kovak
138 резултата
  491 
Глава 23
Втора вечер Петроград удържаше обсадата на холораните, водена от генерал Петър Джарел. Огнените кълба летяха по града-крепост. Поредната топка бе разтресла стената, а халеополисите все по-близо се приближаваха, въпреки усилията на войниците-защитници. От стените вониците-защитници поливаха ...
  260 
Глава 22
Краз бе застанал под сянката на един величествен стар бор. От там гледаше с интерес поляната, която преди 6500 години му бе любимо място за пикник. Сега тя бе плод на странен сън, който бе сънувал. Слънцето напичаше жарко. Не много типично за сезона, а розовите горски цветя, които си растях ...
  253 
Глава 21
Звездите вече се показваха над обкръжения Петроград. В небето над града нямаше нито един облак. Вечерта беше чудесна, леко прохладна, а тишината около и в самия град смразяваща. В града всички очакваха скорошната първа атака към града. Мракът настъпи. Войниците на стените на града чакаха не ...
  234 
  533 
Глава 20
Холоранската войска продължаваше похода си към Онгалград. Войниците вървяха в строй към поредния белгарски град. След каруците с оръжия и запаси, вървяха огромни волове теглещи внушителни обсадни машини. Най-отпред яхнал бял кон водеше колоната генерал Петър Джарел. Внушителната му осанка с ...
  416 
Глава 19
Звездите над гората отдавна се бяха показали. Месечината грееше ярко, тази вечер тя беше огромна. В далечината виеше вълк, а нощните звуци се допълваха от разнообразните нощни птици. Една сова зорко гледаше от един стар дъб с огромните си жълти очи добре осветената поляната с розови цветя. ...
  268 
Глава 18
Онгалград, столицата на Белгар бе идеалният град, с величествени крепостни стени, четири кули на четирите краища на града. В инфраструктурата на града, бяха събрани културните стилове на всички епохи на белгарското изкуство. Градът нямаше достъп до море, но беше на кръстопът и това го праве ...
  237 
Глава17
Самата сграда на генералния щаб не представляваше голяма и внушителна сграда. Точно обратното. Тя беше ниска двуетажна полегата постройка тип хасиенда. Залата за инструктаж заемаше целия втори етаж. Тя представляваше една огромна зала с много дълга маса по средата и с различни военно-стратег ...
  261 
Слънчевите лъчи жарко напичаха плаж Бутамята. Пясъка изгаряше крачетата на единадесет годишния Раца, който тичаше по плажната ивица преследван от братовчед си Пламен. Двамата едвам стигнали водата почнаха да се плискат, не обръщайки внимание на околните. Плажът беше изключително подходящ за деца, за ...
  192 
Глава 16
Ужасът който споходи конниците на холоранската армия уплаши останалите войници. Те се прибраха зад високите крепостни стени на Берад. Като очакваха там да са в безопасност. Но дали беше така?
Лошите мъртви щом приключиха с конниците, насочиха поглед към крепостта...
На сред полята имаше огр ...
  275 
Цялата холоранска армия от триста хиляди души беше строена на плаца пред главния щаб. Денят се очертаваше слънчев. Войниците стояха мирно в новите си бойни униформи. Пред тях стояха целия виж команден състав. Генерали, полковници, майори и капитани. Генерал Портър излезе напред и заговори:
- Днес е ...
  262 
  568 
Българийо защо мълчиш?
Ех Българийо как гледаш ни днес?
Българийо радваш ли се, че комунизма си замина?
Българийо днес сме демократи, крадем те и продаваме,
сами избираме пола си, и ядем бургери – на лекар не ходим! ...
  835  32 
Селото отдавна бе потънало в тъма. Звездите ярко грееха, а луната се бе показала като малък сърп. Август месец бе най-горещия месец, но в селото вечерите дори тогава бяха прохладни. Книгата бе оставена на бюрото на Камен в бараката, която дядо им бе построил предното лято. До нея беше само лаптопа н ...
  354 
Смъртта краят на едно съществуване, или началото на нов живот. Живот, но какъв? Да „Лошите мъртви“ бяха наистина мъртви хора. Мъртви телом, но доста живи духом. Те са обречени на тежки страдания в материалния свят, и от озлобление вредят на живите, когато им се позволи. Но те бяха зависими от ведмаг ...
  259 
Мишо беше четиринадесетгодишно момче. Животът му не беше много розов. В селото, в което живеешe, трябваше освен на училище, да ходи и на работа, за да може да се препитават. Обичаше да учи, както и обичаше и да чете книги. Те, книгите му разкриваха вълшебните си светове и бързо го допускаха в тях. А ...
  551 
Глава 13
- А тази вещица много ли е опасна? - поинтересува се Митра докато слагаше вода на огъня. Те си бяха скалъпили малко лагерче в подножието на град Пестер. Това не беше голям град но беше, общински център на четиридесет и пет километра от Барад, областния град. Тази вечер определено си бяха по ...
  294 
Глава 12
Краз се приближи до жертвата си. Капитан Шонтеран Бело едвам виждаше от болка. Болката идваше от всяка частица от пребитото му тялото. Но извадената капачка на лявото му коляно се влошаваше. Той почти не си усещаше левия крак от болка. А сега на всичкото отгоре над него се надвеси и вампира ...
  533 
Мощната немска кола ревеше по пътя. Скоростта с която се движеше по малките неосветени околоселски пътища бе около 100 км в час. Музиката на модерната уредба в колата кънтеше на метри след нея. Депутатът Димитър Марков пътуваше към София след поредния ден на срещи с местни организации на партията в ...
  405 
Генийчета: Дарът
Камен клатеше доволно глава слушайки музика с огромните слушалки закриващи ушите му, а Рацата остави таблета и го ръгна леко в стомаха. Баща им каза нещо, но Камен не го разбра заради високата музика в ушите. Той махна слушалките и разбра, че са спрели и вече са стигнали село. Поред ...
  339 
Село Змейково
Глава 11
В пещерата Йовко крачеше напред назад. Определено беше нервен. Но, като че ли не го притесняваше толкова, че някой може да ги нападне, колкото това, че нямаше с кой да си говори. Митра беше като заспала. Е не точно. Беше се издигнала във въздуха над кожите, в които лежеше. Той ...
  273 
Лагерът на капитан Бело беше разположен на една огромна поляна в подножието на върха на планината. За негово нещастие войниците му не бяха подготвени за такава ситуация. Те далеч не бяха командоси за подобен род действия. Неговите хора бяха подготвени да водят битка, не да издирват хора. Но заповеди ...
  305 
Смъртта витаеше около него…
Заключи апартамента си и изтича по стълбите. Пред блока бе прекрасната му кола, хвърли сака с парите в багажника и влезе в нея. Той не спираше да мисли за това, което стана. Как стигна до там? Защо реши, че няма да го открият? Даже не му трябваха тези пари. Та той си имаш ...
  592  16 
Село Змейково
Глава 9
Капитан Бело водеше батальона си към поставените цели. Но защо това момче не му излизаше от глава. Вокил? Къде беше чувал това име. Това лице, толкова познато. Но не и толкова младо. Определено това лице му говореше нещо. Да то беше лице на войник. Но този войник, дали беше от ...
  564 
С Мая идва края...
Пламен излезе от храстите, закопча колана на дънките си и със самодоволна физиономия се качи в колата си. Слънцето клонеше към залез. От храстите след него излезе полуголо момиче на не повече от тринадесет години. Тя оправи роклята избърсвайки сълзите си и бързо придавайки си норм ...
  1277  72 
Село Змейково
Глава 8
Групичката пресякоха холоранската граница. Не срещнаха патрули нито от едната, нито на другата страна. Отвъд границата те избягваха главните пътища и се движеха по заобиколни пътеки. Нямаше нужда от излишни проблеми. Заобикаляха градчетата и селата. Първата нощ прекараха на отк ...
  282 
Село Змейково
Глава 7
Тази вечер малкия Петърчо спа в топло легло. Митра му разказа приказка, и когато се унесе го зави майчински, помилва го и го целуна по челото. Това дете отдавна не беше усещало истинска ласка, нежност и топлина. Само то си знаеше какво беше преживяло в пещерата на Брегините. А ...
  292 
Глава 6
Митра беше настанена в стаята на Янко, тя продължаваше да спи непробудно, цялата нощ. Двамата братя Вокил бдяха над нея на смени цяла нощ като майки орлици.
Йовко и Мартоломей бяха заели стаята на Койчо и до сутринта не си показаха носовете. Денят и за тях беше тежък. И те се възползваха от ...
  251 
Село Змейково
Глава 5
Магиите винаги са били част от живота на канството. Магии за късмет, магии за берекет, магии за любов, магии за всичко. Но малцина са тези, които могат да ги практикуват и те умело крият заклинанията и тайните си. Предават се на своите наследници. Такава беше Митра, макар баба ...
  321 
Село Змейково
Глава 4
Под моста на селската река, в тайна пещера се криеха Брегините. Те бяха две жени, едната млада и красива, а другата възрастна и сбръчкана жена. Двете бяха майка и дъщеря. Едната винаги си мечтаеше да има дъщеря, а другата внуче. Но Упир злия дух покровител на всички духове им б ...
  324 
Глава 3
Съвета на старейшините се подвизаваше в голяма, дълга сграда в центъра на селото. За разлика от друг път тя беше необичайно празна. Имаше едва двайсетина души, а по принцип цялото село е повече от хиляда души. Всички чакаха седнали на дървените пейки да излязат старейшините. На първия ред се ...
  293 
Село Змейково
Глава 1
Слънцето вече беше тръгнало да залязва. Небето червенееше над главите на братята Вокил, а мрака постепенно настъпваше и покриваше балкана.
- Да се връщаме „братле”. - настоя Койчо, който беше по-големия от братята Вокил.
- Не братле, не. Още малко, този път няма да се прибера б ...
  413 
Една случка с изкуствен интелект
Алармата в главата му изпищя! Той се изправи, разтърка очи с ръка и мислено си превключи на канал 9. Биологичния чип, поставен в главата му още в ранна детска възраст включи в съзнанието му сутрешните новини на канала. Той влезе в банята и погледна огледалото, в него ...
  366 
К
Kогато се събудиш сутрин, първото нещо, което ти се прави е да отидеш до тоалетната. Но този ден не беше такъв. Защото се събудих от страшен трясък. Когато отворих очи, видях че стените на апартамента ми ги няма. Аз бях целия в прах, мазилка, части от панела. Над мен летяха хеликоптери. Аз бях кра ...
  407 
Дядо Стефан ставаше рано сутрин, толкова рано, че още петлите не кукуригаха. Днес се събуди по същото време. Стана погледна часовника си. Беше три и половина. „Пак е три и половина, все е толкова рано.” – Каза си той на ум. Стана и отиде до външната си тоалетна. Той имаше и вътре хубава нова баня с ...
  609 
Снегът заваля. Снежинките леко и плавно се сипеха от небето. Покриваха всичко. А света ставаше по-бял и по-чист. Въпреки праха на големия град със снега София определено се освежи. Той не спря хората да излизат за малко, но ги накара да ползват повече градския транспорт, с което се подобри въздуха. ...
  450 
Една огромна пеперуда кацна върху главата му. Тя не литна веднага, усетила сладникавия аромат на шампоана, с който се бе изкъпал. За това продължаваше да стои и блажено и същевременно леко забавено да пърха с крила. Заспалия овчар даже и не разбра, за неканената гостенка. Която след малко повече от ...
  151 
Дискриминацията в България
В нашата страна дискриминираните са много. Да, турското малцинство, ромското малцинство... опс, май свършиха. Но дали само те са дискриминирани в нашата страна?
Аз лично съм от мнозинството в републиката и съм етнически българин, но се чувствам дискриминиран. Ами да, значи ...
  1978 
GSM – операторите в България
В България като че ли всичко е под нечий монопол. Нямаш особено голям избор в нищо. Топлофикация, БДЖ, енерго-разпространителните компании, GSM – операторите... Да, политиците ще кажат имате избор. Къде е този избор, питам аз? Ако живея в София, освен ЧЕЗ няма друга комп ...
  1073 
Предложения
: ??:??