Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

~Summary: 🇧🇬

Тя знаеше в какво се замесва, но въпреки това остана. Запозна се с много влиятелни хора, които я издигнаха на по-горни висоти. Докато един ден не ù поръчаха да направи нещо непосилно. Убийство! Не на кого да е, а на близък човек. Дали ще предпочете да убие жертвата си за солиден брой пари или ще пре ...

DarrkGirrl

Проза » Другие

680

Нищо не е каквото изглежда (2) 🇧🇬

2 част
След като я закара до тях, Брайан се прибра, помисли и реши, че няма да се откаже от новия си имидж. Бързо си взе ключовете и отиде в един от известните барове на града. Там имаше много момичета, не по-малко красиви, "но не и с нейния чар" - мисли си той. Отвсякъде премигваха цветни светлини, ...

ellennaa

Проза » Повести и романы

1.3K

Емилия и Анна 10 🇧🇬

Емилия и Анна
Глава десета
Тази нощ беше най-дългата в живота на Анна. Не можа да затвори очи даже за миг. Мисълта й се блъскаше в стените на отчаянието, на болезнената й ненавист към Емилия, на наранената гордост на жена и обичта, която изпитваше към внучетата си. Но докато малката Анна беше далеч ...

gudman

Проза » Повести и романы

922 3

Рождени дни 🇧🇬

Не езикът-душата ме сърби да разкажа...
Днес моята испанска бабет имаше почетен гост от Англия. Синът на девера ѝ. Покойният съпруг на бабет е англичанин, тя е живяла 25 години там, двете ѝ деца там са родени.
–Утре ще дойдем с брат ми-беше ме предупредила дъщерята, готина и точна, взела най-хубавот ...

bojilova1

Проза » Юмористическая

1.2K 3

Тайната на книгите 🇧🇬

Стаята беше триъгълна, оформена като пирамида. Вътре всяка от стените беше с различен цвят – червен, зелен и жълт. От тавана висеше диско топка. Всъщност, когато Ван се загледа, диско топката също беше с чудата форма – не беше кълбовидна, по-скоро звездовидна. До разноцветните стени бяха наредени ст ...

kathya

Проза

1.4K 5

В калта 🇧🇬

В КАЛТА
Ако сега, драги мой читателю, взема че те стисна с два пръста за врата и те бухна в една много черна и миризлива, рядка кал, ти вероятно би си го върнал с бой и клетви за плитко заравяне. Ако обаче тази процедура си я извоювал със здравната си осигуровка, то нещата най-вероятно ще стоят така ...

lordly

Проза » Рассказы

882 4

Куршум 🇧🇬

Стоях пред теб безмълвна, гледайки те със същите онези очи, които те караха да лазиш в краката ми. Истината обаче е, че колкото и да грабех от теб, отмъщавайки си, ти също успя да откраднеш една малка част от мен, често незабележима ако не се вгледаш внимателно - пламъка в очите ми. Сега погледът ми ...

petenceto_vt

Проза » Другие

1.2K 1

Разковани дъски - 40 🇧🇬

Някой непрекъснато се опитва да ни хакне ценностната система...
Красива пИчатна грешка 2: бал с Ласки...
Когато мостът изгори, всеки остава на брега, който сам е избрал...
България - държавата на неограничените възможности за ограничените хора.
Българската версия на кутията на Пандора: отваряш я, а ...

muhaninja

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.5K 9

Ограбен живот - продължението - девета част 🇧🇬

Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - девета част
,,Ей ся я втасахме! Ся си еба майката!,, Гледах към него със зяпнала уста. Изведнъж ми стана толкова горещо, че си свалих тениската и я метнах на дивана. Закрих лицето си с длани и започнах да дишам учестено. Всичко това ми дойде много. От д ...

emo2

Проза » Повести и романы

929 3

Окъс(н)ели разкази -19. Старата къща. Десета част. 🇧🇬

Поредната - десета част на новелата.
Картината е мое дело - компютърна е. Нарича се "Снежно гнездо". Рисувах я за един мой стих - "В очакване", но мисля, че подхожда и за този разказ...
Б.
Вратата иска малко усилие - набъбнала е от влагата. Дърпам здраво… И съм вече вътре - в „Хоремаг-а” (На времето ...

kalin8

Проза » Рассказы

1.3K 2

Есен 🇧🇬

"С времето някой започва да разбира, че дори слънчевата светлина може да изгаря, ако е прекалена. Така, той засажда своя собствена градина и украсява собствената си душа, вместо да чака някой да му донесе букети цветя."
Х. Борхес
Листата лека-полека започнаха да пожълтяват, да приличат на мед и прег ...

jasmine

Проза

1.2K 3

Земята на добрите хора 🇧🇬

Земята на добрите хора
Има една далечна земя, където хората са добри. Мама ни разказваше за нея вечер, преди да заспим, сгушени в топлата пухена постеля. Там няма млади и стари, красиви и грозни, злобни и агресивни. В тази земя хората са просто хора, добри и сърдечни. Те не мразят, не се карат, не и ...

inmydreams

Проза » Рассказы

1.7K 4

Гарата на Сен Жермен 🇧🇬

Влак....
Хора, отплеснати кой в каквото може - я в четене на книга, я в празно гледане през прозорците, потопени в дълбоки размисли за налегналите ги проблеми на съществуването.
Всички се припотяват и дишат тежкия, топъл, задушен въздух, лишен от кислород.
В даден момент влакът спира и надава вой за ...

Maigraith

Проза » Рассказы

662 1

Емилия и Анна 9 🇧🇬

Емилия и Анна
Глава девета
Скоро след тази първа среща, Давид Бронщейн се извини и двамата с малкият Борис тръгнаха за София. Преди да напуснат болницата, той се обърна към мисис Анна, навярно му беше трудно да произнесе Симеонова, и заяви, че ако нямат нищо против докато е в София, всеки ден ще вод ...

gudman

Проза » Повести и романы

1.3K 3

Сбогом 🇧🇬

Поредна вечер. Поредна бира. Вкусът ù ми напомня на теб. Горчи ми точно като поредните ти думи. Замъглява съзнанието ми, точно като поредните ти целувки. Кара ме да се смея, точно като поредната ти усмивка. Кара ме да плача, точно като поредния ни скандал. Последна вечер. Последна бира. Последен път ...

nicoleshtain

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

999 6

Разтурница - Част ІІ 🇧🇬

Казват, че момчетата приличали на майките си. Нестор приличаше на хубавата Деспина само по сините очи и пъргавата походка. Растеше бързо, стана висок и едър и отрано пролича дивото му семе. Започна здравата да бие децата още щом проходи. В детската градина редовно стоеше наказан – с вдигнати ръце до ...

Katriona

Проза » Рассказы

2.7K 3 23

Виното 🇧🇬

Процесът на съзряване е доста сложен, динамичен и малко опасен. При всеки е различен, но винаги е свързан с неочаквани хрумвания, страсти и съчетания от възторзи и неволи. За 12-тия си рожден ден Мария си беше поканила приятелки на дневно парти. По някое време майка ù трябваше да отиде до сладкарниц ...

dinko1963

Проза » Юмористическая

834 1

Организация на обединените души 🇧🇬

Понякога имам чувството, че в мен живеят две души...
Чувствам се празна и пълна едновременно.
Като чаша в погледа на глупак и през призмата на алкохолик.
Чувствам се празна и пълна с чувства.
Празна от себе си, пълна с мислите ти. ...

Raindrops_on_my_skin

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

769

Тя 🇧🇬

Тя не обичаше живота. Не обичаше този живот, препълнен с мълчаливо страдание и тиха, убийствена тъга. Всяка сутрин отваряше очи с крехката надежда, че този ден ще бъде различен, ще ù предложи нещо повече, нещо по-добро от предишния, няма да бъде тъй сив и безличен като всички останали дни. И с всяка ...

JustaLittleKid

Проза

793 1

Тийн драми 🇧🇬

Какво са тинейджърите в този така обсъждан 21 век?! Ние сме всякакви - лоши, добри, досадни, луди, влюбени и така нататък и така нататък. Но дали някой ни разбира, и въобще дали самите ние се разбираме? Едва ли...
ТИЙН ДРАМИ
Беше поредният учебен ден, тя се събуди с триста зора и първото нещо, което ...

ellennaa

Проза » Рассказы

1.4K 6

Време 🇧🇬

Сутринта бе мрачна. Валеше дъжд. Капките му отмиваха снощната тъга от едва пулсиращото ù от болка сърце. Тя беше времето - времето бе нея. Денят беше настанал и започваше да се изнизва из под дрипавия ù живот. Живот без капка дъжд любов.
''Облече с черното си настроение'' своята душа и се запъти към ...

dust-in-the-win

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

831 1

Внимание! Бестселър! 🇧🇬

- Искам да изтеглите книгата ми от тираж! - Алекс се изправя рязко от стола си и стовари юмрук върху масата - Незабавно!
- Но ние още не сме издали книгата Ви! - възрази издателят, облечен в елегантен черен костюм с леко невписваща се тюркоазена вратовръзка с малки буквички по нея. - Още дори не сме ...

Tzeck

Проза » Рассказы

1.5K 6

Нежни импресии 3 🇧🇬

Обичаш да го правиш. И аз обичам да го правиш. Събуждам се от вълшебния аромат на цветята, които си набрала преди изгрева на слънцето. Всъщност ти ги береш точно в мига, в който първите слънчеви лъчи близват венчелистчетата и те се разтварят бавно, за да поемат свежи глътки въздух. По тях има малки ...

sav11

Проза » Другие

770

До баджанака, в чужбина 🇧🇬

ДО БАДЖАНАКА, В ЧУЖБИНА
Баджо,
Пиша ти кодирано, щото тук ни цифровизираха и сега ни наблюдават през телевизора, дори и когато му е щракнато копчето.
Изминаха 100-тина дни откак се разлисти ореха, но засега само му бараме ореШАЦИТЕ. Имаме обаче обещание за безплатни ореховки, които ще ни купят със з ...

lordly

Проза » Другие

1K 24

Ограбен живот - продължението - осма част 🇧🇬

Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - осма част
Бременна! Господи… не стига ли това, че я прибра без време при теб, та ни наказваш нас, живите и с тая мъка? Не беше ли достатъчна тази досега? А, Боже, кажи?! Няма ли край? Не виждаш ли, че сме рухнали от тъга? Сляп ли си? И ако ти Господи си ...

emo2

Проза » Повести и романы

769 5

Далеч 🇧🇬

Както винаги в сянка.
Далеч от меките слънчеви лъчи, сякаш благославяйки всяко скапано нещо, до което успеят да докопат шибаните си непрокопсани ръчички.
Далеч от веселбата, глъчката, пиянското забвения (oh wait пиянско забвение? not that far)
Далеч от чувства и емоции, разум и логика.
В Сянка... Да ...

bambamplqkplqk

Проза

875

История с чужда самоличност 🇧🇬

История с чужда самоличност
П.П. разгърна страниците на стария си тефтер с пътеписни бележки. Беше ги озаглавил „Македония – нелегалното ми бягство във времето“ Нещо повече. П. П. пожела споменът в тях да потъне в забрава. Дори скъса няколко листа от тефтера и ги хвърли на земята. След секунди се сл ...

mitval

Проза » Рассказы

1.3K 3

Осата 🇧🇬

Осата влезе в стаята, за да умре.
Всъщност, тя не знаеше, че ще умре, но подмамена от неочакваното октомврийско слънце излезе от летаргията си и полетя. Залута се над земята, всичко беше посивяло и изсъхнало, сухи треви се поклащаха от вятъра. Литна над къщите,провря се между клоните на ореха пред б ...

Endlesss

Проза » Рассказы

1.2K 2

Тишината на звездите 🇧🇬

Тук звездите също са красиви.
*
Обичам нощното небе. Изпълнено е с Тишина, чакала цял един Ден, за да дойде нейния ред да господства там горе. Тя е толкова красива, непокътната, почти незабележима дори. Тишината е винаги в сянката на Хаоса. А той е долу.
Долу е и всекидневната Проза със своите банал ...

swee7yy

Проза » Другие

999

Кажете й какво да прави 🇧🇬

Кажете ù какво да прави
Тя била принцеса и се казвала Гъбз. Нарекли я така, понеже била малка и наивна. Името всъщност много й отивало дори и вече на 23 години. Гъбз живеела в малко и китно кралство със своя принц на име Фенрир - той бил много мил, любящ и винаги угаждал на прищевките й. Гъбз от сво ...

phobia

Проза

1.2K

Червената кокошка 🇧🇬

Червената кокошка подрани. Все още беше студено за пиленца. Но и стопанката й нямаше доверие, защото беше едра, неспокойна и скандалджийка. Непрекъснато влизаше в конфликти с другите кокошки. Не! Не! Със своята безцеремонност и грубост щеше да счупи част от яйцата, а после и да стъпче някое пиленце. ...

Ida-L

Проза » Рассказы

2.2K 8

Като се е почнало 🇧🇬

Момичето изглеждаше не на място в трамвая. А и като че ли изпитваше погнуса от блъсканицата около себе си. Ивайло я наблюдаваше с интерес, просто нямаше какво друго да гледа, пък и тя наистина беше интересна – не толкова красива в класическия смисъл на думата, по–скоро чаровна. Чудеше се дали да не ...

Heel

Проза » Рассказы

1.1K

Окъс(н)ели разкази -19. Старата къща Част девета 🇧🇬

Представям ви поредната - девета част на новелата "Старата къща"
Надявам се да ви хареса!
Рисунката с молив е дело на Маестро Хенрик Мозсес
Б.
Забавям още крачка. До кръчмата е съвсем близко. Дори се усеща вече смесицата от мирис на кръчмарска ракия, евтино вино, тютюн и мухъл от влагата по прозорци ...

kalin8

Проза » Рассказы

1.6K 5

Страх ли те е? 🇧🇬

Направи ми услуга, остави мишката и клавиатурата, нека си починат малко. Отиди до огледалото и се погледни в очите. Видя ли страх? Ако те е страх, всичко е наред и мен ме е страх. Но се страхуваме по различни причини.
От какво те е страх? Може би не харесваш това, в което си се превърнал ? Преди 10 ...

alhimika

Проза

939

Да бъдеш или не 🇧🇬

(кратки препоръки към бъдещия човек)
Oсновно: Не бъди гъз! Колкото и трудно да е, особено ако ти се отдава.
Бъди лице. Лицето на времето, в което живееш.
Бъди добър човек. Бъди добър с недобрия, дай и другата буза...
И ако до тук не си се отказал да четеш продължаваме... ...

plamak

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.2K

Ако имаше Фейсбук през Средновековието 🇧🇬

Какви ли щяха да са статусите, ако имаше Фейсбук през Средновековието?! Може би такива...
Статус на стената на хан Аспарух: "Днес си направих малка екскурзия до земите на Седемте славянски племена и там си останах!" (статусът е харесан седем пъти... от седемте славянски племена)
Статус на стената на ...

duffmckagan

Проза » Другие

985 1 3

Разтурница 🇧🇬

- Не си играй с огъня, Деспино! - старата ръчкаше чушките с ръжена и не спираше да мърмори. - Не се ли налюбихте, не се ли наситихте, стига си ни срамила пред цялото село!
Деспина си търка петите на чешмата и хич не ù е до мърморенето на майка ù. Тоя монолог се повтаряше всеки път, когато получеше н ...

Katriona

Проза » Рассказы

2.4K 2 27

Афродизиак 🇧🇬

АФРОДИЗИАК
Хващам значи последната маршрутка за село и се пльосвам на седалката с намерението да дремна през около двайсетината минути път. Тъкмо ме унасях, кога я чух думичката:
- Афродизиак, ма сестро, тъй им думат на тия пъстрите – упорито убеждаваше спътничката си, позната ми по физиономия съсед ...

lordly

Проза » Рассказы

1K 17

До безкрай 🇧🇬

До безкрай
(на Иван)
Времето отново спря. Сезоните вече не се въртят. За мен те са напълно еднакви... Нали във всичките те няма.
Музиката вече не ме интересува. Всичката ми напомня за теб и във всяка песен виждам ТЕБ – силует от болка и любов...
Еднообразно, сиво, студено... Точно така те няма нався ...

lady_rose

Проза » Письма

1.6K 1

Похот? 🇧🇬

Устните и бяха боядисани във виолетовосиньо от виното. Столът в кухнята беше празен, беше един, защото тя никога не повярва, че ще вечеря с компания. Коридорът беше с каменен под, сив, по края обрамчен с червен, а после с черен правоъгълен кант. Покани го с тъпо изречение. Той влезе и седна на стола ...

savin

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

816

Рассказы и проза современных авторов

~Summary: 🇧🇬

Нищо не е каквото изглежда (2) 🇧🇬

Емилия и Анна 10 🇧🇬

Рождени дни 🇧🇬

Тайната на книгите 🇧🇬

В калта 🇧🇬

Куршум 🇧🇬

Разковани дъски - 40 🇧🇬

Ограбен живот - продължението - девета част 🇧🇬

Окъс(н)ели разкази -19. Старата къща. Десета част. 🇧🇬

Есен 🇧🇬

Земята на добрите хора 🇧🇬

Гарата на Сен Жермен 🇧🇬

Емилия и Анна 9 🇧🇬

Сбогом 🇧🇬

Разтурница - Част ІІ 🇧🇬

Виното 🇧🇬

Организация на обединените души 🇧🇬

Тя 🇧🇬

Тийн драми 🇧🇬

Време 🇧🇬

Внимание! Бестселър! 🇧🇬

Нежни импресии 3 🇧🇬

До баджанака, в чужбина 🇧🇬

Ограбен живот - продължението - осма част 🇧🇬

Далеч 🇧🇬

История с чужда самоличност 🇧🇬

Осата 🇧🇬

Тишината на звездите 🇧🇬

Кажете й какво да прави 🇧🇬

Червената кокошка 🇧🇬

Като се е почнало 🇧🇬

Окъс(н)ели разкази -19. Старата къща Част девета 🇧🇬

Страх ли те е? 🇧🇬

Да бъдеш или не 🇧🇬

Ако имаше Фейсбук през Средновековието 🇧🇬

Разтурница 🇧🇬

Афродизиак 🇧🇬

До безкрай 🇧🇬

Похот? 🇧🇬

Очередь