Мислех си, че ти беше с чиста съвест,
но май сгреших...
Мислех си, че не можеш да изневериш,
но отново си останах разочарована...
И как човек да ти прости, ...

По калдаръмените улици вървя
и сякаш нямат край извивките по тях.
Умислен в мрачната им сивота
търся спомен, който да ми каже да спра.
Криволича, сред аромата на кафе, ...

Спомням си с доза умиление ученическите си години от края на осемдесетте на миналия век, когато за всяко съчинение, есе или разработване на тема нашата учителка по литература ни изпращаше в градската библиотека, която по това време се помещаваше в едно от големите читалища. Читалището носеше името „ ...

Есента се гòтви за сбогỳвка
и очѝ към зимата отправя!
И навред целувка след целувка
звънко да раздава - не престава!
Повъзд`ъхва есента тъжовно, ...

На Московския Държавен Университет
Сталинско здание с шпил от метал —
замък на злобен вълшебник —
в него съм учил, творил и мечтал
осем години безценни. ...

Отива си тази година...
Събра си багажа горката...
Че там, на завоя очаква
красавица нова,
тя да захлопне вратата! ...

Танцувам сиртаки. Бавно премятам крак.
Завъртам тялото. Погледът – забит в земята.
Този дрезгав, плачещ глас, тази гръцка драма,
Преплитаща огнена страст с бездънна печал.
Танцувам сиртаки. Узото душата ми изгаря. ...

Вече десети ден се носим с много хиляди километри в час и нищо не може да ни спре. Особено ме дразни Дълес - недодялан невротик с мания да зяпа през илюминатора с часове. Преди космическата ни станция да избухне, чат-пат свършваше по някоя работа, сега само гледа отдалечаващата се Земя и шепне нещо. ...

Все още усещам топлата ти целувка,
твоите нежни и пламенни устни,
твоето сияние когато допряхме устни,
и нежно ухание ме карат да те желая,
ти си интригуващо и красиво цвете, ...

Поискаш ли да съзерцаваш вечността
истината се преражда в измама.
Ще търсиш неуморно рай в тленността,
но попадаш в ад и друг избор няма.

Излез, бе дяволе - ще те разкъсам!
Предизвиквам те - пред мен ела.
Не ме е страх от сяра и огньове,
от казани, писъци, рога.
Изправям се пред тебе цяла - ...

Всяка става на спомена артритно поскръцва.
Всяка дума предишна днес е кожа и кости -
монахини, изпити от забравена църква,
без миряните - ние да им ходим на гости.
Тази наша история "платено-непито" ...

Щом любовта си отиде...
И нямаш сили да я спреш...
Иди до старата камина
спомените в куб да събереш.
Когато любовта си тръгне, ...

Превод: Мария Шандуркова
ЗАВЕТЪТ НА БИТИЕТО
Аз попитах свободния вятър,
как да пазя докрай младини.
Отговори ми лудият вятър: ...

Опитах се да се измия
от тинята, хвърлена по мен.
Опитах се да се извия,
да избегна горчивия, кален ръжен...
Не успях! - а толкова исках… да бъдем, ...

19 MOMENTS OF ETERNITY
2021-2022
project
No.4
Harmony ...

Едно приятелство открих,
един безценен дар.
Едно приятелство без край,
един безкраен път не извървян.
Едно приятелче, което ...

Доктор- патологът пристигна с един санитар директно от Окръжна болница с линейка. Беше облечен делнично и само силиконовите ръкавици подсказваха, че има по-особена задача. Вървеше клатушкайки се, с невъзмутимо изражение -- пълен възнисък човек на около 65 години. Зад него санитарят се бе попригърбил ...

Понякога си много надалеч
от всичко мое толкова създавано,
от всичко, през очите ми преминало
и всичко ти се струва кратък скеч,
забравим с годините. ...

Шепоти
Разбирам, така е…
Не искаш никой да знае
какво се случва със теб.
Страхове, победи, омрази ...

... бяла приказка...
Някъде вае Духът на снега,
с тънко длето стъклописи,
уж се усмихвам, а бяла тъга
снежно на точица сви се... ...

Любов и обич,
обич и любов - слова
с божествен блясък!...

МИГ
За миг, за миг поспри
край мен и погледни ме,
не съм се променила, аз съм,
аз съм... прегърни ме. ...

Следа
Дали може вината, която поглъща света,
да остави невинна душа?
И детето, което виновно сега
гледа сивия прах на нощта, ...

Вечер на Царевец...
на К...
А Времето над Царевец е спряло
във камъни градежни, зеленикави...
От древна черква, с дървено клепало, ...

С прозрачната си
къса поличка
тя ме провокираше
непрестанно,
а после се разсърди ...

Ей, мишле, къде така
със сиренце в ръка.
Котаракът дебне там:
"Ей сега ще те изям".
Бързо в дупката се скрий ...

Ден от живота !
Като море необятно простира се живота ми
и храни със веслата си покоите
пространствата, планетите, безброите..
През всички тях мирът ми покажете. ...

Разумът, логиката, мисълта
доведоха човекът до прогрес.
Без нея няма ред в света,
човекът забравя туй днес.
Мисълта събужда хората, ...

И според евростандартите
първи сме по инфарктите.

Животът поднася ни радост и мъка,
целта му е само любов,
но дойде ли нявга жестока разлъка,
без смисъл става този живот.
Но ти напред продължавай, ...

Имало птица, която кацнала сред прасетата, защото била омерзена от висотата и търсела споделяне. Само ден по-късно птицата дъвчела ябълка и тъпчела калта, наслаждавайки се на живота. Но след седмица й хрумнала тягосната мисъл, че макар да вижда прасета около себе си, наоколо й прасета нямало. Просто ...

Oт чашата си отпивам без да мисля
коя съм, къде, защо и колко още,
по стъклото вън снежинки чистя
и се радвам, че падат и нощем.
Декември скоро почука на вратата, ...

"Каквото кажа аз,
туй ще бъде за шистовия газ.
Ще подпиша на инат
и ще ви поставя в мат."

Картината висеше на стената.
Картината с полегнали треви –
полегнали от онзи силен вятър
отнесъл разпилените мечти…
Мечтите, дето капчици в росата ...

Голям си е проблемът газов,
но аз си имам друг кахърп –
наследник съм на Ботев, Вазов,
комшии казват – и добър.
Как да се меря с тез кумири ...

Спасение
Интересно как ме промени?!
Влезе в миг в живота ми разбит;
изми очи и в светлина ме озари.
Докосна ме със лъч от светлина – ...

трева не никне
и където не тупти
с любов сърцето
.....................................
трева не никне ...

Имало някога едно Емо.
Живеело напук на житейски проблеми.
Вървяло уверено, понякога падало.
Обичало, разбирало, не разбирало, страдало.
Дълбоко усещало в себе си – някак, ...