Лучшее, что было опубликовано в этот день на протяжении всех лет
1 095 результатов

5.0 / 1

Рейтинг: 0.207

Аз знам, че хора има на света
понесли гордо своята съдба
към бликащата светлина, която свети във безкрая,
и може би това е пътят им към Рая.
И плувам аз във тази синева ...
  434 
  1414 

5.0 / 1

Рейтинг: 0.207

Вървя си аз по Раковска, а насреща ми Антон – бивш съученик. Като ме вижда, видимо се радва, или поне добре го изиграва. За 20 години въобще не си мръднал, четкам го аз с първото клише, озовало се на езика ми. Ти пък си се спекъл като турска керемида, не робува на протокола той, и свойски ме потупва ...
  537 

5.0 / 1

Рейтинг: 0.207

Черният ангел….
Глава 4
Бях потресена от всички онези чувства, които изпитвам. Жаждата ми да докосна Мейсън Ръш вървеше ръка за ръка със страха, който ме обзе. Думите, прошепнати в ухото ми не бяха молба, нито въпрос, а констатация. Неговият неистов магнетизъм превръщаше тялото ми в роб на неговото. ...
  763 

5.0 / 1

Рейтинг: 0.207

В моментите на слабост те обичам,
в които те познавам само аз,
тогава ме допускаш да надничам
в душата ти, останала без глас.
В мига на радост искам да съм с теб, ...
  579 

5.0 / 1

Рейтинг: 0.207

-Какво си направило ти?-
Черен гарван, магаре попита.-
Имаш толкова дълги уши,
а не можеш да литнеш.
- На гърба си, аз носих Иисус! ...
  494 
  1436 
Иванчо: Тате, защо Асад употреби два пъти химическо оръжие?
Бащата: Защото искаше да бъде бомбардиран точно два пъти!
  689 

5.0 / 1

Рейтинг: 0.207

Вретеното се върти, върти се лудо и не спира.
Гледам го, не отмествам поглед и ме хипнотизира.
Вретеното разказва истории от други времена.
Когато баба била е млада, а дядо – непокорен и пиян.
Вретеното превръща овчата вълна в тънка нишка. ...
  670 

5.0 / 1

Рейтинг: 0.207

Не бях на себе си. Обикалях като малко дете. Не знаех къде да отида. Не можех да повярвам, че това се случва на мен. Хиляди пъти влязох в стаята му с надеждата това да е някаква лъжа. За жалост, всичко , което се случва е една горчива игра на съдбата. Измина седмица от както него го нямаше. Веднъж д ...
  904 

5.0 / 1

Рейтинг: 0.207

Тръгвам отново към себе си
сгушена нямо в тишината
и потъвам в незнайни оазиси
с камбанния звън на душата.
Пак си търся тихо пристанище ...
  885 
Животът се случва с искри от щастие, когато си позволим да тичаме боси по топлия пясък на времето.
  572 

5.0 / 1

Рейтинг: 0.207

Не ме погали пролетта,
в мен не поникна дори и вълча въздишка,
отвсякъде тишина избуява
и се роня под пръстите ти –
цветче изсъхнало и измислено. ...
  792 

5.0 / 1

Рейтинг: 0.207

Завръщане във вечерта на спомените...
на К...
Ти искаш ли да дойдеш пак с мен във планината –
на споменът на гости във хижата позната?...
Там Миналото време през клоните наднича – ...
  433 

5.0 / 1

Рейтинг: 0.207

Пролет, покажи се в прелестта си
от цветя, и мирис, и обнова,
от роса, която да поръси
с обич и която обетова!
Пролет, покажи се в прелестта си ...
  583 

5.0 / 1

Рейтинг: 0.207

Аз висок съм хубавец
и прическа имам чудо!
С приятеля синчец
ний ухаем лудо!
Пролет първи кавалери, ...
  663 

5.0 / 1

Рейтинг: 0.207

Вечер на спомените
Отново есен... Вечер... Самотата
на паметта във „белите полета“
се блъска ката птици в тъмнината,
но вечерта сезонно е проклета... ...
  355 

5.0 / 1

Рейтинг: 0.207

Преди отплаване
Беше вечер... Беше лято...
И в разкошни светлини́
залезът разпръснал злато
бе́ по тия ширини́... ...
  290 
  1363 
  705 

5.0 / 1

Рейтинг: 0.207

Сео Юн се беше придвижил с част от хората си и беше оставил другата отвън - все пак можеше и да има изненади. Ху и Тао бяха най-верните хора на Гао Минг, но Сео Юн беше в тази игра твърде отдавна и знаеше, че можеше да се очаква всичко. Колкото и трудно да беше за вярване мнозина имаха твърде интере ...
  841 

5.0 / 1

Рейтинг: 0.207

Малките хора се губят в света ми.
Докато пресмятат откъде да минат,
внезапно остават зад гърба ми
и е безсмислено дали ще ме стигнат.
Малките хора се плашат там. ...
  429 

5.0 / 1

Рейтинг: 0.207

Ордос - градът, от който беше започнал тоталният възход на корпорация Дао. Мястото, което сега най-вероятно щеше да се окаже развръзката на цялата история - имаше толкова въпроси без отговори. Какво се случваше в душата на Тугуслар? Този номад беше напуснал своята степ и властта, която упражняваше в ...
  920 
  682 
  621 

5.0 / 1

Рейтинг: 0.207

До бляскавото бистро
момиче зъзне само,
по плочник тропа горко,
държи букетче едно,
че тате дезертира ...
  321 
Сърцето ми – дивак, умът – обсерватория,
а ти – метеорит от сяра и кобалт,
спокойното небе разсичащ в еуфория...
Ще зейне кратер нов, но в чуждия асфалт!
И там ще изгориш до сетната калория, ...
  1106 

4.0 / 4

Рейтинг: 0.202

Нощна приказка
Часовникът изтрака във фоайето -
полунощ е. Тик-так, тик-так...
Забива лудо в мен сърцето -
кръвта във вените пулсира пак. ...
  1131 

5.0 / 4

Рейтинг: 0.201

Поисках свобода, в която все да бягам,
света в очите си да побера,
в легло от люляци да лягам
и звездите да броя.
За пясъчните дюни аз мечтаех, ...
  3001  18 

5.0 / 3

Рейтинг: 0.200

И поредният опита се да те измести,
нанасяйки се в моето сърце!
И странно (случва се едно и също нещо) -
мигом той побягна незнайно накъде...
А когато ме погледнат във очите - ...
  798 

4.5 / 2

Рейтинг: 0.191

Моят поглед към бъдещето
“Всичко живо е трева” К.Саймък
Имам си любим ритуал - периодично, когато изпитам вътрешна необходимост, обичам да разлиствам старите си дневници и да правя ретроспекция на събитията в живота си - от най-ключовите до уловени от мига настроения, хрумвания, блянове и желания. И ...
  4780 

5.0 / 3

Рейтинг: 0.188

О Ч И Т Е
Защо ли посяхме омраза?
Защо ли се гледахме с яд?
Опасна е тази зараза –
душите обрекла на глад. ...
  585 

5.0 / 1

Рейтинг: 0.163

Вървеше до него грацилно,
напук
на всяка мълва
за капризна природа.
Любов между котка ...
  668 

5.0 / 1

Рейтинг: 0.163

Кое му е лошо на лошото време,
щом всяка умора от тебе отнема
и черното чисти с плиснал порой?
Измива ли друг така, както той?
И скрива ли някой цял небосвод, ...
  751 

5.0 / 1

Рейтинг: 0.163

КАК БОЛИ
Как боли! Когато си отива любовта,
крещящи - спомените те разкъсват,
изпълват те с глуха самота,
мечтите бързо се разпръскват. ...
  1068 

5.0 / 1

Рейтинг: 0.163

... и влиза тя
с ефирна, черна рокля,
ухаеща на момина сълза,
целува го,
а той настръхва, ...
  785 

5.0 / 1

Рейтинг: 0.163

Алкохолен делириум вече втори ден...
или втора година?
Никакъв спомен -
жалка картинка.
Делириум тременс. ...
  767 
  2189 

5.0 / 1

Рейтинг: 0.163

По филма "Призрак" (1990)
Няма те вече. Напусна живота.
Останах сама в непрогледната нощ.
Очите ми гледат, но нищо не виждат.
Безцелен е погледът, без капка живот. ...
  840 

5.0 / 1

Рейтинг: 0.163

Беше една от топлите юнски вечери и се бях изтегнал в люлката на балкона. Слънцето почти се беше скрило, светлината бе перфектна за романтични разходки. Но аз си стоях вкъщи и се отдавах на заслужена почивка след дългата седмица работа.
Случайно погледът ми попадна на една улична лампа. Знаех, че е ...
  738 
Предложения
: ??:??