Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Постановката 4 🇧🇬

11
Часът беше 16:25, а докато стигна до Хобокен, стана 17:00. Центърът беше обширен и интересно построен, а въпросната бизнес сграда се извисяваше над всичко. Никак не се изненадах, че подобно на полицейското управление бе красива, но отблъскваща. Или може би това си беше моя заблуда- смятах, че вся ...

redeems

Проза » Повести и романы

1.2K 4

Когато миналото ни настигне 🇧🇬

КОГАТО МИНАЛОТО НИ НАСТИГНЕ
Вили Димитрова - liche
Мария отскоро бе пенсионерка. Но пенсията й беше малка и й се налагаше да си търси работа. Тя все още беше доста запазена жена, с привлекателна външност. Личеше си, че на младини е била хубавица. Отдавна нямаше съпруг, а синовете й бяха поели своя п ...

kasandrabg1

Проза » Рассказы

783 6

Отново заедно 🇧🇬

„Отново заедно”
Здравей, моя спътнице!
Здравей, моя сестра по душа!
Здравей, най-красива и най-нежелана!
Ти си моя. ...

KaloyanPaterkov

Проза » Письма

1.1K

За мен - само за мен 🇧🇬

Отдалечават се хората. Дотолкова... че си стават напълно чужди. Не си липсват. Никак даже. Могат да живеят отделно. И така са по-малко сами, отколкото заедно.
Плащам си – и с пари, и с късове от себе си. За всичко. Понякога ставам толкова бедна, че ми се плаче, но задържам сълзите в очите си и надиг ...

lady_rose

Проза » Письма

1.7K 6

Борис иНели- глава 4 🇧🇬

Борис и Нели
Глава четвърта
Сирените на десетина линейки цепеха въздуха на крайморския град Хавър. Те летяха с максимална скорост към голямата болница “ Жак Моно” . Болницата се намираше на около 12-15 километра от международното летише на града и минаваше през най-оживената част на града. Особено в ...

gudman

Проза » Повести и романы

842 2

Приказките на баба Диди 🇧🇬

Запознанство със странната съседка
Посвещавам на Габи
Живееха в света две момчета, две братчета. Казваха се Ивко и Павко. Те не бяха нито големи, нито малки. Бяха точно на такава възраст, на каквато трябва да бъдат. Ивко и Павко много обичаха приключенията и затова пътешествуваха по света. Веднъж ми ...

ZAGORA

Проза » Сказки и произведения для детей

1.7K 2

Моят пристан и заслон 🇧🇬

На Х.
Никога не съм губила близък за мен човек. Смъртта не ми е отнемала никого. Не знам какво е чувството. След смъртта на родителите на приятеля ми обаче добих представа за липсата на любим човек. Добих ярка представа за болката.
Ако не брояхме мен, приятелят ми остана напълно сам на този свят. Пр ...

sunshine0

Проза » Рассказы

719 1

Свръх доза любов 🇧🇬

Ето аз се върнах,
остаряла и ничия,
скрила в скъсана пазва
малко женско приличие.
Отмаляла от скитане, ...

марси

Проза » Другие

1.3K 6

Поредната вампирска история 🇧🇬

Поредната вампирска история
Беше вечер, около 23 часа. Тя наметна едно яке и излезе да се поразходи. Не беше момиче, което се страхува от тъмното, от нощта. Навън беше хладно и влажно, имаше мъгла. Градът бе пуст. Уличните лампи светеха съвсем леко, а някъде дори липсваха. Беше тихо, от време на вре ...

ellennaa

Проза » Повести и романы

1.6K 1

Една вечер в Дивия запад 🇧🇬

Някъде в Дивия запад през 1880 година имало едно новопостроено градче, обхванато от Златната треска. Хиляди се стичали натам, за да изкарат някоя друга пара. И макар че животът на златотърсач и каубой хич не бил лек, хората все пак намирали време да разпускат.
Именно в такъв момент се развивала наша ...

koichiro

Проза » Рассказы

1K

Песента на пеперудата 🇧🇬

Песента на пеперудата
Посвещавам на моя любим!
Сънувах сладки сънища, беше ми топличко и уютно, бях обгърната от мека пелена и просто се наслаждавах от век или може би два. Но в просъница усетих как един слънчев лъч се промуши между нишките на пашкула и ме погъделичка по телцето. После палаво зашари ...

maqpam

Проза » Рассказы

1.2K 1

Разбор 🇧🇬

РАЗБОР
Сега, като не се пуши в кафенето, пушим си и си пием кафето под ореха. И дойде там Чочко, малкото внуче на Стою Коджаакъллията и дума:
- Чичо Даскале, наш’та учителка ни даде за разбор туй стихотворение, дето тя го е написала, пък днес на занималнята никой не го разбра. Помогни на мен и на це ...

lordly

Проза » Юмористическая

930 3

Писмо до Виктор 🇧🇬

Здравей!
Получих писмото ти и уж бързах да ти отговоря, пък то виж колко време мина, но трябваше да събера смелост и да го напиша. След това ми беше нужна огромна доза кураж, за да го изпратя. Сега вече седем милиарда и половина човеци имат възможност да се докоснат до моята съкровена тайна.
Да ти р ...

snevra

Проза » Рассказы

2.4K 1 9

Тайна любов // Трета глава 🇧🇬

Трета част: И така. Стигнах до ужасното и отвратително изпитание, нали? Добре. Трябва да изляза с Зубъра на среща и да го целуна, но не по устата (слава богу). И другото, което е: Трябва да стоя до него на чина една седмица! Ужас!
--------------------------------------------------------
Дзъррррррр, ...

teddy55

Проза » Повести и романы

812 1

Слънцето винаги изгрява 🇧🇬

Слънцето винаги изгрява
Осиротялото дете погледна изгрева пред себе си. Взирайки се в първите слънчеви лъчи му се стори, че невидимата ръка на майка му сякаш му маха, приканвайки го нежно да се усмихне.
Вече нямаше сълзи в очите му. На лицето му се изписа нещо като усмивка и инстинктивно вдигна дясн ...

manipuliram

Проза » Рассказы

976 6

Голият 🇧🇬

- Ще дойда и ще ти забия два шамара! Само да си посмял да тревожиш Фанито! - каза Пискливият глас.
"По-абсурдна реплика едва ли би могло да бъде изречена" - си помисли Жената в зелената рокля, гледайки Голия в затъмнената стая - бледа кожа, опъната по изкорубения му скелет и огромен тумбак.
- Аз за ...

670301

Проза » Другие

734

Кутията със спомени 🇧🇬

КУТИЯТА СЪС СПОМЕНИ
Вили Димитрова - liche
Тя беше много стара. Не си спомняше вече дърводелеца, който я сглоби, нито другия майстор, който я украси с меден обков. Но си спомняше все още, че беше много красива и ухаеше много свежо на дървесината, от която я бяха направили. Имаше си медна ключалка, к ...

kasandrabg1

Проза » Рассказы

831 5

Лошо Време 🇧🇬

Казват, че няма нищо по-хубаво от лошото време.
Но дали наистина е лошо?...
И дали наистина е време?
Гледам наклонено падащите капки и си мисля, не са ли това моите отминаващи дни?
Колкото и да искат капките да падат вертикално, вятъра ги повява наклонено, дори хоризонтално. ...

KaloyanPaterkov

Проза » Другие

846

Остра любовна недостатъчност 🇧🇬

Така се чувствам всеки ден... Разкъсана.
Няма нищо по-красиво от измореното лице.
Очите се затварят от само себе си, трябва ти усилие да ги държиш отворени.
Не дишаш въздух, а вдишваш издишванията на хората около теб.
Като си погледнеш отражението, не се познаваш вече. ...

Raindrops_on_my_skin

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

894 1

Нели - Глава трета 🇧🇬

Нели
Глава трета
Клиниката тънеше в подтискаща тишина. Само под няколко врати се процеждаше мъждукаща светлина. В стаята на Нели, се чуваше само бръмченето на монитора. Капки животоспасяващ разтвор безшумно се промъкваше във вената на дясната й ръка. Болната лежеше с затворени очи, а до нея вперила ...

gudman

Проза » Повести и романы

943 2

Просто 🇧🇬

Наистина ми е трудно да разбера формулата на чувствата. Осъмвах 365 дни, мислейки за това, защо има хора, които просто обичаш, без причина, без хиляди спомени и споделени моменти, без следи от красиви жестове, без ваши песни... Просто има мъже, чиито очи са по-красиви от всяко едно нещо, което може ...

aika

Проза » Другие

1.1K

Каква жена 2 🇧🇬

Пътувам в двойката. Спира трамвая, слизат пътници, други се качват. После пак потегля , до следващата спирка и така полека, полека пътувам и си мисля за мои си работи. На една от спирките, към седалката срещу мен се насочва и сяда мъж. Гледам си аз разсеяно през прозореца и между другото хвърлям пог ...

snevra

Проза » Рассказы

1.3K 9

Голи трънчета 🇧🇬

Когато всяка дума е изповед, изповедта изчезва.
Господи, принизи се, за да ни видиш. Защото за нас е трудно да се възвисим.
Aко се чувствуваш част от обществото, си се загубил напълно.
Не говорете за, а с честните, доблестните, разумните, трудолюбивите и обичащите и така ще се превърнете в тях.
Бог ...

ZAGORA

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

914 4

Грешни спомени - 7 🇧🇬

- О, просто ми кажи!
Търпението ми се беше изчерпало.
- Не още. - промълви той. - Имам нещо за теб.
Вървяхме към... нямах представа къде отиваме, но знаех, че скоро ще излезем навън.
Кам бръкна в десния си джоб и извади нещо кръгло. ...

Phnemonic

Проза » Фантастика и фэнтези

1.3K

Майчина обич 🇧🇬

МАЙЧИНА ОБИЧ
Всяка прилика с действителни лица и събития не е случайна!
В едно малко селце се роди едно момченце. То живееше с майка си в една стаичка, построена от измазан с кал плет. Всяка вечер майката приспиваше детенцето с песен: „ Расти, мое малко момченце, расти, порасти! Може мама да не е ца ...

maqpam

Проза » Рассказы

1.7K 6

Дъждът вали 🇧🇬

Дъждът вали, а сърцето ми тлее в неутихващата жар на отминалия бурен огън.
Тежките капки, падайки разхлаждат затопленото кътче на овъглената почва,
посята със зрънцата на разочарованието.
Дъждът вали!
Вятърът брули с мокрият си дъх короните на многоклонестите дървета, ...

KaloyanPaterkov

Проза » Другие

765

Партиен 🇧🇬

ПАРТИЕН
Тоз, дет' го гледате, че е седнал до прозореца на кафенето и хем чете от вестника, хем гледа да не изтърве кой, накъде и защо минава по улицата, е бай ви Симо Политиката. Минен инженер беше, рано се пенсионира, пенсийката му бива, а жена му е такъв вампир, че рано сутрин заема позицията до д ...

lordly

Проза » Юмористическая

759 4

Един фантазьор на име Ачоооууу 🇧🇬

Поредният незнаен ден. Откакто се сдобих с малкия, за мен все си е неделя. Или събота. И някак у мен все дреме едно гадно усещане, че утре ще се наложи да тичам на работа. В момента обаче съм се разположила на една пейка до детската площадка и придремвам блажено на припек. Като допълнителна екстра в ...

kapricia

Проза » Рассказы

1.2K 4

Нежни импресии 5 🇧🇬

Тихото ручейче. Нашето ручейче. Нашето любовно ручейче. Водата в него е бистра, мека и сякаш гали. По дъното се виждат камъчетата. Гладки, обли и пъстроцветни. Феерия от омайващи цветове и нюанси. Две брезички са надвиснали и преплитат клонките си. Допират се нежно и слушат песента на двете славейче ...

sav11

Проза » Другие

795 3

Припомни ми 🇧🇬

Забравих! Припомни ми, какво е туй да си обичан. Ти помниш ли, кажи? Сърцето как пулсира в забързан ритъм, дланите потят се, погледът се замъглява, а душата не спира да крещи. Ти помниш ли, кажи? А подкосените крака от срещите?! Усмивката от допира лек?! Сълзата, в душата на раздяла?! Ти помниш ли, ...

dust-in-the-win

Проза » Другие

790 2

Хорейшо 🇧🇬

Мъррр... Аз не мяукам, само мъркам. С времето овладях точната вибрация, за да въздействам без много да се хабя. Тежък персийски котарак съм. Су, така се казва стопанката ми, ме кръсти Рекс. Приятелките ù обаче ми казват Хорейшо. Сигурно, защото съм ярко оранжев с наситено зелени очи. Су ме взе, кога ...

suleimo

Проза » Рассказы

5K 8 86

Случка от ваканцията 🇧🇬

СЛУЧКА ОТ ВАКАНЦИЯТА
През ваканциите често си ходех на село. Така му казват, то иначе си е град и навремето се развиваше добре. Предприятията даваха работа на много хора и идваха ученици от цяла България да учат в единственото по рода си в страната специализирано училище по минно дело. Полята бяха п ...

dinko1963

Проза » Рассказы

4.1K 5

Наум те обичам 🇧🇬

А ми се искаше, както те гледам в очите, да ти прошепна „Винаги ще те обичам...” Може би трябваше... И може би щях... ако знаех, че това значи нещо за теб. А дните отминаха... и моето мълчание може би те объркваше, а може би ти изясняваше всичко... И сто години да бях мълчала – същото щеше да бъде в ...

lady_rose

Проза » Письма

1.8K 5

В нощта на магическата луна 🇧🇬

Краката му висяха провесени от моста. Бе седнал там и потънал в болката си. И по-скоро се давеше в болката си, и искаше да сложи край на това давене. Колебаеше се.
Беше около три часа след полунощ. Почти не минаваха коли, а и да минаваха, профучаваха бързо и едва ли го забелязваха, защото той се бе ...

sav11

Проза » Рассказы

941 1

За пропуснатите моменти... и не само 🇧🇬

- Хич не изглеждаш добре.
- Нищо ми няма. – казвам.
Как да му кажа, че проблемът очевидно не е в мен? За пръв път виждам човек, на когото толкова да му личи, че се е предозирал с някаква гадост, и не съм в състояние да реагирам.
Какво знам по въпроса всъщност? Всичко на всичко... нищо. А иначе се им ...

kapricia

Проза » Рассказы

1.4K 7

Разковани дъски - 42 🇧🇬

Първата вражда любов не хваща...
Обява: Продавам златна рибка на цената на три желания.
Gun N`Roses за политиците...
Винаги е по-добре с рогата напред, отколкото с краката...
И ракът започна да се хвали: ...

muhaninja

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.6K 13

Каква жена 🇧🇬

- Ей, лови окото, още лови окото. Каква жена, а?
Седят двамата с мъжа ми на терасата. Стари приятели, от студентските години. Отпиват от чашките, боцват в чинийките и клюкарстват. Като празноглави махленки по пейките в кварталните градинки.
- Прав си, Цецо, Много си прав. Още лови окото.
- Ти какво, ...

snevra

Проза » Рассказы

1.3K 5

Седем дни 🇧🇬

Когато човек умре, както е известно на всички, не отиваш директно в ада или рая, не те изпращат в ново тяло на секундата. И на оня свят има чакане. Нещо като спирка разпределителна, където се събират души, на всеки му се разглежда досието и тогава отпътува по направление. В една такава чакалня седя ...

NikitaYan

Проза » Рассказы

1.3K 5

Приказка за старата ябълка 🇧🇬

Приказка за старата ябълка
Събираше катеричката жълъдчета и си мърмореше:
− Гледай го ти човека! Сега чак се сетил, че от истинското по-хубаво няма! Кафе ще ми пие от жълъди! То лошо няма, ама защо точно от моите жълъди?! Кафе – пфу! А моите дечица гладни ли да останат?! Ще го изпреваря аз – най-узр ...

maqpam

Проза » Сказки и произведения для детей

1.8K 2

Зетьовете на госпожа Развигорова 🇧🇬

Зетьовете на госпожа Развигорова
Казано е: Зет като мед, до обед, син – до амин!” Обаче госпожа Развигорова по малко име Жоржета нямаше син, та да и е до амин. Затова като прорева единственото й отроче от женски пол, тя си рече, че ще го обича и за мъжко, и за женско. За по-недосетливите, да обясним ...

latinka

Проза » Юмористическая

1.1K 9

Рассказы и проза современных авторов

Постановката 4 🇧🇬

Когато миналото ни настигне 🇧🇬

Отново заедно 🇧🇬

За мен - само за мен 🇧🇬

Борис иНели- глава 4 🇧🇬

Приказките на баба Диди 🇧🇬

Моят пристан и заслон 🇧🇬

Свръх доза любов 🇧🇬

Поредната вампирска история 🇧🇬

Една вечер в Дивия запад 🇧🇬

Песента на пеперудата 🇧🇬

Разбор 🇧🇬

Писмо до Виктор 🇧🇬

Тайна любов // Трета глава 🇧🇬

Слънцето винаги изгрява 🇧🇬

Голият 🇧🇬

Кутията със спомени 🇧🇬

Лошо Време 🇧🇬

Остра любовна недостатъчност 🇧🇬

Нели - Глава трета 🇧🇬

Просто 🇧🇬

Каква жена 2 🇧🇬

Голи трънчета 🇧🇬

Грешни спомени - 7 🇧🇬

Майчина обич 🇧🇬

Дъждът вали 🇧🇬

Партиен 🇧🇬

Един фантазьор на име Ачоооууу 🇧🇬

Нежни импресии 5 🇧🇬

Припомни ми 🇧🇬

Хорейшо 🇧🇬

Случка от ваканцията 🇧🇬

Наум те обичам 🇧🇬

В нощта на магическата луна 🇧🇬

За пропуснатите моменти... и не само 🇧🇬

Разковани дъски - 42 🇧🇬

Каква жена 🇧🇬

Седем дни 🇧🇬

Приказка за старата ябълка 🇧🇬

Зетьовете на госпожа Развигорова 🇧🇬

Очередь