Черно
Черна душа и черно сърце в едно се чернеят,
черно и черно все за черно си милеят.
Черен да е светът и черна да е съдбата,
черни хора и черни създания черни чакат зората. ...

По устните ти пръстите прокарвам,
затворил своите очи -
с мисъл искам да накарам,
да ги нарисувам без бои,
защото само те са в ума ми ...

Всички вече бяха заспали. Минаваше се полунощ. Тъмни сенки и фигури заприиждаха и заиграха своя театър из мрачните, недокоснати от никой до сега, кътчета на имението, прокрадвайки се тъй-зловещо, зловещо. Тази вечер, обаче нищо нямаше да бъде същото, както преди. Нямаше само да се прокрадват тъмни с ...

Една година... един миг, роден там на границата между дивия порив на мечтите и тъжната елегантност на реалността. Неусетно, почти като в сън, отлетя времето, този тъй безмилостен враг на моята романтична душа. Иска ми се да може да поспре за миг, да си отдъхне, но сякаш на него е отредено бясно да п ...

1) “Един от хората си и трябва да имаш място сред хората” – колко прокобно и. още повече, колко ненужно.
Можеш ли да преброиш “пилците”, изпопадали от местата си, които все места сънуват? Май са безброй.
Колцина са неотстреляните, дето съветват, че място и образ е потребно да имаш? Навярно са николк ...

Хаос или провал своенравно
логичен** шум въпрос
виждащ остър отдалеч
закъснял ястреб към вкъщи
път без времето да дава сметка ...

Защо ми е толкова важно
ти да ме обичаш,
когато аз тебе не те?
Защо ми е тъжно,
когато не ме поглеждаш? ...

Морето нека да пресъхне!
Земята в огън да гори!
А Слънцето и Луната да угаснат,
защото влюбено гледаш в нейните очи.
Страдам аз,не гледай,че съм горда ...

Самотни стъпки нижат се по плажа
и примамват вълните.
Стъпки, навървени по паважа,
зъзнат след дъжда сред колите.
Стъпки, зарити под снега, ...

Рано-рано сутринта
взрив разтърси моята стена,
скокнах аз като стрела,
търсейки с очи взрива.
Що да видя - нищо няма, ...

ЗА ПЪТНИКА
- Заминавам - казах -Какво да правя тук?
Всичко замина. Даже и птиците, макар и на юг.
Отивам там, защото тук не става.
чаках, но не може човек вечно да се надява. ...

Животът
Защо животът е толкова сложен? Защо трябва да прибягваме до неща като самоубийството или пък до забранените неща? Защо животът не може да е спокоен, а винаги трябва да има нещо, което да предизвика огромни вълни и да разруши щастието на човек. Защо, когато си влюбен в някого, понякога не мож ...

Сълзите горещи ще запалят пещта.
От сърцето разкървавено ще пием сега.
С боси нозе вървим в нощта
и хванати за ръце ще се слеем в една душа!

На Него
Вълните морски
нежно галят моето лице,
но ето че не усещам
да ме милват твоите ...

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ОСМА: РОЯКЪТ
Миеранианската заплаха, за която никой не подозираше, вече наближаваше Себур Наг. Миеранианците бяха организирали своя рояк. Те разбраха, че могат да се прикачат незабелязано към някоя малка транспортна флотилия от кораби край Киклук Сор – граничната планета, отвъд стот ...

Обичам те, признавам,
и всички твои грешки аз прощавам.
Обичам те, така е,
и не мога с нищо да го променя.
Желание не липсва, а воля, предполагам, ...

Хризантема: бледа, нежна,
ведра, мила и безопасна...
или само така изглежда?
Погледнах я и се усмихнах;
докоснах я - бе толкова крехка; ...

Изгрява слънцето, тълпи се понасят по празните улици,
Започва денят, пукнало се е вече утрото.
Като розов цвят, пламтящ,
Сияе денят. Започнал е.
Ежедневието вече свири на своята тъжна цигулка. ...

1508г.
Коленете й кървят, всеки мускул в тялото й работи против нея, краката й вече не са толкова бързи и уверени, а противно на тях, сърцето й се блъска все по-силно в гърдите й с всяка изминала секунда, заплашвайки да изскочи всеки момент.
Няма да умра. Не днес.
Тя няма да получи ковчег. Ще бъде у ...

Не ме отричай, моля те -
аз съм пълнолунна твоя - и така далечна,
не ме намирай, чуваш ли -
слънчевата ми орбита изгаря - а те искам.
Никога недей да се стремиш ...

Прозрачни хора, в чиято стъклена душа плува черна капка отрова. Прозрачни хора, чиито устни шептят клетви, а сърцето им остава студено. Прегърнати, слети в едно безформено цяло. От ужас настръхнали, че са смъртни. Животът е предизвикателство как да летиш и падайки долу да не се счупиш. Стъклени души ...

Не остана нищо от мен.
Радостта се изпари в този ден.
Ужасно много боли.
Тази истина изгори сърцето ми.
Той бе всичко, ...

Много сълзи има в тоя свят,
но слънце нявга мен огря,
утеши ме красив, чуден цвят -
тя бе чиста, невинна, добра!
Жажда за живот и за идеал ...

Волята ми да сломиш само ти единствено можеш,
същността ми и това, което съм, да промениш,
мъжествеността, честта ми и всичкото достойнство в мене
без никакво усилие да унищожиш.
Надеждите, мечтите ми, копнежите ...

Ежедневни приключения 11
...
Мама нещо я напуши,
пак е "яхнала метла"от сутринта,
някой шапката й накриви ...

Лутам в мислите си самотен
и губя миналото си безутешно,
животът няма да е страхотен,
ако грешките коригирам грешно.
Остана ми този един спомен, ...

Още в Стария Завет Бог обещава да бъде благосклонен т.е. отзивчив, състрадателен и доброжелателен към онези, които нарича „свои“, които Го зачитат, вярват Му и са готови да изпълняват Неговите изисквания: „ Тези ще бъдат Мои, казва Господ на Силите. Да! Избрана скъпоценност в деня, който определям; ...

То път ли беше да го назовеш
Уж е магистрала, а дупки колкото си щеш.
Тирове, коли безброй,
Фучат и изпреварват в зной.
Замая ми се тъй главата, ...

Когато през най-дългата нощ
умирах за последен път,
а усещах, че живея,
продът прокле мига на шемета,
изсипал своето безплодие ...

- Този андроид можеше и да убие Зорин. Но го изпуснахте. Провалихте се, когато Ви беше в ръцете и пропуснахте уникална възможност – гласът на притежателя му просто беше бесен.
Лицето му все още не се виждаше. Но сянката, хвърляна по него беше зловеща.
- Крис, ти си мое второ аз. Аз никога няма да ст ...

Бели стоици
закрилят, спасяват и
душесближават!
Бели, сърцати
и духом богати, и ...

Затвори вратата след себе си.
Вземи със себе си радостта и мечтите.
Остави за мен чашата,
снимките,
и някъде дълбоко в мен ...

Тя роди се със писък, от извори бели,
дето нощем самодиви се къпеха...
… и премина през живота - като скитница.
Често сочена, наричана бе блудница...
(a не носеше духа на куртизанка...) ...

Спомени от детството
Нашарено от сенки е полето.
Размахват нивите перчем.
Рисуват облаците във небето.
Не можем вятъра да спрем! ...