И тая сутрин станах, но трудно. Никога не ми се става, особено ако сънят е бил хубав. Не помня да ми се е ставало сутрин. Но не помня и да ми се е лягало вечер.
Приказката, че денят си личи по сутринта, да знаете не се отнася за времето. За друго става въпрос.
Аз още като се събудя и знам какъв ще м ...
Част от бъдеща книга Лицата на неродените пеперуди
🇧🇬
Времето като поток изглажда камъните на душите ни.
Времето руши телата ни, разяжда думите и сътвореното от дланите.
Времето изтрива спомени, усмивки и сълзи…
Но има нещо, което Времето не може да ни вземе:
крехката надежда, че докрай себе си ще съхраним ...
След малко, когато и последната къща остана зад тях, пътят се нагъна и заприлича на кардиограма. Кобилата пореше тъмницата, сякаш прокарваше електричество по нея, като ту се издигаше, ту тъкмо изкатерила възвишението, гръбнакът ѝ се накланяше и слизаше тежка по склона. Мускулестите крака се набираха ...
Седим с приятеля ми на стъпалата пред езерото и си пием биричка. За удоволствие четем един литературен сайт.
Чудна работа, тоя човек има непреодолимото желание да създаде космичен вакуум в бутилката.
Гледам, вторачил се в лаптопа и чете без да пророни дума.
- Толкова ли е интересен разказът?
Взе сле ...
Нетрадиционна трудова ориентация – политик…
хххх
Заваля дъжд и тя се обезспокои. Мъжът й е навън. Да, ще намери подслон нейде… В коя ли кръчма?
хххх
Искаш ли да разбереш коя държава чия колония е? Виж кой й дава пари и оръжие… ...
Есента винаги напомня за себе си през август. Тя се крие в стръкчето трева, полюшвано от вятъра. В студената река. В жълтото на жълтото листо. В оня лек ветрец, който ни нашепва „можеше“ и „трябваше“. В онзи летен дъжд, от който ни полазват тръпки. И в оня летен ден, в който замълчахме. Есента винаг ...
Не му се отваряха очите. Знаеше процедурата – събуждане, възприемане и асимилация в околния свят, използване на новата житейска позиция…
Колко пъти вече беше минавал по тоя път…
И сега – отново…
Не се оплакваше. Например, един от предишните му животи - като художник, беше удобен и приятен. Рисуваше ...
Отново валеше пороен дъжд. Небето изведнъж почерня и падна тежко над града. Уличното осветление беше слабо, а и дъждът не пропускаше и лъч светлина да мине между капките. Да минеш между капките не е никак лесно, невъзможно дори, но тази нощ аз се готвех да направя точно това. Свита на кълбо до прозо ...
ЧУВАМ ТЕ, ДЕН ЕДИНАДЕСЕТИ: БОГИНЯТА ОТ ЗАЛИВА
Хората минават през какво ли не, срещат кого ли не, но когато им е съдено да са с някого, каквото и да правят, той винаги е до тях. Не знам кой ги наглася тези неща, но целият ми житейски опит го доказва. А скоро прочетох в интернет една история, която и ...
Като студент работех в едно памуко-текстилно предприятие. Отначало ме наеха като изтегляч – товарех и разтоварвах навити на рола платове, качвах ти на едно метално магаре и ги подреждах на рафтове. Справях се прилично и се издигнах – след около два месеца ми възложиха да работя на една метрачна маши ...
Легенда за Рилка и Пирин
(продължение)
Зимните бури бяха отминали. Снегът се топеше и рекички, потоци се бяха превърнали в буйни реки и водопади. Слънцето все по-често надничаше иззад сивите облаци, които вятърът гонеше от небосвода. Въздухът миришеше на маточина и дива мента. Пчелите от сутрин до в ...
Времето, Пространството и Хоризонтът да пийнат по чаша в кръчмата седнали. Усетили полъх, аромат на жасмин и слънчев лъч се прокраднал през въздуха. Притихнали тримата:
- Какво е това, илюзия може би някаква?
Пред тях се явил силует на жена, от лъчи изтъкан, от Луната огрян, нежен, фин, почти порцел ...
Играем си с внуците. Четиригодишни. Правя две колонки от двулевки /жълтички им викаме, накрая ги прибират и си купуват книжки или шоколадчета/.
„Е, казвам на внука, раздели ги по равно – за теб и сестра ти…“
Мисли, мисли, пък ги разпилява и се отказва.
Ще бъде или слаб по математика в училище, или щ ...
Легенда за Рилка и Пирин.
Кристално чистите води на езерото обгръщаха тялото на младото девойче, дошло да се освежи от юлските горещници. Слънцето така безжалостно печеше, че ни една жива твар не смееше да се покаже навън от бърлогата си. В гъстата гора около езерото, не шаваше ни едно листенце, сяк ...
Спря се чак на завоя към улица „Северна“. Пое си дъх и се огледа. Май никой не го проследи. Браво.
Виктор Белев, ученик от единадесети клас в елитно училище, беше осъществил успешно първата си кражба. Обра магазина за бижута, знаейки, че го заснемат. Дори не скри лицето си, не сведе глава, не се объ ...
Разговор между Критиците дяволоид и ангел
– Пак ни прецакаха!
– Щоо?
– Не ни включиха в епилога. Знаех си аз! Сега ще трябва да се възнасяме при „духовните“ тахиони. Не искам пък! Рано ми е. Това е отмъщение на Мирабела, знам аз! Задето я баламосвахме с формата на Вселената!
– Аз не съм я баламосвал. ...
България си остава селска държава сред модерния свят. Изостанали сме. Още спим с жени…
Впрочем, като погледна жените там… Разбирам обратните…
хххх
Пешо се върна в семейството си от интернета…
хххх ...
Не знам, как се озовах в Каракас. Шумен град с абсолютно не разбираемо движение по улиците. Спрял съм на едно кръстовище и чакам светофара да светне зелено. На островчето между двете шосета един младеж се качи върху велосипед с едно колело и висока седалка. В ръцете си държеше няколко бухалки и запо ...
Историята доказва – няма повторение на епохите, времената се менят, а хората ги водят в тия промени.
И сами го виждаме – това, което Библията посочва като гнусота, за „модерните“ западняци не само е норма, но и идеал.
А най-лесно се натрапват промените на децата – чрез тях на обществото.
Засега се и ...
/написана преди 30 години, тогава публикувана, че и тук веднъж, пък се оказа лесна за рециклиране с нови герои. През две – три години най-много…/
Изведнъж тишината на комплекса беше накъсана от зловещи гърмежи. Единични, на откоси, в звучна канонада. В буреносната аларма се чуваха и крясъци:
- Социа ...
Васко Жабата отвори очи, изкряка два пъти и се разсъни напълно. Започваше поредният ден на национална слава и той не смяташе да го пропилява. Направи си чай от блатно кокиче, лапна набързо две- три мухи и изскочи навън. Под козирката на входа чакаха три репортерки от ежедневника "Блатни времена" и д ...
Стефан все бързаше. Още със събуждането си сутрин, той гледаше да улови всеки миг от деня. Докато пиеше кафе вършеше още няколко неща. Оправяше си леглото, вземаше душ. И почти никога не закусваше. А така му се искаше да има закуска. Но все бързаше. И никога не му стигаше времето. От дома на работа ...
Беше изтръпнала...можеше да чуе как сърцето и ускорено блъска в гърдите ...все по-бързо и по-бързо!!! Сетивата и бяха изострени, до такава степен, че можеше да чуе дори откъсването на лист от дърво и полета му към земята...
Очите и бяха фиксирани плътно върху звяра...
Изчака го, да се приближи доста ...
Изплаши я хаосът, който намери в себе си, хлопвайки вратата. Наостри ушета. Навън тишината засвистя. Тръпки, напомнящи капки дъжд се отекоха в нея, като след буря. Закапчукаха бавно една в друга, смесвайки се и след малко усети, че не е в състояние да мисли.
Завъртя се в стаята, но я обхвана горещин ...
Мило мое бабче,
Много отдавна не съм ти писала, нали? От години. От първите ми години на “чуждата” земя. Тогава ти споделях радости и тревоги и с писма, за да мога да ти кажа повече неща. Сега не ти пращам картички от слънчевата страна, не ти пращам и снимки с нова любов. Не само защото нова любов н ...
Нямаше тъмни участъци в бара. Нямаше и такива, които се наричаха осветени. Всичко беше на показ. Плуваше в разврат и сладникави женски парфюми, които съзнанието ти нямаше как да обърка дори да ги усетеше навън. За да бъдеш там, на мястото на тези момичета, първо трябва да носиш на огромно количество ...
Когато стисках дипломата си в ръка бях много развълнувана, че оценките ми са отлични. Че успях! Но едно мрачно отчаяние ме поглъщаше, защото знаех, че баба няма да може да ме издържа с малката си пенсия. Та ние двете едва свързвахме двата края. Тръгнах си мълчаливо без да се сбогувам с никого.
Бях к ...
Самолетите на Беларус вече са преоборудвани, за да носят ядрено оръжие.
Лукашенко заяви, че въпросното преоборудване е станало след срещата му с руския държавен глава Владимир Путин през юни, на която е получил предложение то да се извърши в руски заводи и да бъде предоставена помощ за обучението на ...
Имах мечта. Голяма мечта. Да отида в джунглите на Африка и ето ме в Конго. Нося се с Рейндж Ровъра по прашния път сред изгорелите треви. Наближавам едно селце. Край колата са облаци червен прах. От ламаринените постройки изскочиха орляк малки, голи негърчета, крещейки с протегнати ръце. На седалката ...
Понякога болката буди съмнения. Подсказва за натрупани тишини. Примиреност. Слаб характер. Губене на посока. Куп компромиси. Избутани назад планове и желания. И все по-често, разговаряйки с обвързани жени, чувах едни и същи напиращи крясъци от гърдите им. Търпимостта. Странното подчинение, на което ...
Лъскавият черен джип излезе през високата порта на затворения комплекс. Измина бавно двата километра, които деляха крайният квартал на морския град от магистралата. Веднъж озовал се на нея, той не се движеше, а летеше. Камен беше натиснал педала на газта и нямаше намерение да намали скоростта докато ...
/и нас ни чака/
Имаше един съветски писател – антисъветчик. Владимир Войнович. Саркастичен, с остър език, реалист в уж измислените си творби.
И едновременно с това жизнерадостен и оптимист. Впрочем, той е автор на стиховете в прочутата песен за бъдещето:
Я верю, друзья, караваны ракет
Помчат нас впе ...
Пасеше си на върха на хълма бавно и разсеяно. Чорбаджията го върза за познатото колче и замина по свои си работи. Хич и не погледна подире му – знаеше, че оня ще отиде до крайната къща на вдовицата Гана. Благодари се, че не го остави да пасе там. Щото тревата около двора отдавна беше опасана от селс ...
В Бургас нагъл престъпник уби двама полицаи. Медиите заговориха за трагедията.
Да, смъртта на двама млади мъже е трагедия за роднини и близки, приятели и познати, просто за все още емоционално изживяващите реалността българи…
Но такъв е животът – някой умира, друг се ражда. Което се приема със стоиц ...
Започва разпад на Европа. Великобритания е в небивала криза. Следват я по петите Франция и Германия. В словото си от 24 август президентът Макрон отправи сериозно предупреждение:
"Идва краят на изобилието, нещата, считани за даденост, и безгрижието"...
"смятам, че ние живеем сякаш качени на голяма л ...
През погледа на Ататюрк
Историята ни е научила, че някои хора се раждат, за да променят света по един или по друг начин. Промяната може да донесе мир, просперитет и любов, както и за съжаление да отрови човечеството с омраза, болка и насилие. Личностите, които са спомогнали за унищожаването на народ ...
Пътят беше асфалтиран, но пълен с пукнатини и дупки, в които все стъпвах и падах. Успявах да се изправя бързо и да продължа да тичам. Не усещах болката в разранените си колене и лакти. Мисълта ми беше насочена само към тичането, към желанието да избягам. Около мен се простираха поля със слънчогледи, ...
Погледна през прозореца. Започваше да вали и се сети, че трябва да скрие одеялата, които бе извадила да се проветряват. Бързо излезе на терасата и се зае с прибирането. Обзе я някакво странно чувство. Вече бе прекарала няколко дни сама във вилата, но досега времето беше хубаво и не й пречеше фактът, ...
Градина. На площадката играят две деца, наблюдават ги дядо и баща.
Дядото: „ Прекрасни внучета… Да бях сигурен, че са мои…“
Бащата /смутен/: „ Ама, тате, не говори така за жена ми…“
Дядото: „Не говоря за жена ти…“
хххх ...