Лучшее, что было опубликовано в этот день на протяжении всех лет
1.1K результатов
Roxette - So far away
🇧🇬
Roxette - So far away
In the coldest time of year,darkness all around my heart.
I was alone but didn't fear
To wander in the light of stars.
In the bright and silent night, ...
Искам да разгоня настръхналите от студ, изтръпналите от безразличие, изтощени клони на оголени скелети. Опорна точка на измисленото ни ежедневие. Те крепят света в сънищата ни. В живота си ние сме обрулени от низки страсти, но стремящи се нагоре. Небето изпълва пространството между чарковете ни, ако ...
Ситен, летен дъжд заваля над града. Изми прашните прозорци и керемидите на къщите станаха отново червени. По улицата тръгнаха малки рекички, а назъбените тротоари се покриха с локви. Всичко се умири, сякаш цялата Добруджанска махала чакаше този прохладен дъждец със затаен дъх.
Дядо Митьовата къща бе ...
Публикувам ги нарочно на латиница ("маймуница" за който желае), за да може по-добре да се види колко точно символа са необходими (или как по-точно да са написани, за да съвпаднат в ограниченито на моб. телефон)
Надявам се да Ви допаднат... Усмивки!
"Самотен" (с продължение)
Toi stoe6e sam v mra4nata ...
ДЪЛЪГ ПЪТ И СВОБОДА
Добре дошли на невинно осъдените ни медици
от Либия! - пристигнали в България на 24.07.2007 г.
след 8 години. Дочакахме щастливия миг !
КАТО В ПРИКАЗКА СТРАДАЛНА ...
Музата ми - прелестно момиче,
днес е Вяра, вчера Жени, утре Ана.
Весела, комична и трагична...
Мечта за мен, за графомана.
Поглежда днес с маслинени очи, ...
Той изпепели едно сърце. Направи го на прах. Затвори го в кутия и го пусна в морето.
Дълго време се носеше безцелно, безчувствено, само. Затворено в непробиваемата си крепост то знаеше, че не иска никога повече да среща жестокостта на чувствата.
Един ден кутийката се разби в едни скали. Прахта се по ...
УЧИТЕЛЬ БИОЛОГИЙ
Руслан Сергеевич после службы на афганской войне, вернулся в школу совсем другим человеком: взгляд его в поднебесье уплывает, воображения мимо людей скользят, вдаль всё время смотрит, туда, где память свою оставил. Тело огромной величины насыщено весом в полторы центнера. Рыжие воло ...
Най-страшното време - когато компютърът млъква
и през пощата даже спам не тече.
Пак си сама, празна е цялата къща,
тъмнина сплита шал върху теб.
И си мислиш кого си ранила със думи ...
Вчера, когато си легнах, само и единствено ти беше в мислите ми... Такива силни моменти нахлуха в главата... не успях... усетих 2 малки капчици да се стичат надолу по лицето ми, но в този момент се усмихвах, защото си мислих единствено за теб!
Мислих си за това, когато с нетърпение звъня на вратата ...
За любовта
За първата любов и чувствата след нея
аз искам своя песен да изпея.
и трепетите ми дошли дълбоки с нея,
аз като знаме цветно да да развея! ...
Behind those eyes lies the truth and grief
Behind those beautiful smiles i've seen tragedy
The flawless skin hides the secrets within
The silent forces that secretly ignite Your sins
Fly away Fly away ...
"Днес бе денят", си каза тя. Знаеше, че очакванията й бяха много по-големи отколкото самото събитие, но нещо в нея я караше да потръпва силно с голяма доза надежда. Толкова силно искаше нещата да бъдат винаги такива, каквито си бяха досега. Но тя го знаеше това и въпреки всичко в нея се таеше странн ...
Може ли любовта да е само празник в човешкия живот??
Какво разбираме под фразата “любовта значи празник”. Може би това значи любовна авантюра, любовна игра... Но... има в този случай едно “но”, което ни досеща, че любовта не е празник, тя не е игра. Игра, наречена любов, може само да е играна от хор ...
Ако правиш добро носи си последствията!!!
Приятели, ако искате да направите добро, давайте, направете го, но бъдете готови
да си ПОНЕСЕТЕ ПОСЛЕДСТВИЯТА!
Не че винаги е така, но има и такива случаи.
Принципът е нещо средно между: ...
Беше си такъв откакто го помня. От край време около него кръжаха най-красивите и популярни момичета и от училище, и от квартала. Външността му не беше нищо особено, даже беше грозноват с възголемия си нос и хилавата си фигура, ама имаше страхотен чар и фантастично чувство за хумор. А момичетата труд ...
Никога нямаше да си го простя. Това, че можеше да се съмнявам в него, вместо да му вярвам. Но какво да сторя? Той се държеше подозрително. От две седмици. Смееше се на съобщенията на телефона си, а докато го питах с кой си пише, той ми отговаряше, че с Дерек, най-добрият му приятел. Но с Дерек „уж“ ...
"[...] А когато най-сетне приближиха високите порти на града, той спря хода си, обърна поглед назад, и рече:
- Толкова време мина... Толкова дни, години,... столетия... Толкова лета и зими се изредиха, че не помня вече где заминах, защо я оставих, поради що пуснах ръката ѝ и позволих на вятъра да ме ...