръцете ми са целите във прах,
във пепелта от изгорели "птици".
Когато ги погледнах, осъзнах –
мечти са туй, угаснали в зеници.
Не исках да повярвам – не е сън, ...
Ненужното огниво се разби,
искра последна светна и угасна.
Сред мрака лутат хиляди съдби,
безпътицата толкова прекрасна,
е мътна. Много риба се лови, ...
Аз те търся, ти ме търсиш,
но непозволено ни е с теб да се открием.
Аз те викам, ти ме викаш,
но зовът затихва, не намерил прием.
Аз те чакам, ти ме чакаш, ...
Когато пак вляза в своята мечта
и усетя да изпълва мойте вени,
откривам нов свят, чувствам топлина
и оставям зад гърба си всичките проблеми.
А там ме чака сладостта ...
Поетът с нежната душа
Душата ми е бяла като птица, ранена,
която се снишава и към изгрева полита.
Излита и се връща пак при мен наранена,
слънцето и раните лекува и тя пак излита. ...