Арте факти!?
Психиката Женска я разбираха само двама,
починаха горките..и,като почна тя една драма!?
От дружество "Песимистите"
10.02.2024...Виена

Не те гледам, а те сънувам,
не те чувам а слушам река...
не те обичам а те бленувам
и към тебе вървя,
но не стигам, ...

Колко много слънца, а още е тъмно.
Колко много сърца, а още самотно.
Има толкова думи, а още е тихо.
Открито е всичко, а всичко е скрито.
Трябва ни звездица, но във сърцето. ...

Трънлива облачност!
Вестú старата прашна небесна сгурия.
И вие - усмихнато сбръчкана,
криейки в тръни потънали облаци
от ония, чийто нос в облачност сгъчкан е. ...

Искаше ми се следващата ми публикация да е стих. Но не намирам думи.
Колко стиха съм зарязала така... и пък само края... не ми идва идея за началото. Винаги музата ми идва за какви да са ми последните думи. А край без начало няма, нали? Както във всичко. Как да сложиш на една любов край, когато не ú ...

Сблъскваме се с политици лъжливи,
но ние сме достатъчно паметливи,
за да не допуснем да ни "градят"*.
Но за съжаление повечето спят.
Управлява ни пишман политик. ...

Дива страст в мен гори
и така ме изгаря,
че чак ме боли.
А теб те няма, мили мой,
и не си до мен във тоз момент. ...

В твоите очи
виждам пролетта!
Не, недей! Мълчи!
В тишината Радостта
само нека да звучи! ...

Безплътни сенки и отворена врата,
името ти – просто тъжен стон,
празни мисли – мъртва пустота,
а сърцето ми – разграбен дом.
Лицето твое виждам в тъмнината, ...

ПРОЛЕТ В ЕСЕНТА
Не връщай ме
отново в младостта
със жизнения чар
на своята усмивка. ...

Проклети да са всички,
проклета нека съм и аз!
Живота си съсипах,
а ти съсипа нас!
Хора наранявах ...

''Дойде с вятъра. Почука на вратата ми. Отворих я, а там нямаше никой, дори вятър нямаше. С отварянето усетих как лека сила се докосва до сърцето ми. Всяка вечер в 2:00 ч., аз чувах сблъсъка във врата ми, и когато отивах да я отворя, там нямаше никой, дори и сянка. Бях неспокойна, но не ме беше стра ...

Пред мен небето е безкрайно -
безкрайна лунна тъмнина.
Аз вдъхвам тъмната му песен,
запява синята тъма.
Пред мен лицето ти е тайно, ...

Винаги съм искал да бъда войник.
Нямам чин и униформа, нито оръжие.
Но ето на война съм, само моя собствена.
В битка съм срещу много хора,
неразбрани и лишени от първични чувства, ...

Махай се, сеячо,
сеещ свойте семена!
Сеяч на свободата – пустинен,
излязох тъй рано – по звезди.
С десницата чиста, и невинен, ...

Когато не мога да спя,
в небето танцуват звездите.
Когато не мога да спя,
в сърцето се раждат мечтите.
Когато е светла нощта, ...

Аз не съм такава и сама
себе си видях за първи път...
Болката в мен бе жарава,
разпалила онзи таен кът...
Потънала в нещо като блян, ...

Този стих е недовършен, но нещо в мен ме кара да го публикувам така, без смисъл и без край... Може би някой ден ще успея да го довърша...а дотогава:
Искам да опиша чувствата ми във куплет.
Но тях дали наистина ги има?
Съмнението п(р)оявява се на този ред,
Сърцето ми затворено го провокира. ...

Изгаряш ми сърцето...
както изгревът червен прегръща небето,
парещи сълзи се спускат по лицето...
Изгаряш ми сърцето...
Чакай! Спри се! ...

Не беше известен, не беше богат -
наел бе мансарда мосю Меценат.
Мансарда с балкон,
на който в кашон,
надупчен отгоре на ситно решето, ...

Стартирам първи и се целя в звездите,
няма да спра да изкачвам планините (на успеха).
Докато времето не спре и мечтата е в главата ми,
аз няма да се предам, дори и с болка в краката ми.
Пътят е дълъг и трънлив, стъпалата са големи, ...

В стената блесна сребърна зевздица.
Примигна и угасна, после пак...
И също като падаща сълзица,
търкулната от топлата зеница,
попита бавно в хладния матрак... ...

Бездарни са управниците ни
дори да възстановят
в първоначалния им, оригиналния,
вид и ред
на София „жълтите павета“ – ...

Когато вятърът заспива
и стане тихо, тихо,
една мечта към теб отива
и шепне мило, мило.
На пръсти се приближава, ...

МОЛБА
Разпусни душа, развесели се,
недей се спотаява в плен,
прости, забравих за мечтите,
за радостта и страстите във мен. ...

МОЯТА ИСТИНА
Все зоват ме ветровете,
все съм с бурите на път,
рани от лъжи в нозете,
но е чиста мойта плът. ...

Сред проклятия,
заплахи страховити,
пошлост и омрази,
сред руините
на замъци от пясък, ...

По стъпките си
стъпвам,
с крилете си летя.
И думите изричам,
родени в моята душа. ...

КАРТИНА
Величествената сграда - символ на културата, урасена в бароков стил, светеше в тъмнината, червеният й цвят изпъкваше на места, а на други преливаше в черно. В този познат храм на културата се бяха събрали много на брой хора, за да чуят операта „Сватбата на Фигаро". Да се отдадат на музиката, ...

Общо.
Изтъкан от мечти,
за колко от тях ще платиш,
като ги загубиш,
постигайки други. ...

Здравей, мамо. Наскоро си мислех за теб. Чудех се дали да ти се обадя, да поговорим. Вчера започнах да плета косата си, мамо. Трябваше да си направя плитка, от сложна плетка отзад, на тила. Но не можех да видя какво правя, не изглеждаше както трябва и ме заболяха ръцете. Обърках се, защото не знаех ...

Настъпващо утро
Отдавна хората са в прегръдките на
тихата нощ.
Светлините угасват постепенно.
Вятърът духа на приливи и отливи. ...

Тъй бързо нахлува в душата ти мрака
като лепкава кал
и покварата, без да я чакаш,
без да искаш – провал след провал.
Знам – боли те за твоето детство. ...

V čevljih zaljubljene ženske
Obuvam si čevlje zaljubljene ženske
in umiram
v morju nemira
vse kar sem kupila v tem življenju ...

Искам тя да ме обича с бедрата си, портал към същността,
с нозете си, така мили,
с торса си, извиващ се и горещ,
с гърдите си, о, нейните гърди са така божествени,
с ръцете си, нейните всемогъщи ръце, ...

"Излел йе Дельо хайдутин..."
народна песен
Разкажи ми, ти славни войводо,
за хайдушките паметни дни,
как се брани от иго народът, ...