катеринарина (Катя) - Произведения

Отвъд блатата

По напуканата кожа на земята
стъпвам тихо... и се моля да вали...
А облечени във бяла пръст
блатата -
не усещат как ...

катеринарина

Поезия

2007-09-20T01:28:18+03:00 840 12

Изсечена

Изсечена с нетрепваща ръка
и раждаща се в болката на изгрева,
онази птица с каменни крила,
замлъкнала в началото на припева,
забила във предсмъртие и страх ...

катеринарина

Поезия

2007-09-19T08:25:43+03:00 1K 16

Върху жиците

По изстрадалите ръбове на мигове -
като хребети на счупена солница,
са полепнали безбройните ми стихове -
недовършени, нестоплени огнища...
И по устните ми - кървави от сричане, ...

катеринарина

Поезия

2007-09-18T23:41:01+03:00 823 16

Сякаш дишам

Днес само на мълчание мирише.
През процепите смугли на лицето ми
кръвта бълбука тихо...
Сякаш дишам...
И стича се мъчително в сърцето ми. ...

катеринарина

Поезия

2007-09-16T23:55:25+03:00 849 12

Е време

А там, където слънцето се слива
и вкопчва се безумно във небето,
едно бездомно ято си отива,
под него разлюлява се морето...
Рисунките на облаците дишат ...

катеринарина

Поезия

2007-09-15T08:34:03+03:00 784 17

На този кръстопът.

А пак съм тук - на този кръстопът.
И взирам се в зелените корони.
Тук сбогом промълви за сетен път.
И всичко се превърна само в спомен.
А слънцето пробиваше си път ...

катеринарина

Поезия

2007-09-14T18:38:35+03:00 877 12

Аз оставам тук

Сипа ми от чашата си вино.
Но не пих.
На сЪлзи ми вонеше.
Все от твоето ми даваш... половина.
Общото ...

катеринарина

Поезия

2007-09-12T09:43:21+03:00 898 20

потомка на Атила

Споделено
сиво във очите ми...
А потомка съм на степна смугла жрица.
Как се шмугна сивотата
във зениците, ...

катеринарина

Поезия

2007-09-11T07:55:26+03:00 1K 19

Боса дойде

Боса дойде
тази нежност...
и тихо прихлупи криле
върху мен...
И в нозете й рухна ...

катеринарина

Поезия

2007-09-10T22:46:00+03:00 818 14

Следи

Вървеше сякаш по собствените си следи. Някога, много отдавна беше стъпвал тук нехайно, със свободна и незатормозена от злободневието душа - детска душа. Тези стари дървета с виещи се стволове и с техните напукани, посивяващи кори, изглеждаха все така достолепни, живи и тъжни, като древни мъдреци. На ...

катеринарина

Проза

2007-08-15T17:18:10+03:00 1.2K 3

Пенливо

Пенливо вино.
Пенливо море.
Вино горчиво.
Море
с брегове. ...

катеринарина

Поезия

2007-08-15T11:52:58+03:00 781 7

Тясно ми е...

Тясно ми е вече в тази дреха,
наследена от прахта на всички спомени.
Хилави са дребните утехи,
всички слепи дни в надежди
са изронени. ...

катеринарина

Поезия

2007-08-14T23:26:56+03:00 1.1K 11

За да не умираме

По вените ни скитат старости
(наследството ни от предците),
да спомнят как от всяка младост
остават сенки под очите.
Да дишат със дъха на болести, ...

катеринарина

Поезия

2007-08-14T13:11:14+03:00 889 8

Последният залез

Стопената нежност на лятото
плава
със кораби бели към залеза.
И тихо вълните за обич припяват,
през шепот на тъжни удавници... ...

катеринарина

Поезия

2007-08-13T11:16:18+03:00 1K 11

Ти и ТЯ

Безкрайно романтична пролет.
Слънчеви лъчи и пръст.
Небеса и птичи полет.
Ти и тя.
На път. ...

катеринарина

Поезия

2007-08-12T18:55:27+03:00 956 15

от АДА

Разранени копнежи се вкопчват
в стенания.........................................
..............................................
Сякаш никой не помни защо и къде
полуделите истини спряха да плачат, ...

катеринарина

Поезия

2007-08-12T18:40:45+03:00 863 13

Да пием текила...

По улиците на детството плачат самотни сенки. Сенки на викове и смях. Чуват се все още гласове, като ехо от забравена песен. Отдавна забравена. Но непреболяла. Рисунките бледнеят под прахта и следите от гуми. Каруци все още се срещат. Но вече шаренията им е злокобна и протрита. Като времето, в което ...

катеринарина

Проза

2007-07-27T16:05:16+03:00 1.4K 5

Пустинята...

Пустинята помни.
Очите й черни.
Зад онзи безименен, тънък воал.
Воал от звезди.
А пустинните нощи ...

катеринарина

Поезия

2007-07-27T13:10:41+03:00 953 13

ПАРЦЕЛ

РЕЗЕНИ.
Резени бури.
Късове чужди слънца.
Зли ветрове. На бабуни.
Ивици дъжд. ...

катеринарина

Поезия

2007-07-27T09:41:18+03:00 942 15

Къде е "У дома"...

Очите му са вече помътнели
от бурите и жарките слънца.
От спомени за тъжните Недели,
когато се сбогуваше с брега...
И клепките, отдавна натежали ...

катеринарина

Поезия

2007-07-26T10:06:03+03:00 1K 20

Spending my time (Roxette)

SPENDING MY TIME ПРЕКАРВАМ СИ ВРЕМЕТО
What's the time? Колко е часа?
Seems its already morning Прилича ми на сутрин вече.
I see the sky, its so А небето гледам - Красота
beautiful and blue и синя, синя, синя вечност... ...

катеринарина

Преводи

2007-07-25T11:53:47+03:00 4.4K 4

Когато си отиде...

Когато си отиде нещо безвъзвратно.
Когато времето посоката загуби.
Когато мислите се лутат пропиляни.
И вените са твърде жилави и груби.
Когато посивее пъстротата на очите. ...

катеринарина

Поезия

2007-07-25T09:02:14+03:00 1.1K 10

Оживях

Жадувана. Такава се почувствах.
Когато сред вълните оживях.
Рибарите, със тъжния им улов,
чието заминаване проспах,
се спряха тихо. ...

катеринарина

Поезия

2007-07-24T17:45:04+03:00 1.1K 16

За кучето дето лае, но не хапе

Има една народна поговорка за кучето дето лае, но не хапе... Това сме ние - лаем, но не хапем. Говорим, мъдруваме, псуваме, заканваме се... и после чинно и съвестно си плащаме сметките, ходим, или не, на избори (но това е без значение - щото каквото и да направим, все сме допринесли за избирането на ...

катеринарина

Проза

2007-07-24T13:57:27+03:00 1.8K 5

По дланите

По дланите ми - толкова пътеки!
И мигове в дълбокото тежат,
в дълбокото на сините им вени...
Годините ги милват... и браздят!
Все още са красиви тези длани, ...

катеринарина

Поезия

2007-07-24T08:50:27+03:00 966 12

Как поне веднъж...

Как поне веднъж не ти се досвидях!...
Сипеше ме щедро из джобовете си.
Превърна ме в чувалища от прах,
натрупани в заключените споменници.
Бълваше ме, сякаш луди водопади. ...

катеринарина

Поезия

2007-07-23T17:42:57+03:00 1.1K 15

Очите си...

Прибра си съкровените неща
в торбичката, обшита със мъниста
и тръгна безпосочно по света,
потънала в тъгата си смолиста...
Върви, а ветровете шепнат думи, ...

катеринарина

Поезия

2007-07-23T10:25:31+03:00 845 15

Когато си отиде...

Брегове се сливат пред зачатие.
Води шуртят надолу в бездните.
Рисуват с лакти ветровете щастие
в сърцата на пропуканите ледници....
Небетата на полюсите свирят. ...

катеринарина

Поезия

2007-07-22T13:03:30+03:00 924 17

Няма време...

А няма време думите да тихнат,
да чакат сто възмездия.
Да спят.
От думи и от мигове без име
омръзна ми да сбирам ...

катеринарина

Поезия

2007-07-22T11:26:32+03:00 869 8

ПОЗНАХ ГО

Безименна тревога.
Безпосочна.
------------------------
Родена изпод купища от страх.
През жълти руини и сухи почви ...

катеринарина

Поезия

2007-07-21T22:09:13+03:00 832 5

Трошици дъх

През орбити на плачещи планети
се лутат звездни мигове светлик...
Летят неподозирани комети,
където всеки звук е късче стих...
Случайният рисунък на създател, ...

катеринарина

Поезия

2007-07-20T09:05:26+03:00 886 14

Докато спорят

Синигери летят. Цветя напират
да се разтворят
за лъчите светлина...
А раните болят. Деца умират...
................... ...

катеринарина

Поезия

2007-07-19T09:21:45+03:00 808 12

Нощем

Бягащи сенки в зелен полуздрач.
Горските шумове стържат слуха ми.
Чувам дихания, шепот и... плач.
Бродят из клоните зли таласъми...
Всяко листо е разперена длан! ...

катеринарина

Поезия

2007-07-18T09:05:21+03:00 850 10

Следи от...

Под гъстата лоза на оня двор,
сълзите на дъжда ще коленичат
пред блясъка на древен метеор -
следа от непокътната поличба...
Под пукнатите плочки е бумтеж. ...

катеринарина

Поезия

2007-07-17T09:07:22+03:00 895 11

Аристократка

Под звуците на дрезгав джаз
жената в сиво пие чай.
И крие в шепите анфас,
напомнящ неизбежен
край. ...

катеринарина

Поезия

2007-07-16T09:46:32+03:00 908 11

БЯЛА

Сънувах простичко.
Като дете...
Кокичета в снега.
И нацъфтели.
Прегръщаше ме синьото небе. ...

катеринарина

Поезия

2007-07-16T09:31:43+03:00 871 13

В лоното

Съчки от съсиреното бездокосване,
струпани във лоното на жаждата,
за да стъкнат в нощите оглозгани
мижав огън.
Поменник за кладите. ...

катеринарина

Поезия

2007-07-15T18:53:26+03:00 729 6

Животът е борба

- Тате, защо оставихме мама сама?
- Защото вече не можем да й помогнем, синко.
- Но можем да я пазим, докато всичко свърши!
- Нямаме време за това. Прекалено опасно е. И безсмислено.
- Но на мен ми е мъчно! ...

катеринарина

Проза

2007-07-15T12:07:49+03:00 1.3K 3

Балерина

Танцуваш като луда индианка,
с разперени, накъдрени криле!
Целуваш всяка прашна полусянка
от твоето проблясващо небе...
Пърхаща кафява балерина, ...

катеринарина

Поезия

2007-07-14T12:12:55+03:00 2K 10

Тектонично полугодие

Тектоничната ми същност се разтресе!
Всяка глупава покорност бе вина.
И под купищата граници
проблесна...
Капка его. ...

катеринарина

Поезия

2007-07-13T22:59:11+03:00 654 4