С рев на следващата година дойде и Даниел, неговото има е вече по-модерно Даниел, като баба си Дани, дошло от Йорданка.
Ако беше само Йордан, еха , като на библейската река, но и Сара се спря на Даниел.
И отново щастливи родители, щастливи баба и дядо. Една зла съседка казала из махалата ''Здрави де ...
Силни чувства изпитваше царят сега. През ума му минаваха ред произшествия и велики преврати, ознаменували предидущите царствувания и неговото през XX век, а неговий поглед сякаш се впиваше в бъдещето, като да иска да види тайните, които то криеше в дълбокий си мрак...
Иван Вазов, „Последният ден на ...
Те се обичаха точно една единствена седмица, която започнаха като всяко начало с плам и бързо се разгоряха в страстта на всичките познати им пози, а думите им бяха ароматно постлани с обещания, красиви като цветовете на пепел от рози. Времето им стигаше да го правят по няколко пъти, после вечер засп ...
А животът неотклонно следваше своя път и правила.
Сара и Джордж усшешно издържаха изпитите по английски TOEFL, SAT, по компютърна грамотност, предстоеше им изпит и по български език. Свободни умове, неангажирани като нас в сплетни, завис, заяждане, попиваха всичко казано им от преподавателите. Даже ...
Най-добрите ми приятели са моите слънчеви приятели, които ме правят щастлива. Защото когато имам нужда, те винаги ще са до мен. Една година вече съм до тях и съм много доволна от този факт. Радвам се, че съдбата ми даде шанса да ги познавам. Никога няма да забравя моментите, прекарани с моите най- д ...
"Усмивки от светлото детство" - 4.Химичен поет (Натриев хлорид)
🇧🇬
Химичен поет (Натриев хлорид)
С химията бяхме като куче и котка в чувал. Хем не се обичахме, хем трябваше да съжителстваме заедно. Формулите за мен бяха мъчение, а изравняването на химични уравнения ми се струваше по-тежка задача дори от влизането без билет в лятното кино. Измислях какво ли не, за д ...
В парка беше странно тихо. Само шумът на листата от вятъра и далечната песен на кукувица. Може би тази разходка е последна.
Сбогуваше се със своя дом Земята.
Сетивата му изострени до последно виждаха и чувстваха най-дребните неща. Хаотичното бродене на мравките. Танцът на две влюбени горски дървениц ...
В една област лоши хора се опитали да провалят учебния процес сто пъти. Компетентните органи разкрили една четвърт от извършителите – тоест, 25%.
На другата жодина обажданията за тревога били 200, но от тях 50 случая са разобличени. Два пъти повече.
На третата година, след усилена работа по разследв ...
Не смеех да ги кача в колата и двамата, и да обиколим из страната събота и неделя, опасно е и за тримата. Ако ни проверят,аз уж служител на Агенцията , а трафикант на емигранти, те уж подали документи, а отново бегълци. И за това събота и неделя надувахме главите на майка и татко, а те милите се рад ...
Най-прекрасното нещо е да си ученик, когато знаеш, че и учителят ти е ученик.
Не си поставяй идея фикс да водиш слепец, защото накрая той ще те води.
Сексът е хубаво нещо, докато не откриеш, че е нищо.
Винаги мисли, че другият е над теб и може да падне отгоре ти.
Хубаво е да си харесван, особено от ...
''Скромността краси човека'' - сериозно?!?
Най-скромен е мъртвецът, но кой би възкликнал: ''красавец!''.
''На лъжата краката са къси'' - а, стига бе...?!?
Гледам лъжецът е бегач на дълги разстояния с препятствия. И добре се справя.
''Който пее, зло не мисли'' - сигурно ли е?!? ...
Животът винаги ни оставя вратичка през която да излезем, ако случайно сме се озовали в сложна и на пръв поглед, дори много трудна ситуация. В такава се бях озовала, когато завършвах основното си образование.
За директор на училището ни назначиха, дошъл наскоро със семейството си учителят Иванов. Жен ...
1. Маскирах се, като задник... и се слях с тълпата...
2. Прочетох книгата на живота си... и разбрах, че съм слаб автор...
3. Често се чувствам глупав... но никога умен...
4. Докато търся решение... често откривам допълнителни проблеми...
5. Понякога ми е през оная работа... за всяка работа... ...
Най- трудната. Онази, от която бяга сънят ти и която носиш. Чувстваш я близка, гравирана е в същността ти. Крачката към мечтата, която живее редом с теб. Защото знаеш, че трябва да се движиш. Напред...Движението във всичките си форми е спасение за духа.
Дърпа те някой... Още преди да си застанал на ...
"Усмивки от светлото детство" - 3.Грешка - смешка
🇧🇬
Грешка – смешка
Когато бях дете, беше много трудно да се получи номер за домашен телефон. Чакаше се с години за самостоятелен или дори за дуплекс – два телефонни номера с разлика една цифра. Интересното беше, че докато единият номер говори, другият не можеше. Трябваше да изчака съседът да спре разго ...
Спря се до Самодивското. После Продан отстъпи назад и опря гръб до високия дъб.
Чу се тъпан да бие…Силно и отривисто…Щеше да събори небето…Тръпки го побиха. Изтръпна…
Буммм…таа…тааа… Бумм…таааа….тааа…
Уплашен, разтресен… той се сви зад дървото и разтърка очи. Не се виждаше тъпанджия…
И гайда засвири ...
Седяхме и гледахме залеза. Ръцете му галеха раменете ми и предизвикваха буря от емоции. В един миг, докато ми обясняваше между докосванията как е минал денят му в невероятните юлски 40 градуса прошепна “Мисля те, скъпа.”
От начало реших, че фразата му излъчва загриженост, но женската ми същност знае ...
Спокойствието днес предотвратява всички несгоди и болести. Живей си като Юрая Хийп – снизен, пълзящ, на топло в калта и си свиркай… Впрочем, и свирките носят кеф и позиция сред евроатлантическите подгъзници…
Мислех тая седмица да подмина ставащото у нас. Не е необходимо да захапеш лайното, за да се ...
В приемателния център успяхме отчасти да постигнем вярска поносимост, а аз бях еднакво любезен с всички независимо от религиите които изповядат. Бях се върнал от двуседмичните курсове организирани от Агенцията, поразпитах някои познати за мигрантите, един вид вписват ли се в новата обстановка, обади ...
Чувствам се глупаво, опитвам се да анализирам нещата
🇧🇬
Искам да разбера защо се случи така. В предишното ми кратко "произведение" щрихирах случка от преди много години. Едно от нещата, което ми е най-странно, е защо за двадесет и повече години почти не се съм се сещал за нея. Още по-страннното е, че помня детайлите, обаче някак си не я усещах.
Тя ми пре ...
Безграничната глупост отдавна е в Шенген.
Имигрантите не пресичат държавните граници, а границата между бедността и богатството.
И за неписаните закони трябва грамотност.
И на Брайл да са написани законите българската Темида пак няма да ги прилага
Скучно ми е вече от чалгата във всичко наоколо.
Беше горещ петъчен следобед, господарката го изпрати към крайните земи – предния ден тя, заедно с останалите герои беше повела армиите и избила всички чудовища в околията.А днес тя разпрати проучвателите, начело с него, да видят дали някой се е осмелил да дойде отново в земите ѝ.
Крайните планини – ...
На вратата се почука и след разрешението ми влезнаха двама души. Поканих ги с ръка да седнат
- Аз съм от Агенцията за бежанците и трябва да ви задам въпроси от анкетата, а вие да отговаряте точно, от това зависи и статуса, който ще ви бъде даден по-късно...Имате ли някакви документи
- Ля, мафиш / не ...
Да живееш живот в плен без да осъзнаваш. Зад решетки невидими за теб. Живот, който те поробва и от който няма измъкване. Това е, когато си в плен на въображението. Мислиш си, че си свободен, но всъщност умът ти е сложил невидима примка на врата я затяга всеки път щом опиташ да живееш в реалността.
Ж ...
Симо водеше кончето към чешмата, когато видя едно девойче нагазило в коритото да плиска с крака. Чуваше смехът й отдалеч. Спря се. Беше се вгледал в нея.
Трябва да е от селото, колко весела, шумна … помисли си той. Каква е хубавелка…засмяна… Краката й – бели, пъргави…ама, че лудетина…
Симо беше тръг ...
- Каза, че ще ме изненадаш със страхотна манджа, а то… Редко, месо почти няма…
- Ама, скъпи, взех рецептата от готварската книга на баба ти. Нали я хвалеше каква готвачкта била? И карах по написаното: „Вземете месо за един лев…“
хххх
- Защо се подлъгах по теб, защо? Какви свестни мъже имаше…
- Скъпа ...
Някакви босове в просветата решили три училища в града, където присъствам, да станат от СОУ-та на прогимназии.
Идеята се пръкнала на среща с неизвестни бизнесмени. Които пожелали децата да се подготвят за работа във фирмите им, а не да получават някакво общо образование.
Какви и кои са тия бизнесмен ...
Лято е. Годината 2012. Нашите са на море, аз – на вилата. Зимнина правя, китки поливам, за две кучета се грижа. Обажда ми се по някое време съседката. Без хляб останала. Аз хляб не ям, ама пусто – цигари нямам. На два километра от вилата ни има село. Иии речено-сторено, слагам каишката на Кико (кана ...
Туп… Туп… Туп… Туп…
Ритмично, отмерено, със задъхване…
Всъщност, задъхването идваше не от бастуна, а от хилавите гърди на баба Пена. В съпровод на магарешките крачки. Муньо беше на солидна възраст, даже побеляваше – доколкото може да побелее сиво магаре. Все пак, беше в тон със стопанката си. Обичаш ...
Пробудих се изведнъж...Нещо се е случило нередно ли. Отчетливо, като че ли някой потропва навън, или сънувам.
До мен в леглото спеше жена ми Сара, Самира, или и тя сънуваше кошмари, тялото й потръпваше, изпъваше крака и ръце, дишаше по-тежко
Милата тя. Погалих лицето й, със завивката покрих рамото й ...
Господин и госпожа Веневи бяха около четиридесет годишна двойка и от близо година живееха в провинцията. Бяха изоставили панелката си в града и бяха сбъднали мечтата си да живеят на село. Къщата им изглеждаще приветлива и слънчева, с голям двор. Там чиновничката Венева беше засадила различни видове ...
По съмнало, работният ден навлизаше в своята сила. Слънцето издигнато над студения хоризонт, отатък тръстиките не вещаеше топлина. Работниците допиваха кафетата си, пуснати от близкия автомат и опъваха жадно от цигарите, набучени между грубите им пръсти. И все пак за януари не бе така студено. Липса ...
1. Маскирах се като задник... и показах истинското си лице...
2. Сам не вярвам на себе си... а всички ми имат доверие...
3. Изгубих се в мислите си... и открих, че нямам такива...
4. Животът ми предложи много избори... избрах ли правилните обаче?...
5. Прописах поезия рано... и още си оставам дете в ...
Още оттогава я обичах, отче, така я обичах, че в детинската своя любов си казвах сред лято: ако тя поиска сняг, ще се изкача нагоре в планината, под върха Мусала ще стигна и в шепите си сняг ще донеса. И посред зима си казвах: ако тя ми поиска теменуги, ще избягам, ще ида в долна земя, там, където н ...
Това се случи през 1996 година. Беше чудно лято, средата на юли. С моята прекрасна годеница отидохме на море в Мичурин*, за да продължим по- рано започналия вече меден месец. Над къмпинг "Нестинарка", при едноименния залив, беше разположена голяма почивна
база на гр. Сливен, състояща се предимно от ...
Ехо за малко да изпусне асансьора. В последния момент протегна ръката си и лъчите на сензора я засякоха и спряха плъзгащите се врати. С характерния си мек шепот се отвориха гостоприемно и тя влезе в просторната кабина.
Все още задъхана от бързането по дългия коридор на шестедесет и шестия етаж на ше ...
В този същия миг приех Неговата заповед – да поема нова душа. В столичния град на голяма държава върху Неговата земя…
Бебето лежеше върху някога бяла постелка. Мърляво, оплескано… Няма да описвам, земните хора добре знаят колко красиво и грозно е появяването на новия човек. Бебе…
И тогава прозрях в ...
Чакам луната да се издигне в небето, за да прогледна.
За да виждам, не е достатъчно да имам очи – трябва ми светлина.
За да чувам, ми трябва звук.
За да усещам, ми трябва допир.
За да чувствам, ми трябва някой. Някой, когото да обичам. ...