И най-важното. Жената трябва да бъде обичана, да се чувства обичана. Това трябва да й се показва. С отношение. С действия. С жестове. С думи. Всеки ден. Без съмнения.
И всичко това трябва да се прави всеотдайно, безрезервно и безразсъдно. В противен случай, какво по дяволите е любовта?
Денят, в койт ...
Бурята беше в разгара си. Корабът се люшкаше безпомощно сред разбеснелите се вълни и скърцаше тежко с всяка своя сглобка, подсказвайки, че неминуемият край не е далече. След поредния напор на урагана, яростните вълни подеха злощастния съд и с все сила го запратиха към острите скали на коралов риф, к ...
Отново поредният ден на работното място. Когато знаеш, че наближава краят на работния ти ден определено започваш да се чувстваш малко по-добре. Нямаш търпение да дойдат онези часове, когато ще се прибереш у дома и ще имаш време само за себе си.
Крис обичаше да отделя време за себе си, през което мож ...
Времето потъна ..
Представи си страхотното усещане да се потопиш в едно със времето, ръка в ръка с него бавно потъваш и потъваш, а край теб минават искрите от въртеливото потъващо усещане!
Усещаш как предмети, мисли, чувства полепват по теб, за да се спасят.
На колене!
Изповядах се тази нощ! ...
Днес пак е оня празник: Свети Трифон ли беше, Валентин Зарезан ли беше, съвсем се обърках.
А едно време всичко беше просто, точно и ясно. Само Трифон Зарезан имахме. Какви купони ставаха в студентските! Едни влачат дамаджани с вино, други мръвки в буркани, рибици и и суджуци. Трети туршии. И като се ...
Помните ли тази история - https://otkrovenia.com/bg/proza/sveti-valentin-li? Навиха ме да напиша продължение, та ето го и него :)
Водката и самосъжалението са две неща, които вървят чудесно ръка за ръка. Докато не се събудиш на следващата сутрин и не ти се наложи да изпиеш три аспирина, два литра во ...
Едно село. Кирпичена къщичка. Печка на дърва. Голям двор с бели гугли. Плетено кошле и аз в него. Вълнена шапка и ръкавици. Баба, която носи сено на овцете. Бели агънца. Тишина.Обич. Вълшебство... и Баба!
Имам малко приятни спомени от началното училище и прогимназията, това е един от тях. Благодаря на учителката, която направи това. Ако някога я срещна отново, пак ще ѝ благодаря.
Беше зимен сезон, децата играеха в двора на училището. Правеха снежни топки и се замеряха едно друго. Смях и викове се раз ...
За Анита Данева бяха настанали тежки времена. След като се дипломира, тя започна работа в агенция за недвижими имоти, но трудно свързваше двата края, защото доходите бяха несигурни. Подписваше се, че получава заплата, но в джоба й влизаше само процент от платените комисионни. На всичкото отгоре стра ...
Колелирам си аз из нейдешно шосе, провирам се измежду крапътни събития и факти и изненадейно ме задминава камион тип тир, натоварен с едикаквоси. Профучава толкова бързо и близо, че благодаря на водача за вниманието. Възхитен съм от уменията му зад волана, признателен съм за адреналиновия шуртеж във ...
Какво по-красиво от тях? Знам, че има много неща във вселената, които да обичаш, но… книгата? Не съдържа ли тя всичко в себе си? Тяло, така ранимо, и все пак съдържащо всичко.
Защо, като имаме интернет?
По-малко умиращи дървета. Повече мисъл. Иска ми се да има повече книги и по-малко смърт. Но дърво ...
Колоната бавно се точеше по калния път. Катафалката подскачаше по камъните. Зад нея приведена вървеше съпругата, подкрепяна от двете си деца. Синът нежно прегръщаше майка си, сякаш да я предпази отстраданието. Пред очите му се нижеха картини от съвместния им живот. Хубаво семейство бяха - ето баща м ...
Децата на Зегандария (Глава 10: Ембориан Зонтул)
🇧🇬
ГЛАВА ДЕСЕТА: ЕМБОРИАН ЗОНТУЛ
Да си послушник е твърде различно от това да бъдеш пълноправен Маг Ту. Всичко пред погледа ти се променя – дори възприятията ти. Ти си вече своего рода по-висше същество. Или поне така би трябвало да изглеждаш в очите на околните.
Ембориан се прибра в своята спалня. Поч ...
Противната аларма отново иззвънява. 7:00. Всеки ден е един и същ. Потъркваш очи и отиваш в кухнята. Грабваш джезвето. Слагаш лъжичка кафе. Тъмна отвара. Горчив вкус. Там плуват фигури. Отражения. Тъмни сенки. Кръгове. Плътни очертания на безплътността. Очите ти са на повърхността на бялата мраморна ...
Тя ме заведе под купола. Небесният купол над нас.
Стоях на полето извън града и очаквах да почувствам самота, необяснима и студена самота, въпреки че Теодора беше още с мен, притихнала зад гърба ми. Само че това не се случи... Нима не виждаме небето всеки ден? О, не и така! Над мен се разви цялото н ...
Ти не я обичаше.. просто не искаше да е сама. Страх те беше да я оставиш, горката, толкова е слаба, лабилна, нелепа дори. Ти не я обичаше.. просто от жал беше с нея, от милосърдие. Мислиш си – още малко време ще й дам, тя ще бъде добре, само малко време да мине..
Ти не го обичаше.. просто не искаше ...
Карамелените залези ме омагьосват. Обожавам златистите им нюанси, отблясъците им... След тях се появява Мракът. Онзи потаен магьосник, който оставя кадифените си отпечатъци. Долавям стоновете му в мелодията на ветровете. Тук, в Бургаския залив, тя се чува. Особено през летните нощи. Онези, в които о ...
Всяко чудо за три дни, у нас по три чудеса на ден. И напредваща обществена склероза…
хххх
Модерните жени разбират кой е кавалер сутрин – при разплащането…
хххх
Правописни бележки. Правилно е кОрниз, макар някои да го пишат с У. Курниз е женска мечта… ...
Амир
"Спри да се съпротивляваш! Ела при мен! Нуждая се от силата ти!"
"Не! Никога! Мразя те! По-скоро бих умрял!"
"Не бива. Все още не е дошло времето ти. Ако не побързаш, обаче, моето ще изтече."
"Така ти се пада! Ти си чудовище! Не познаваш човечността! Не знаеш, какво е! Да нямаш, а да искаш пове ...
Времето може би наистина имаше силата да лекува. Но, но не и онези, които не можеха да преглътнат гъстите локви гнусотия, които се натрупваха в него и непрестанно се изливаха над главите им.
Спомените ми се виждаха именно тези тинести локви, в които бях жестоко нагазил.
Живеех в миналото, а планирах ...
III
След като следобеда Крис пристигна на работа, сподели на Ани за плановете си. Беше силно въодушевена и желаеше да разкаже за мечтите и надеждите си на своята приятелка. Този път тя не се изкачи както обикновено бавно по стълбите, а бе леко затичала се и с грейнала на лице усмивка:
- Ани, искам д ...
Почти бях готова. Преоблякох се в дънки, маратонки и нахлузих спортна шапка. Взех в чантата прахчетата от калифорнийския мак. Можеше да помогнат на някого против безсъние.
Сложих колието на врата си и закопчах ризата си до горе. Камъните се скриха под нежната коприна. Отворих сейфа. Взех албума с ма ...
/познато, редактирано и обогатено/
На Надя и други тревожни души и тела
Ами пълничка съм си. И? Имах една комшийка – кльощавааа… Нощем от апартамента им се чува ксилофон – значи мъжът й я уважава. То си му и личеше – якето му отпред все на дупки, нали я прегръща за довиждане.
Така е. Мъжете не са ку ...
Ако имаше някакво подобие на рай на планетата Зегандария, то това определено беше областта Синтрос – най-богатата на залежи на интероново гориво. Беше толкова красива и опияняваща. Именно затова беше станала жертва на алчни интереси. След като губернатор Елмбаум падна имаше реална нужда някой да пое ...
Усойната гора се е проснала по цялото протежение край пътя от Клисура на юг, към Далечно село. Започва с обширно пространство от иглолистни дървета, прорязано от дълбоки дерета със стръмни брегове, с мрачни долове и редки, сенчести полянки. Високи и силно разклонени са боровете и смърчовете, които р ...
Две ръце обгърнаха голото ми тяло. Лек гъдел по врата и ухото.
- Ето къде си била. Защо ме остави сам?
- За да ти направя палачинки.
- Тогава ти прощавам. Ти ми направи палачинки, а сега аз ще те нахраня.
Лъжичка с ягодово сладко беше поднесена към устните ми. Част от нея се стече по брадичката ми. ...
- Нощем не спят само щастливите влюбени и нещастните им родители...
- Загадъчната българска душа...Която все се чуди де да намери пари за издръжката на загадъчното българско тяло...
- Купих си англо-български речник и овладях англо-българския език.
- Секс-символ...Тоест, сексът му е съвсем символиче ...
Луната щастливо им се усмихваше. Звездите танцуваха вихрения танц на любовта. Птичките пееха, та чак падаха унесени от клоните. Цветята разцъфтяваха – въпреки късния нощен час.
Всички бяха на седмото, седемнадесетото и седемдесет и седмото небеса – още двама влюбени сливаха души в този миг…
Той посе ...
Два свята толкова различни, а се привличаха като магнити. Като денят и нощта.Тя беше светлината, а той мрака.
Бе запазила детското и чистото в себе си - невинността и любовта с която вярваше в хората , я правеха различна. Любов струеше от очите и..Любов струеше от тялото и...,походката...тя цялата б ...
или
Всички пътища водят до "Откровения"
Преди 2-3 години на едно друго място в мрежата един потребител започна да ми праща на лична поща стихотворения. По едно на писмо. Гледам - мое, от първите ми качени тука. Следващият път пак мое. И понеже не искам да ме знаят всякакви, си трая анонимно, но се ч ...
Глава 25. Наследие подвига.
*Мы начинаем грустить, и ждём, когда на небе блеснёт молния!
Зал, в котором вошли ученики, всегда волнениями наполнен. С одой стороны зала дети из Детских домов, у них нет родителей, в их глазках спряталась печаль, вырастание блестит задором, а грусть судьбы извлекает глу ...
Истината е красива, но и лъжата може да бъде такава.
Не че нещо, ама всеки може да лъже, да предава и да злепоставя. Било то заради кариерно развитие, извратено удовлетворение или лична изгода. По дяволите, някои правят това всеки ден, играейки си с чуждите съдби. Само и само да бъде тяхното. А, защ ...
Искам завинаги да бъдем заедно - ние и нашите деца! Любовта ни да бъде вечна!
Вечер в прегръдките ти да заспивам, упоена от силата на жарката ти страст. Нощ след нощ от желание по теб да горя и единствен ти да си способен огъня в тялото ми да потушиш. Ден след ден този огън да гори, а вечер в огнени ...
- Може ли един танц?
- Наистина ли си мислиш, че искаш от мен само един танц? Цяла вечер ме гледаш с изпитателен поглед, следиш ме с очи, броиш колко пъти поръчвам вино. Идваш с арогантната си походка, навеждаш се до мен, с аромат на алкохол и секс, и ми предлагаш да танцуваме? Прекалено много вино ...