"Честит Празник, колеги!
И в студове, и в жеги
все Първи април е за нас!
Тъй придобиваме власт!
От парите народни смучем сока ...

Пропукаха се червените слънца,
изпивайки утрото до дъно,
със своите непокълнали зрънца,
изпръхнали под облака безшумно.
Заплакали в скута на пролетта ...

Първи ден е на април,
най - любим на Михаил.
Днес се лъже - маже,
всичко може той да каже.
Как е хващал златен лъв ...

Не ми стига зрънце обич. –
Аз искам да имам планета,
безкрайност.
Не ми стига искрица огън. –
Аз искам пожари. ...

- Познавам те...
- Наистина ли… та аз самата себе си не познавам, как може да твърдиш, че ме познаваш… Сега ако се усмихна, какво ще си помислиш? Че съм силна и въпреки болката се усмихвам или, че съм лицемерна и крия истинските си чувства и се усмихвам, въпреки че боли.
- Не зная, ти ми кажи… за не ...

Monuments and melodies
My hands are trembling
And my eyes are on fire
This house is crumbling
Left brain, left out, on the wire ...

ХРАМОВЕ И СВЕЩЕНИЦИ
Дружбата им бе споена с кръв, хоросан и злато – особена смес, която бе изградила общността им като хилядолетен храм на приятелството и предаността.
Скараха се обаче и започнаха да събарят храма.
- Този е предател, лош човек и опасна личност – говореше единият.
А другият убеждаваше: ...

В очите любими
нестихваща болка съзрях
от жажда погубени
загубили своята страст
в екстрема захвърлени ...

Усмихвай се все тъй страхотно
да ни минават дните неохотно.
Стаси, щастлива ти бъди и
тез пегаси от сънищата ми
ти яхни. ...

Помогни ми, Господи, защото аз в теб никога не изгубих вяра....
Ще я забравя ли някога, кажи? Или цял живот за нея ще мечтая....
Ти знаеш всичко, Господи и пазиш всеки отговор на моите въпроси....
Ще ме обикне ли някога както искам? Или ще си останем само приятели....
Помогни ми, защото от дълго вре ...

Има дни, в които съм облак.
И така ми се иска да завали.
Да скрия сълзите си в мрак.
И само тихичко да ме боли.
Да се наплача и да не казвам ...

Светът е съставен от частици, всяка по-сложна от предишната, съставена от нея и други частици от нейното ниво. Човекът – най-сложната система от частици...
... или...
... светът съществува заради хората. Те са всичко.
Сега идва и логичният въпрос: „Какво общо имат тези две противоположни и същевреме ...

За вятъра, съдбата и живота...
Дали съдбата на един човек прилича на носещ се облак, който не може да бъде управляван? Или е възможно незначителният човек да контролира вятъра, който носи този облак? А може би посоката е винаги една и съща, независимо от всичко? Дали пък всеки не създава свой собств ...

Нежни слова Тихи Заглъхнали
Нощ пуста Трепетлива
Ръце протегнати Слаби Изсъхнали
Усмивка немощна Плашлива
Тъжни очи Дълбоки Замислени ...

Първи Април: „Лъжков ден“
(традиционният) – Празникът на шегите!
Втори Април (тазгодишният):
Ден изборен – избиране на лъжците.

Душата ми е волна птица.
Не я зазиждай в клетка.
Една любов наднича от зениците,
И свети с образ тъй далечен.
Тя е само блян , роден от идеалния ми свят. ...

Поглед с духовните очи
Свода погледнах със слепи очи
Свода на храма, прозрачни лъчи
Пак те проникват през таз тъмнина
Със звуци на птици, покой, тишина ...

Притискам се към теб
с цялото си тяло,
дръвче прекрасно,
обсипано в бяло.
От теб струи ...

Sanremo 2018 [“Sarà Sanremo” 2017 (“Sanremo Giovani” 2017)]
-------------------------------------------------------------------------------------------
Лоренцо Балиони - Конджунтиво
Санремо 2018 [„Ще бъде Санремо” 2017 („Санремо Младежи” 2017)]
------------------------------------------------------- ...

ЖИВЕЯ ПОД ДЪГАТА
Под свода на небесната дъга живея. От нея вземам цветовете за картините си и за думите в речта си. Душата ми е пъстра пеперуда в широката градина на небето. В цветята цвят – това ми е мечтата, която искам с теб да споделя. Живея под дъгата в облачния град. Живея в облаци, които ти и ...

(Превод от украински)
Варто чи нi?
Варто чи ні? Жити без тебе
Я б полетів, з тобою в небо
Я повернув би час назад ...

Ключът на любовта
Глава 4
Ресторант “Дилишъс” бе едно от най-изисканите места в града. Посещаваха го богаташи, бизнесмени, хора на изкуството - с една дума, се радваше на ВИП клиентела целогодишно. Обстановката му беше приятна; още с влизането те лъхваше атмосфера на лукс, комфорт и уют. Не случайно ...

От ум окапа му косата
На нашия премъдър шеф.
Стърчи сега под козирката,
Стои за присмех на Кръстèв.
Но нищо, туй сега не пречи, ...

Внезапен спомен
на Е...
Внезапно чувство ли сподáвено
за миг в душата оживя́?...
Илѝ пък нещо незабрáвено ...

Нека егото умре! Леко, бавно, сладко. Все едно нож е прокаран през неговото тяло. Нека умре! Но нека не умира, заради нечий нрав, нечий идол или господар. Нека умре с желание, от щастие!
Убийте егото! Заколете го, удушете го! Накарайте го да изгние и го изгорете! То не трябва – само пречи! Не заради ...

I don't know where I'm at.
I'm standing out the back,
And I'm tired of waiting.
Waiting here in line,
Hoping that I'll find ...

На Мотопистата вземах тролея
и както винаги, така и днес,
успях в морето хорско да се влея,
и станах песъчинка, без адрес...
Шофьорчето, едно момченце младо ...

Ех, мило...
аз не съм ти даденост,
нито печалба.
Аз съм твоето мило,
изгубено някъде... ...

Някой знаят какво да правят с живота си ..други не.. На някой им се случват чудеса, на други - не …”А ти вярваш ли?”, си спомням някога ме попита някой.. “Не, не вярвам” - тихичко изрекох …”Защо? Нали ако не вярваш, няма да ти се случат?” - може би да отговори съзнанието ми, но аз си замълчах …. Как ...

Бяла луна, звездна омара,
аромат на босилек и стара гора.
Вятър разлиства тихо листата,
в нежна прегръдка с топла ръка.
Шепот вселенен, звън на звезди, ...

Не се заключвай зад четири стени,
самотата понякога убива,
поплачи си тихо, в празното дори
... неизвестността не винаги е сива.
Не се затваряй в себе си, недей, ...

Днес за размисъл е ден,
а също е денят на лъжата.
От нея народът е заблуден,
затова не вижда светлината!
Овцете черното наричат бяло, ...

Спомените за любовта де са,
че тя чудна е като принцеса,
с лице като на фея,
аз от нея немея.
Очи светли тя има ...

.......

Виждал ли си цвете, което плаче?!... Пожълтяло - без вода, като човек без любов. Изсъхнало от лъчите на слънцето, потъпкано от човешката немарливост!!! То е просто цвете - красиво, невинно... не заслужава всичко това! Но сега, като се замисля, аз съм като това цвете. Пожълтяла, оставила себе си без ...