Отново този звън, така нервно притесни ме!
Не го искам - разбери ме!
Не ме ли преживя, не ме ли изстрада?
Защо съм ти сега - чужда, непозната?
Недей да се опитваш - твоето държание го знам! ...

Сам бе нагледал стражите, одобрил графиците и организирал да поеме разноските за погребенията на двамата загинали онзи ден. Така официално освободи денят си, за да го прекара с Елизабет.
Увери се, че има няколко капанчета, които предлагат храна, в случай, че огладнеят и съвсем случайно беше поръчал ...

Предложение
Романтично-лирични изживявания,
бурни преживявания,
приеми ги, както морето приема чаровния изгрев,
отдай им се, както слънцето се отдава на лятото!

Виж ме! Аз съм кула от карти! Мислиш си, че с един неочакван порив на вятъра би могъл да ме разруши? Но не! Защото казват хора, били правили здрави Айфелови кули от кибритени клечки. Да, казват - не знам дали е вярно или не. Аз съм кула от карти. Мога всеки момент пред теб да се срина и да ти наредя ...

В един по-мрачен свят от моя това не би могло да се случи.
- Отивам до вкъщи, да си тегля един душ, а ти трябва да ме прикриваш от лекарите.
Другата жена погледна и гримасата на лицето и беше смесица от ужас, удивление и страхопочитание.
- Добре, ама нали все пак ще се върнеш. До няколко часа ще поч ...

Младият Кольо се среща с Иван пехливанина
В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край), в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета.
Малко се знае обаче за живота на Кольо преди да ...

.
Нет в глазах лётной птицы – грусть падает. А голубятники – люди улётные, признаки каждого стрижа хвастать горазды. Голуби - их сказка. Попадаются такие голубиные охотники что, не запинаясь, истошными воображениями землю заодно с небом перепархивают, не разберёшь, кто слаженней кувырки через голову ...

Всички вече бяха заспали. Минаваше се полунощ. Тъмни сенки и фигури заприиждаха и заиграха своя театър из мрачните, недокоснати от никой до сега, кътчета на имението, прокрадвайки се тъй-зловещо, зловещо. Тази вечер, обаче нищо нямаше да бъде същото, както преди. Нямаше само да се прокрадват тъмни с ...

Не зная как се случи,
не знам какво направи ти с мен,
не знам с каква магия
ти ме взе във плен.
Сърцето си за теб отворих ...

Пролог
Когато се влюбиш, светът ти се променя. Намираш човека, който с едно докосване те кара да изгубиш контрол, чиято усмивка лишава слънцето от каквото и да било предназначение. Той те вижда такъв, какъвто си и изкарва на повърхността емоции, които си се страхувал да опознаеш. Но той ти помага и ...

най е учител
животът - един е и -
без заместител

най-голямата
самотност е - човек - на
ада в ямата

Сега съм огледало на душата ти,
ред от репертоара на Бог,
разделят ни мигове, запетаи и точки,
между нас - вечност
и един въжен мост, ...

В махалата
В Драгойново съм, в Махалата,
в която се родих и бях.
Аз мойте спомени богати
във други стихове възпях. ...

Кафе без захар
малко люспи от любов
лежат мъртви на сцената на суетата...
Смехът на публиката е призрачно самотен...
Залата е празна... ...

Спомени от детството
Нашарено от сенки е полето.
Размахват нивите перчем.
Рисуват облаците във небето.
Не можем вятъра да спрем! ...

Приятелко, ти вярваш ли в любовта?
Тая лудост всеобхватна.
Тая истинска игра на чуства,
на сълзи, на щастие и сладка болка.
Приятелко, повярвай, има я. ...

В сиянието на лунно небе
аз чувствам се тъй добре -
лъчите усещам безспир,
мисъл за теб ми носи мир.
Защото тази луна си ти - ...

МОЯТА ПОЕТИЧНА ЕВОЛЮЦИЯ
Дарбата ми реши да си подреме,
поезия във първа младост не роди,
а чака дълго, много дълго време
тя детски стихчета във рима да реди. ...

Не остана нищо от мен.
Радостта се изпари в този ден.
Ужасно много боли.
Тази истина изгори сърцето ми.
Той бе всичко, ...

Волята ми да сломиш само ти единствено можеш,
същността ми и това, което съм, да промениш,
мъжествеността, честта ми и всичкото достойнство в мене
без никакво усилие да унищожиш.
Надеждите, мечтите ми, копнежите ...

Ежедневни приключения 11
...
Мама нещо я напуши,
пак е "яхнала метла"от сутринта,
някой шапката й накриви ...

Лутам в мислите си самотен
и губя миналото си безутешно,
животът няма да е страхотен,
ако грешките коригирам грешно.
Остана ми този един спомен, ...

Още в Стария Завет Бог обещава да бъде благосклонен т.е. отзивчив, състрадателен и доброжелателен към онези, които нарича „свои“, които Го зачитат, вярват Му и са готови да изпълняват Неговите изисквания: „ Тези ще бъдат Мои, казва Господ на Силите. Да! Избрана скъпоценност в деня, който определям; ...

То път ли беше да го назовеш
Уж е магистрала, а дупки колкото си щеш.
Тирове, коли безброй,
Фучат и изпреварват в зной.
Замая ми се тъй главата, ...

Дали ще минеш през ада?
Питаш ме странен въпрос!
Всички ще минем оттам,
Аз Съм новият Христос!
Аз Съм даже наполовина Сатаната, ...

Домаќините не ме сакаат
гостите не ме примаат
во моите очи
се будат илјада разочарани сонца
се оддалечив од саканите ...

Ако можех
Развява вятърът косите ми.
Птицата бяла към мене лети.
Гласа на славея слушам,
като блясък в мене гори. ...

Засия душата ми, както никога преди.
Радва се когато слънце заблести.
Когато птички пеят,
когато пчеличките опрашват цветята
и когато усеща се мъдростта на водата. ...

Бера спомени,горчиви и сладки
за днескашното ни специално меню
на Живота пълен с Мерзост и Щастие,
във вечното ни Причинно-Следствено Дежа вю.
Напъва ме плач,на смях ме избива ...

The earlier train
Don't take the earlier train -
wait until day is dawning
look at the beauty of morning,
paint in same colour your brain. ...

Незнайно как, след като Камъкът бе претопен, той придоби духовен разум и способност да се придвижва от едно място на друго, а също и да променя големината си. И като видя, че всички останали камъни бяха взети, за да възпълнят небесата, а той единствен остана неизбран и непотребен, Камъкът се изпълни ...

Една искра от моето огнище
запали огън в моята душа.
И като мъж на моето равнище
аз щях сърцето си да разруша.
Дали любов - за мене непозната, ...

на рулетката
на новия световен
ред — наддаване
кипи до небесата —
по освирепяване

1508г.
Коленете й кървят, всеки мускул в тялото й работи против нея, краката й вече не са толкова бързи и уверени, а противно на тях, сърцето й се блъска все по-силно в гърдите й с всяка изминала секунда, заплашвайки да изскочи всеки момент.
Няма да умра. Не днес.
Тя няма да получи ковчег. Ще бъде у ...

Една година... един миг, роден там на границата между дивия порив на мечтите и тъжната елегантност на реалността. Неусетно, почти като в сън, отлетя времето, този тъй безмилостен враг на моята романтична душа. Иска ми се да може да поспре за миг, да си отдъхне, но сякаш на него е отредено бясно да п ...

1) “Един от хората си и трябва да имаш място сред хората” – колко прокобно и. още повече, колко ненужно.
Можеш ли да преброиш “пилците”, изпопадали от местата си, които все места сънуват? Май са безброй.
Колцина са неотстреляните, дето съветват, че място и образ е потребно да имаш? Навярно са николк ...