libertasanima
124 резултата
Тръгна ли си вече,
други път ли хвана?
Странно е, защото
туй не е измяна.
Тръгна ли си, жалко. ...
други път ли хвана?
Странно е, защото
туй не е измяна.
Тръгна ли си, жалко. ...
584
1
От пепелищата ще се завърна.
Сто пъти ме изгори!
Аз пак ще те открия.
Ще опожаря очите ти
и ти ще ме проклинаш. ...
Сто пъти ме изгори!
Аз пак ще те открия.
Ще опожаря очите ти
и ти ще ме проклинаш. ...
474
Закусих с на търпение трохите,
избърсах устните си от печал
и стекоха ми се от мляко дните
на лепкавия ми нещастен шал.
И роклята ми с пламенна украса ...
избърсах устните си от печал
и стекоха ми се от мляко дните
на лепкавия ми нещастен шал.
И роклята ми с пламенна украса ...
322
Да си разменим страдание - Живот.
Аз ще ти дам от моето, а ти върни ми го обратно.
Ти ще ми дадеш на цял народ
и ще ти го върна, през сълзи, стократно.
Да си разменим надеждите - Живот. ...
Аз ще ти дам от моето, а ти върни ми го обратно.
Ти ще ми дадеш на цял народ
и ще ти го върна, през сълзи, стократно.
Да си разменим надеждите - Живот. ...
434
Ако можех да откъсна от сърцето си,
от ума си част от мойта плът.
И сложите ги чисти върху масата,
в ръцете ви, ако ги дадат,
ще можете ли с микроскопите ...
от ума си част от мойта плът.
И сложите ги чисти върху масата,
в ръцете ви, ако ги дадат,
ще можете ли с микроскопите ...
424
От край до край
Ще те уловя с миглите си и ще те вплета в косата си.
Ще те зазидам в бръчките около окото.
После ще те пусна и ще те помилвам
и най-подир ще те отдалеча от злото. ...
Ще те уловя с миглите си и ще те вплета в косата си.
Ще те зазидам в бръчките около окото.
После ще те пусна и ще те помилвам
и най-подир ще те отдалеча от злото. ...
405
Тя слезе от автобуса, а сред сгушената хижа се зеленееха високи върхове. Утрото бе топло, но все още бе ранна пролет и хладен вятър докосваше тялото ù. Плетеният ù пуловер обгръщаше стройната ù снага и нежно обхващаше врата ù. В ръцете си тя силно стискаше едно кълбо червена коприна, което беше с не ...
475
Дали да си отида...
Косите ми са от часовници,
асфалтът пари под краката ми,
в свят, обречен на бездомници,
липсата на кукувица е трагична. ...
Косите ми са от часовници,
асфалтът пари под краката ми,
в свят, обречен на бездомници,
липсата на кукувица е трагична. ...
353
Пустинята слуша с безброй песъчинки,
заровили поглед във времето.
Пустинята слуша и топли с надеждата
на далечното минало семето.
Пустинята слуша с изострени върхове ...
заровили поглед във времето.
Пустинята слуша и топли с надеждата
на далечното минало семето.
Пустинята слуша с изострени върхове ...
330
Една надежда -
че животът продължава.
Не виждаш ли, Тъга,
Светът мълчи?
И всичкото е чиста гаща плява, ...
че животът продължава.
Не виждаш ли, Тъга,
Светът мълчи?
И всичкото е чиста гаща плява, ...
437
2
Среща
В нощ, изпълнена с шепот
той парадоксално гръмко заяви:
- Не погледът днес ми трябва,
не замислените ти безброй черти. ...
В нощ, изпълнена с шепот
той парадоксално гръмко заяви:
- Не погледът днес ми трябва,
не замислените ти безброй черти. ...
418
Ароматът на небето си отиде
и слънцето захапа своя пламък.
Една пчеличка се стовари
в кулата на несънуван замък.
Лимонената стълба до стената ...
и слънцето захапа своя пламък.
Една пчеличка се стовари
в кулата на несънуван замък.
Лимонената стълба до стената ...
508
5
Целуваш лунната вода, погълнала,
тялото на девствена жена.
И със сребърните устни питаш,
съживена ли е вече тя.
Водата носи своя знак ...
тялото на девствена жена.
И със сребърните устни питаш,
съживена ли е вече тя.
Водата носи своя знак ...
447
4
Безплътно
Безплътно.
Безплътно мълчание кънтеше във стаята.
Безплътно, безпътно, безжизнено нищо стоеше на стария диван, гледайки призрачно към напразно празния прозорец…
Защо? ...
Безплътно.
Безплътно мълчание кънтеше във стаята.
Безплътно, безпътно, безжизнено нищо стоеше на стария диван, гледайки призрачно към напразно празния прозорец…
Защо? ...
397
2
Тъга
Да бъдеш на топло с мъртва душа,
със сиви коси от коприва.
И жилите тънки да прерязват плътта
с усмивка и немощна сила. ...
Да бъдеш на топло с мъртва душа,
със сиви коси от коприва.
И жилите тънки да прерязват плътта
с усмивка и немощна сила. ...
367
Ясен
Събудена от сянката на ясен,
отворила очите си в листата,
снагата ми е в ствола тясен
и с клони търся небесата. ...
Събудена от сянката на ясен,
отворила очите си в листата,
снагата ми е в ствола тясен
и с клони търся небесата. ...
387
1
Ален е пътят му,
очите присвити,
не в дуго, а в пътя намира покой.
С ръцете си груби
той стиска звука си ...
очите присвити,
не в дуго, а в пътя намира покой.
С ръцете си груби
той стиска звука си ...
395
На кой ли да кажа?
Tова ми се случи...
Човек съм и често се давя в тъга.
На мисли от вятър, подгонен от куче,
не искам да давам аз свойта душа. ...
Tова ми се случи...
Човек съм и често се давя в тъга.
На мисли от вятър, подгонен от куче,
не искам да давам аз свойта душа. ...
414
1
Пустиня
Как да разбера на мъката словата, като прашинки в моята душа-пустиня? Как да диря любовта в следите от копита на ходещи камили? Питам се, как да разбера жената и душата си? Щом вятърът посипва с песъчинките следите на камилите, а изчезне ли пустинята и стъпките, изчезва и картината.
Как да разбера на мъката словата, като прашинки в моята душа-пустиня? Как да диря любовта в следите от копита на ходещи камили? Питам се, как да разбера жената и душата си? Щом вятърът посипва с песъчинките следите на камилите, а изчезне ли пустинята и стъпките, изчезва и картината.
425
Аз
Събирам полускъпоценни камъни,
а единствената ми кукла в оранжево плаче.
Като дете лекувах дърветата.
Лятото често играех на зарче. ...
Събирам полускъпоценни камъни,
а единствената ми кукла в оранжево плаче.
Като дете лекувах дърветата.
Лятото често играех на зарче. ...
449
2
Не те познавам
Не те познавам...
Луната не грее за тебе
и моите коси не са те докосвали.
Може би само за миг... ...
Не те познавам...
Луната не грее за тебе
и моите коси не са те докосвали.
Може би само за миг... ...
450
1
Буреносен облак разпалва
нечовешки стремежи за власт,
не самарянин ръка ми подава,
а силното его на моя Аз.
Не намирам в Бога спасение, ...
нечовешки стремежи за власт,
не самарянин ръка ми подава,
а силното его на моя Аз.
Не намирам в Бога спасение, ...
456
Под камък не расте тревата,
но камъкът магия крие.
Една-едничка светлината
от сламчици гнездо ще свие.
И вятърът ще донесе ...
но камъкът магия крие.
Една-едничка светлината
от сламчици гнездо ще свие.
И вятърът ще донесе ...
325
Протегна слънцето въздишка
върху дивите очи на стар човек
и сянка падна под окото, нишка
разплете своя силует.
върху дивите очи на стар човек
и сянка падна под окото, нишка
разплете своя силует.
416
От най-щастливите вселени,
прегърнати от звезден прах,
от хаоса и големите промени
трябваше да се родя и аз.
От черни дупки да се крия, ...
прегърнати от звезден прах,
от хаоса и големите промени
трябваше да се родя и аз.
От черни дупки да се крия, ...
382
На кой ли да кажа?
Tова ми се случи...
Човек съм и често се давя в тъга.
На мисли от вятър, подгонен от куче,
не искам да давам аз свойта душа. ...
Tова ми се случи...
Човек съм и често се давя в тъга.
На мисли от вятър, подгонен от куче,
не искам да давам аз свойта душа. ...
381
2
И пиша, и мисля, и чувствам далечно
хармония, мрак и простори.
Дървета, лехи губят се пак,
копая, летя и душата се рови.
Усеща, отрича и връща се пак ...
хармония, мрак и простори.
Дървета, лехи губят се пак,
копая, летя и душата се рови.
Усеща, отрича и връща се пак ...
559
1
1
Днес в черно обляках аз свето тяло,
до гуша дойде ми от светли лъжи.
Не искам да бъда в най-чистото бяло,
да бъде звукът ми от бели тъги.
Венеца си свялям, трънлив е премного ...
до гуша дойде ми от светли лъжи.
Не искам да бъда в най-чистото бяло,
да бъде звукът ми от бели тъги.
Венеца си свялям, трънлив е премного ...
361
Прочете в моите очи,
о, ти, създание от тъмнината,
че вечното с плам гори,
не в ириса ми, а в душата.
И пламъкът се отрази, ...
о, ти, създание от тъмнината,
че вечното с плам гори,
не в ириса ми, а в душата.
И пламъкът се отрази, ...
422
2
Дойде Краят, за да сътвори всичко отначало и Земята коленичи гола пред Него.
Белите думи по черни друми ще скитат.
В един черен казан грозновата фея пееше весели песни за любов и страдания.
Гаргата прокле своето гнездо, което винаги напускаше.
Противно на всички приказки, една самодива откри своя пр ...
Белите думи по черни друми ще скитат.
В един черен казан грозновата фея пееше весели песни за любов и страдания.
Гаргата прокле своето гнездо, което винаги напускаше.
Противно на всички приказки, една самодива откри своя пр ...
411
На цялата безкрайност, която ти нарече миг,
на незабравените думи, нарекъл ги блестяща суета,
на всичкото и нищото, стоящо помежду ни.
Не на теб, на себе си усмихвам се сега.
На непокътнатите давещи от бяс вълни, ...
на незабравените думи, нарекъл ги блестяща суета,
на всичкото и нищото, стоящо помежду ни.
Не на теб, на себе си усмихвам се сега.
На непокътнатите давещи от бяс вълни, ...
382
"Перлата се образува, когато песъчинка или друга дребна частица случайно попадне в тялото на мидата и започне да я дразни. Ако мидата не успее да изхвърли чуждото тяло, тя започва да отделя специално вещество, наречено седеф, с което го обвива."
И тъй, както перлата се образува от болката, така и зл ...
И тъй, както перлата се образува от болката, така и зл ...
510
2
Ето я... По тялото ù се стели воал от вода. Там, където пръстите ù докосват върховете на дърветата, се стичат заледени капки. Косата ù, пламнала от слънцето, обвива мокрото наметало и пара покрива лицето ù. Ето я... босите ù крака заледяват гората, животните мигом се крият в хралупите си. Ето я... о ...
450
Блестяща тишина,
в миг шумен смях,
очи - звезди
и сладост в грях.
Два силуета, ...
в миг шумен смях,
очи - звезди
и сладост в грях.
Два силуета, ...
491
Не ми харесва тоя живот... И хората не ми харесват... Защо ли?... Защото са скучни и глупави... И аз не се харесвам... Защо ли?... Защото съм като тях... Не ми харесва... и няма даже на кой да кажа, че не ми харесва... НЕ МИ ХАРЕСВА... Писането е хубаво нещо... :) само че ако можех да го изкрещя, бе ...
461
Глупави схеми за щастие,
механизъм, наречен живот.
Съдбата показва пристрастие,
човекът е станал робот!
Думи, изгубили смисъл, ...
механизъм, наречен живот.
Съдбата показва пристрастие,
човекът е станал робот!
Думи, изгубили смисъл, ...
349
Намерих те и те изгубих в слама
и всички сламчици в душата скрих,
и търсих те, ала те няма,
и мислейки, извадих те в стих.
и всички сламчици в душата скрих,
и търсих те, ала те няма,
и мислейки, извадих те в стих.
609
2
Самодивски танц на кръвта
над жарава от чисти зеници.
Пъстрата черга - нощта
и безкрайни, незнайни езици.
Гори от стрели и цветя, ...
над жарава от чисти зеници.
Пъстрата черга - нощта
и безкрайни, незнайни езици.
Гори от стрели и цветя, ...
385
1
И колко мъка има във нощта,
и колко радост има в свободата,
и колко пъти плаках за това,
че неразбрана е душата?!
И колко страх по пътя срещах, ...
и колко радост има в свободата,
и колко пъти плаках за това,
че неразбрана е душата?!
И колко страх по пътя срещах, ...
458
В пурпурното небе прилетяха думите на Скръбта. И каза Скръбта на човека:
- Ти често ме дириш при себе си, но знаеш ли колко съм уморена?
И човекът отвърна в себе си:
- Мой е пътят към тебе и сам те създадох аз за сълзите си. Сам те изтръгнах от болката и уморена си, знам, от ръцете ми.
И попита отно ...
- Ти често ме дириш при себе си, но знаеш ли колко съм уморена?
И човекът отвърна в себе си:
- Мой е пътят към тебе и сам те създадох аз за сълзите си. Сам те изтръгнах от болката и уморена си, знам, от ръцете ми.
И попита отно ...
446
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
