аннавлад
186 резултата
Ти обичаш друга,
аз обичам друг.
Любовта ни свършва,
може би... дотук.
Там, където бурен ...
аз обичам друг.
Любовта ни свършва,
може би... дотук.
Там, където бурен ...
458
4
На И.
В сърцето ми нежни птици пеят
и тяхната чудна божествена песен
трябва да стигне до теб, до твоето мъжко сърце,
трябва да изкачи най-непристъпните върхове ...
В сърцето ми нежни птици пеят
и тяхната чудна божествена песен
трябва да стигне до теб, до твоето мъжко сърце,
трябва да изкачи най-непристъпните върхове ...
1270
5
Ти тръгваш си завинаги от мен,
напускаш ме, оставяш ме сама.
Сърцето ми се стяга до полуда.
Отваряш рана в моята душа.
И друг път са ранявали душата ми, ...
напускаш ме, оставяш ме сама.
Сърцето ми се стяга до полуда.
Отваряш рана в моята душа.
И друг път са ранявали душата ми, ...
621
8
Светът не свършва със една любов...
Светът не спира, заради едно предателство.
Животът продължава своя бяг
и аз вървя отново с твърда крачка.
Вървя напред, по своя път вървя... ...
Светът не спира, заради едно предателство.
Животът продължава своя бяг
и аз вървя отново с твърда крачка.
Вървя напред, по своя път вървя... ...
770
14
За кой ли път душата ми е в рани?
За кой ли път се подиграха с мен?
За кой ли път отново съм измамена?
За кой ли път опустошена
поемам пътя си... Без теб.
За кой ли път се подиграха с мен?
За кой ли път отново съм измамена?
За кой ли път опустошена
поемам пътя си... Без теб.
654
2
I Слънцето бавно залязваше на запад. Седях на леглото и го наблюдавах. В стаята се носеше нежна и тъжна музика. Тя беше възвишена като красивата природна картина. Съчетанието от двете беше в унисон с моето настроение. Предстоеше най-тъжният миг в живота ми - раздялата със Стефан. Дните се нижеха. Вр ...
2521
Ти просто искаше да нараниш:
сърцето ми, което силно те обичаше,
очите ми, които гледаха те с нежност,
душата ми - отворена за теб...
Ти искаше да ме раниш ...
сърцето ми, което силно те обичаше,
очите ми, които гледаха те с нежност,
душата ми - отворена за теб...
Ти искаше да ме раниш ...
541
5
Животът изтича през пръстите ми
подобно пясъчен часовник...
Бърза времето и остава своите следи
по лицето ми...
Отива си младостта, ...
подобно пясъчен часовник...
Бърза времето и остава своите следи
по лицето ми...
Отива си младостта, ...
632
3
Татко,
Сърцето ми е рана,
която все кърви.
Откакто теб те няма
не спира да боли. ...
Сърцето ми е рана,
която все кърви.
Откакто теб те няма
не спира да боли. ...
2343
9
Вали дъждът и тази вечер.
Приспивна песен той реди,
навява тъжни мисли в мен
загубени безброй мечти.
Стоя във стаята самичка, ...
Приспивна песен той реди,
навява тъжни мисли в мен
загубени безброй мечти.
Стоя във стаята самичка, ...
476
2
Някой ден ще си отида...
Ще остане след мен пустиня,
ще гори тревата...
и ще търсиш отчаян вода.
Някой ден просто така ще си тръгна ...
Ще остане след мен пустиня,
ще гори тревата...
и ще търсиш отчаян вода.
Някой ден просто така ще си тръгна ...
649
1
Девет седмици и половина
отдавна са минали...
Тогава е умряла любовта ни.
Тогава всичко е загинало,
останала е само пепелта.
отдавна са минали...
Тогава е умряла любовта ни.
Тогава всичко е загинало,
останала е само пепелта.
614
4
Не си мисли, че ще прощавам вечно.
Не си мисли, че ще обичам нежно.
От ударите твои се изправям
с разплакани очи, но продължавам...
Напред по своя път вървя с надежда, ...
Не си мисли, че ще обичам нежно.
От ударите твои се изправям
с разплакани очи, но продължавам...
Напред по своя път вървя с надежда, ...
499
2
Сърцето ми крещи: Обичам го!
Умът ми казва: Стига вече! Спри!
Не продължавай!
Избърши сълзите си!
По своя път ти смело пак тръгни! ...
Умът ми казва: Стига вече! Спри!
Не продължавай!
Избърши сълзите си!
По своя път ти смело пак тръгни! ...
1295
2
Всичко свършва... ех, зная...
Няма вечни неща.
Морето стрива скалите на пясък,
когато целува брега.
Ръждясва желязото... ...
Няма вечни неща.
Морето стрива скалите на пясък,
когато целува брега.
Ръждясва желязото... ...
659
4
Все нещо търся в този свят,
но никога не го намирам.
Душата ми се лута пак
и слепешката в пълен мрак,
тя търси светлина в тунела. ...
но никога не го намирам.
Душата ми се лута пак
и слепешката в пълен мрак,
тя търси светлина в тунела. ...
612
4
Как тихичко вали снегът навън.
Затрупва къщи, улици, дървета.
Натрупва преспи в моята душа
и бавно заледява ми сърцето.
Самотна, тъжна, бяла красота. ...
Затрупва къщи, улици, дървета.
Натрупва преспи в моята душа
и бавно заледява ми сърцето.
Самотна, тъжна, бяла красота. ...
567
3
Как искам да те срещна!
Веднъж! Завинаги!...
И стиснала ръката ти до болка,
през този свят
със тебе да преминем!
Веднъж! Завинаги!...
И стиснала ръката ти до болка,
през този свят
със тебе да преминем!
503
5
Със теб не мога аз да бъда,
пътеките ни са различни,
макар че някога преплитат се
и задъхани се срещаме.
Но после пак се те разделят ...
пътеките ни са различни,
макар че някога преплитат се
и задъхани се срещаме.
Но после пак се те разделят ...
451
2
Обичам те.
Мойта мисъл - светкавица бърза,
полетява към тебе сега.
Километри минава.
Равнините пресича. ...
Мойта мисъл - светкавица бърза,
полетява към тебе сега.
Километри минава.
Равнините пресича. ...
628
2
Аз истински копнеех да съм с теб,
а знаех, че това е невъзможно.
Страхувах се от срещите ни кратки.
Минутите летяха безпощадно.
А после чаках месеци наред ...
а знаех, че това е невъзможно.
Страхувах се от срещите ни кратки.
Минутите летяха безпощадно.
А после чаках месеци наред ...
577
3
На В.
Затваряш вратата... След себе си!
Опустошаваш - душата ми.
В адски болки се мятам,
като ранено животно. ...
Затваряш вратата... След себе си!
Опустошаваш - душата ми.
В адски болки се мятам,
като ранено животно. ...
448
1
Дъждът затихна.
Спря да тропа по изморената земя.
Тъмата тихо е обхванала
в прегръдките си София.
Угасват бавно светлините ...
Спря да тропа по изморената земя.
Тъмата тихо е обхванала
в прегръдките си София.
Угасват бавно светлините ...
432
4
На В.Д.
Страх ме е!
Имам нужда от тебе.
Сега! В този миг!
Не затваряй вратата след себе си! ...
Страх ме е!
Имам нужда от тебе.
Сега! В този миг!
Не затваряй вратата след себе си! ...
503
4
посветено на баща ми Владимир Методиев Кусев, който си отиде от този свят на 19.03.2004 г. , шест месеца преди да се роди внукът му.
Има дни, в които ми липсваш безкрайно.
Като чук удря мъката в мен.
Ти ме обичаше тъй всеотдайно...
Страшно пуст е животът без теб. ...
Има дни, в които ми липсваш безкрайно.
Като чук удря мъката в мен.
Ти ме обичаше тъй всеотдайно...
Страшно пуст е животът без теб. ...
891
7
- Защо те срещнах чак сега? - попита. -
Защо не бяхме други аз и ти?
Защо, обречени да се обичаме,
един без друг по своя път вървим?
- Въпросите са много. Спри човече. ...
Защо не бяхме други аз и ти?
Защо, обречени да се обичаме,
един без друг по своя път вървим?
- Въпросите са много. Спри човече. ...
505
5
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
