Проза

Подкатегории: Все Рассказы Повести и романы Литературные очерки Фантастика и фэнтези Сказки и произведения для детей Юмористическая Эротическая Письма Эпиграммы, миниатюры, афоризмы Обзоры, анализы, критические статьи Другие
41,8 результатов

Часовник с портокалов циферблат 🇧🇬

- Вие сте паразит, господине, паразит за това общество!
- Но това общество е болно, драги съднико! Има твърде много желязо в кръвта и органите му отказват… благодарете на пиявиците… и се молете да намерите и за пластмасата в океаните...
***
Да обичаш Така… да обичаш пагубно…
Или иначе, пестеливо, и ...
Burns
Burns
Проза » Другие
1.3K 3 2

Геле и Гого 🇧🇬

По Коледа в нашия град, както навсякъде поставяха украса. Тя се сливаше с новогодишната, защото всеки празнуваше Коледа с мисълта за Нова година. Сякаш първият празник бе репетиция за втория. Украсата се състоеше в опасването на дърветата по улиците със светещи маркучи и тук-там отрупване на някоя е ...
Арикс (Кирил Дървеничарски)
Арикс
Проза
1.4K 18

Съществена разлика 🇧🇬

Иванчо: Тате, по какво се различават истинските бракове от гей-браковете?
Бащата: По това, сине, че при истинските бракове носят халките на пръстите си, а при гей-браковете ги носят отзад.
vega666 (Младен Мисана)
vega666
Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы
656 1

Имало едно Време - Ти и Океана 🇧🇬

- Смял ли си се през сълзи?
- Ти, сериозно ли питаш?
- Да ти приличам на несериозен човек?
- Не, но ми приличаш на твърде сериозен.
- Сериозно? ...
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
линасветлана
Проза » Другие
906 2 6

Тримата братя и златолистната вишна, гл.10 🇧🇬

-Но какво е това?- спря се изведнъж Мануел на изхода от залата за пристигащи пътници.- Нали е още два часа, защо е тъмно?
Наистина, навън цареше прекрасна лятна нощ. На небето светеше пълна луна, огромна, с добре различаващи се елементи от лунния релеф. Пееха милиони щурчета, чуваха се и славеи. Няк ...
NeliKaneva (Neli Kaneva)
NeliKaneva
Проза » Сказки и произведения для детей
977

На деветнайсетия ден 🇧🇬

На деветнайсетия ден от месец март в 2020-го лето на вънкашната ни врата се прозвъни.
Кучето се излая напрегнато, нервно подскочи и космите на гърба му настръхнаха. Уж бях спрял външния звънец. Не съм го направил, както трябва, очевидно. Просто извадих щепсела, а трябваше направо да изкормя цялото у ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Рассказы
999 5 15

За тоалетната хартия и други работи 🇧🇬

Здравейте, хора! Купихте ли си тоалетна хартия? Щото аз си купих!
Това съм аз, Колъо, Бай Кольо, за децата Чичо Кольо от третия етаж на нашата кооперация. Провиквам се от терасата към съседите, правя един вид проверка на личния състав. Ще речете, искам да се похваля нещо. И ще сгрешите. Искам да ги ...
Aysel (Вася Борисова)
Aysel
Проза » Юмористическая
1.4K 2 10

Наполовина 🇧🇬

Дъщеря ми е отвлечена с подводница. Подводниците се използват за транспорт и от обикновените хора. Качи се на нея с целия клас от училище. Съществото ми е писък. Аз съм вик. Целият съм зов за помощ. Последното, което виждам, е как плавателният съд започва бавно да се потапя и изчезва под водата. Пол ...
КонстантинК (Константин К.)
КонстантинК
Проза » Рассказы
775

Вяра 🇧🇬

От едната страна на везната вилнее сеещ ужас вирус с нечувани и невиждани размери, а от другата страна целият свят безутешно плаче за своите безвъзвратно загубени чеда, борили се до последно с мощния грохот на приближаващата ги опустошителна смърт. Когато притежавахме свободата да пътуваме, без да с ...
thedac (Димитър Драганов)
thedac
Проза » Другие
590 1 2

из. Дрибъл *** 🇧🇬

* * *
...Внимателно провря тънкото си тяло на момче в пролуката между ръждясалата решетка и грапавата скала. Пое дълбоко въздух, но тихо - искаше да остане незабележим. Сякаш си даваше сметка, че с някое необмислено движение може да събуди забравените си страхове, притаили смразяващ дъх нейде пред н ...
КонстантинК (Константин К.)
КонстантинК
Проза » Повести и романы
1.3K 1

Минало бешело /Ранни мемоари/ - 4. 🇧🇬

10.
За учителите ще споменавам и натам. По-важни са учениците. Защото учителите са скелета на едно училище. Основата. Здрава, права – имаш база за силна и красива фигура. Но силата и красотата идват от мускулите. А това са учениците…
Няма да разказвам натам по години и випуски. Ще обобщавам – и ще с ...
генек (Георги Коновски)
генек
Проза » Другие
657 2 4

Аз съм тъмната сила 🇧🇬

След разобличаващите харипотъровски разкрития на вица вице Дончев,изкарали на светло тъмните сили, пречещи на виртуалните властови успехи,признавам – аз съм един от тези тъмни сили. Аз клатя държавата. В косвения смисъл на думата. В прекия го прави правителството,барабар с депутатите си. И, като се ...
генек (Георги Коновски)
генек
Проза » Юмористическая
565 2 9

Éдна 🇧🇬

Въртя се, въртя се, няма и няма! Бяга ми сънят и това е! Ами, няма как, ще броим овце! И почвам….една..
- Здрасти! Аз съм Éдна.
- Моля? Коя си? Какво правиш тук?
- Ми нали ме повика! Аз съм Éдна. Абе, много сте странни това хората! Висши били! Какво ви е висшето? Повика ме – дойдох! Как можаха да ме ...
Елка (Елка Тодорова)
Елка
Проза » Юмористическая
1.3K 4 13

Едно ново начало 🇧🇬

– Ало?
– Ти ли си?
„Много съм тъпа! Че кой може да е?!“
– Аз съм.
– Какво искаш? ...
Мильо (Мильо Велчев)
Мильо
Проза » Рассказы
1.5K 1 6

За вярващите и за неверниците 🇧🇬

Попитали радио Ереван, как могат да бъдат разпознати днес неверниците.
То отговорило: По това, че носят маски!
vega666 (Младен Мисана)
vega666
Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы
719 4 6

Минало бешело /Ранни мемоари/ - 3. 🇧🇬

7.
Беше голямо село, по пътя към Албена и Балчик. С редовен транспорт.
Изкарах само един срок там, но беше интересно.
Класовете – като на село. В пети клас десет ученика, в осми – седем. Не часове, а приятна беседа. Всеки си знаеше – изпитването не е веднъж или дори три пъти в месеца, а редовно. Пиш ...
генек (Георги Коновски)
генек
Проза » Другие
648 1 7

Сън ли бе... 🇧🇬

Тая нощ сънят дойде във вид на говедо… Не, не някое от поляната с жълтите павета, а истинско. Такова – сиво, кротко, безрого, И ми вика /ама това на сън, бе! Алюзия, както ни учеше другарката Андреева навремето/:
- Хората? Какво сте вие, хората? Двуноги с проблеми. А ние, говедата, сме по-добре от в ...
генек (Георги Коновски)
генек
Проза » Юмористическая
502 3 6

Отец Преписий 🇧🇬

През 80-те години бях асистент по математика в един софийски ВУЗ. Завеждащ катедра беше доцент П., а жена му работеше в катедрата като главен асистент.
Веднъж на катедрен съвет завеждащият обясняваше как да се постъпва с преписвачите (да не им вземаме само пищовите, но и да съобщаваме за станалото в ...
VladimirKostov (Владимир Костов)
VladimirKostov
Проза » Юмористическая
938 2 7

Имало едно време - Историята на Историята 🇧🇬

Завръщаха се всеки път, когато можеха – прах при прахта, в своята точката на пресичане. Пилееха времето ѝ, обещавайки ѝ свежа кръв, но всъщност ѝ носеха само себе си. Тя ги поглъщаше, доволна от привързаността им и ги изпращаше далеч от себе си, за да се огледа в спомените си за тях. Но!
Веднъж, так ...
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
линасветлана
Проза » Другие
1.1K 6

Тестват ни за трета световна война 🇧🇬

Случващото се с експеримента наречен COVID-19 представлява тест за евентуална трета световна война. Да разсъждаваме заедно на глас. Секретни военни лаборатории по цял свят работят върху създаване на мощни вируси за изтребване на рода чоловечески. Надпреварата помежду им, както и техните разработки, ...
vega666 (Младен Мисана)
vega666
Проза » Другие
879 12 14

Часовникът - риба 🇧🇬

Изобретяването на ръчен часовник със сигурност преобръща модерния свят с главата надолу, така както часовниковите катедрали променят представите за време на Средновековна Европа. В средата на деветдесетте на ХХв., часовниците бълваха в многостранни варианти – от чист циферблат, с искрящи стрелки, до ...
Арикс (Кирил Дървеничарски)
Арикс
Проза » Рассказы
1.3K

Предимството да си... 🇧🇬

До къде чак е стигнала еманципацията! Че отдавна излязохме от кухнята и окупирахме почти всички мъжки професии (и в Космоса се доказахме даже), ама чак пък за това не бях се сещала – за жени мафиотски шефове. Повечето сме миролюбиви – като изключим генетичната предлазположеност към словесни двубои. ...
Блу (Blue)
Блу
Проза » Юмористическая
927 2 8

Profumo di nonna Capitolo IV 🌐

Come ho già detto i figli di nonna Maria non riescono a staccarsi dalla loro terra madre e si incontrano nei fine settimana, senza concordarlo, ma secondo me in virtù di un accordo tacito che li riunisce come una grande famiglia ogni volta che è possibile.
Siamo tutti presenti o quasi. Il cortile è ...
WilmaSWorks (Wilma Coero Borga)
WilmaSWorks
Проза » Повести и романы
884 3

Началото... На края! 🇧🇬

Жмръц се събуди посред нощ. Без причина. Седна и стъпи на студените камъни в красивата си къща. Запали цигара. На светлината от кибрита видя и причината. Любимият му котарак Марвин, късокосмест сив Тигър, беше станал на топка. Напълно вцепенен. С очи като палачинки. Гледаше към входната врата.
Очакв ...
Oracle (Росен Балабанов)
Oracle
Проза » Рассказы, Юмористическая
1.2K 1 8

Мъртва любов - осма част 🇧🇬

Кархан избърса меча си в дрехите на последния труп.
- Сега доволни ли сте? - просъска. Не беше гневен, напротив. Раздаваше възмездие по неговия си начин. Битката бе лесна, не му достави удоволствие, но беше по-добре от нищо. Осемнадесет разбойника, настъпващи хаотично, без организация, без дисциплин ...
В.Уайт (Венелин Недялков)
В.Уайт
Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези
1.4K 1 3

Доценти, доктори, професори 🇧🇬

Хората, имащи ценз на хартия, рядко признават онези, които имат ценз от Бога! Дарените свише, независимо в коя сфера на живота... често биват оплювани и подигравани от образованите. Заплатилите в кеш (и натура) за своето висше образование, презират талантливите хора, които са получили всичко даром о ...
gurhito (Гюрхан)
gurhito
Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы
1K 22

Рабатото петле 🇧🇬

Когато старият петел изчезна, с него изчезна и радостта във фермата. Нямаше кой да разлайва кучетата по малките часове, да буди стопаните в ранни зори, да воюва нескончаемо с гъсока, да разкудкудяква кокошките. Над птичия двор легна някаква особена, унила тишина. Сутрин, когато Мария пуснеше кокошки ...
donchevav (Венета)
donchevav
Проза » Рассказы
1.6K 3 16

Генезис - 4 🇧🇬

Безкрайните редици махагонови очи я гледаха с очакване. Насили се да изтръгне нозете си от бетоновата локва страх и вина, в която бяха затънали. Застана пред следващата врата, погали замислено металните люспи на змея, служещ за дръжка, предусещайки ужаса, дебнещ отвъд. През главата й се стрелкаха ду ...
NorwenaAldren (Доротея)
NorwenaAldren
Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези
1.8K 2 5

Имало едно време - Историята на Ти 🇧🇬

Вали. От оня ситен дъжд, дето хем мирише на ноември, хем като се лепне за косата ти измъкване от мокрите му целувки няма. Тръснеш глава насам-натам, свреш врат в яката на връхната си дреха и току усетиш дъното на Марианската падина сред локвите на този свят. Обувките ти жмръцкат, от чантата ти капе ...
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
линасветлана
Проза » Другие
1.2K 2 9

Красавица 🇧🇬

Облече най-хубавата рокля от гардероба. Беше светлосиня. Боже, стой ми прелестно, този цвят ми отива, помисли си. Каква съм красавица... Трябва да си пусна дълга коса, с късата много не се харесвам, да, определено ще си пусна дълга коса. Сега да сложа грим в тон с роклята…все още е ден…гримът трябва ...
Kors (Vaska)
Kors
Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы
992 1 3

А ти? 🇧🇬

Аз съм твоята сянка. Следвам те смело по петите, макар и с тихи стъпки. Говоря ти, макар и без думи. Усещам те, дори да си далече. Знам повече неща отколкото предполагаш. И те разбирам...
Изглеждам тъжна, а вътрешно се усмихвам когато те видя. Изглеждам щастлива пред останалите, но те крия надълбоко ...
ЦветелинаЖулева (Есенен блян)
ЦветелинаЖулева
Проза » Письма
962 1

І. из Дрибъл 🇧🇬

І.
Крачеше бавно, сам, скрит в тъмните ъгли на нощта.
Една болезнена умора давеше всичко в него: колкото по се опитваше да я оправдае, толкова по-непоносима ставаше тя. Така, крачка след крачка, кръгът отново се затваряше. Усещаше мускулите си сковани и нежелани – бяха като някакъв излишен товар, ко ...
КонстантинК (Константин К.)
КонстантинК
Проза » Повести и романы
1.2K 1 2

Имало едно бреме... 🇧🇬

Никой не знае точно кога се е появил клана Гъди Мъди. Със сигурност е било много отдавна. Единственото сигурно (до колкото може да се вярва на нинджи) е, че клана е основан от Баба Гъди Мъди.
Това може да го потвърди всеки Вожд на Клана (както жив така и мъртъв).
Няколко стотин години са минали от н ...
Oracle (Росен Балабанов)
Oracle
Проза » Рассказы, Юмористическая
1.4K 2 4

Временно слабоумие 🇧🇬

Понякога толкова много не издържам, че искам да изкрещя колко ми липсваш. Да го изкрещя пред всички...
А те да законтрят на ръчна, да млъкнат, да вдигнат глави, да ме погледнат като откачена и да забравят какво са правили до този момент, кои са, защо ги има...
Да залепнат по местата си като насекоми ...
Иринакис (Ирина Колева)
Иринакис
Проза » Другие
1.2K 7 10

Бариерата 🇧🇬

Заедно с още няколко човека вървя по стръмна пътека. Тя е тъничка, сребриста, повече прилича на ручейче. Пада се в някаква долчинка .Встрани от нея коренища и стъбла на храсти. Короните им са оцветени с почти всички цветове на дъгата, а по земята са се натрупали изпадали листа – оранжеви, червени и ...
Блу (Blue)
Блу
Проза » Рассказы
1.1K 4 12

И птичките не пееха 🇧🇬

Беше дошла Демокрацията и младежите започнаха да си оставят бради без някой да им прави забележка. Двамата сина на баба Дона седяха пред къщи и разглеждаха в някакъв вестник снимките на известни мъже. Обсъждаха себе си и това на кого какъв тип брада би приличала най-много.
Майка им ги слуша, слуша, ...
Handzhieva (Дияна Ханджиева)
Handzhieva
Проза » Рассказы
1.1K 1 3

За чувствата и разума 🇧🇬

Поредния самотен ден. Ани стои до прозореца загледана в мрачното утро. Затваря очи и се пита за пореден път „Защо? Как стигнах до тук?” , пожела да си прости и си припомни историята, която промени живота и.
Дните и преминаваха спокойно. С бившия и съпруг ги запозна тяхна обща приятелка ,тъй като и д ...
Галина (Галина Петрова)
Галина
Проза » Рассказы
1.7K 20

На бара... 🇧🇬

Вече нищо нямаше смисъл…В началото си говорихме толкова свободно и бяхме много отворени, а сега не можех да и кажа и една думичка без да почувствам болки в гърлото…
- Едно уиски, моля. – поръчах в новия бар, в който ходех от няколко седмици.
- Нека бъдат две. – каза уверено барманката, наля уискитат ...
ЦветелинаЖулева (Есенен блян)
ЦветелинаЖулева
Проза » Рассказы
724 7