libertasanima
124 резултата
Изчезна времето, като цигарен дим,
като тогата на римлянин се свлече.
Сега стоим, безвремево стоим,
от нещо тайнствено отвлечени.
И гледаме в черното, без страх, ...
  363 
Едва долавям зимата, но зная,
за ледените и ръце.
Не съм учудена на времето,
допускам, че ще ми даде,
достатъчната воля да се стопля, ...
  399 
Напластената черга разправя,
за цветовете на есенни помисли,
пръснати волно наоколо,
безпризорно и безтегловно износени.
И се бунтува от дългото време, ...
  309 
Възкръсвам -
може би между редовете,
между буквите и между думите,
между живота.
За да напиша: ...
  279 
Огнедишащата сила ме изпрати,
да те поглъна в своя храм.
Не бях проклятие, не бях разпятие,
но бях щастлива да ти дам
две слова на кръст положени, ...
  304 
Целта на днешната ми работа,
е да докажа: „Колко съм човек.“
Задачите, които изпълнявам,
са равни на лицето ми отвред.
Допускам хипотезата: „Да бъда!“ ...
  250 
И лъжецът знае се ще си измили,
друга приказка подобничка на тая.
Толкоз много дами и принцеси,
лъжеца лесничко извая.
А ти нещастната девойка ще се мръщиш, ...
  373 
Не, тъй не се съзадава добрина,
родила се от мили вопли, в пъстри шуми.
Не плува тя в морета, не върви в села,
а се заражда от спестени думи.
Не се изражда с мъки и с печал, ...
  351 
Зад ъгъла на всяка вяра
остава мъничко съмнение.
Ореолите са толкоз много
за едно едничко откровение,
че навярно Бог е сънен ...
  322 
Не зимна, а есенна свежест си ти.
Не пролетна, нито пък лятна.
От очите ти вечна гората струи,
от косите ти - земя необятна.
Не зимна, а есенна, с цвят на листа. ...
  372 
Не си до мен и даже не тъжа,
че празна ми е стаята, сърцето.
Не си до мен, съвсем си е така,
и даже лекичко ми е небето.
Не ме дочака - даже не помръкнах, ...
  298 
Питайте, питайте, питайте всички,
Ровете, търсете и пращайте в смут!
Не умирайте, не умирайте днес, не умирайте,
Уморения, спрелия, непитащия е луд!
Питайте, питайте, питайте ежесекундно! ...
  381 
Да се покатерим на отсрещната стена
и да погледнем през най-малкия прозорец.
Отреща, сигурна съм, ще стои Смъртта
и даже никак няма да ни проговори...
Но там ще виждаме и лилии, и карамфили. ...
  339 
Мога ли да те обичам вечер,
в малката задушна стая,
когато дланите ти милват
нощта изписана от вещици.
Мога ли да се преборя ...
  444 
Не съм се смяла на бездушна дума,
на образ на жена с поглед на дете.
На две ръце, които носят чума
и на мъдрост, която става демоде.
Не съм се смяла на погрешно име, ...
  358 
Израсла съм сред стърготините,
на дърводелските машини.
И спала съм сред летвите
и дядовите песни зиме.
Израсла съм сред падащи завеси ...
  314 
Ще си позволя за няколко дни
да бъда във псевдодепресия.
От мен не се очаква нищо нали?
Човека понякога върви към регресия...
Ще си позволя и нека боли, ...
  336 
Клон...
Дъжд...
Под дървото мъж.
Стара ситуация -
букет ...
  355 
Не се напаснахме добре ти, моя същност,
от чудни кривини ми водиш чувство за болеж,
остави славянското и френското изкуство,
остави идеята, че си младеж.
Не се напаснахме и толкова, накриво ...
  374 
Писна ми от тази психология,
на Фройд крилатите му фрази.
Не искам да съм Аза, То и Свръх Аза,
не ми приляга теорема като тази.
Не ми харесва Юнгианската терапия, ...
  527 
О, детство мое неживяно.
О, тихи небеса и шум от смях.
Да бих говорила, когато съм мълчала-
вина да нося вместо грях.
Но аз израснах с тежки кули, ...
  445 
Една държава, родила се от времената на легенди и митове, преплела спомените си в приказки и песни, за да ги остави на едни поети, които често умираха твърде рано, за да се срещнат с нас... Психологически портрет на България? Но какво е България тогава? Масово ще кажем, че България е хората, народът ...
  1240 
Днес ще ти предложа телефон.
Да ми се обаждаш,
нека да е често...
Мислите ми са един милион
и да ги споделям няма да е лесно. ...
  654 
Сърцето ти роди се на зарана,
от песни на балкана заживя.
Петдесет години - и пътека извървяна,
но душата ти съвсем не остаря.
А светът понякога е тежка хапка, ...
  393 
Липсват ми първите седем години.
Седем по седем е равно на зрялост,
седем без седем е равно на нищо,
а нищото кръгче е - значи е цялост.
Липсват ми първите седем, прости ми. ...
  1150 
Моят татко е често сърдит.
От всички в семейството най е прикрит.
И с баба ми изобщо не се разбира,
типично на думите ù все опонира.
Но туй е нормално в предвид на това, че ...
  427 
Не се доближавай,
аз съм огледало и собствения си образ ще видиш
и себе си ще харесаш,
а огледалото с моето име ще наречеш.
Доближаваш се бавничко, ...
  385 
Докога ще бягаме в глупавите страсти на ежедневието?
Гримирахме дните си до неузнаваемост и те изплакаха часовете си, почернени от стореното.
Не е достоен пътят на плачещия.
Докога ще бягаме в глупавите страсти на мислите?
Болна е всяка мисъл родена от суета. ...
  1062 
"Не от мен, от себе си ще си отида."
Ще се крия във завоя
на днешното предишно
и оттам ще си помахам,
ти ме гледай скришно ...
  410 
Прашно ми е от думи.
Ако стълбицата на живота ми все още е така затрупана,
скоро просто ще се обърна и ще се върна.
А няма много стъпала...
Само два пъти сдържах усилията на краката си да се надигнат и да ме възкачат. ...
  514 
Знаете ли, драги ми читатели... много пъпеши има на тоя свят и много дини има... Тъжна ли е тази констатация, аз трудно бих определила... И тъй, на шега, на майтап, господин пъпеш залюби някаква пъпешка. Но той знаеше колко е трудно обичаш, след като вече си обичал веднъж. Странни тикви имат пъпешит ...
  528 
Урониха се дните от надежди,
и ти не пълниш моя лист,
посях в градината си прежди
и с тях оплетох скършен стих.
И ти си вплетен, но умираш ...
  365 
Oтвън, когато единствено силуета ми остане,
отпечатан на водата, извисяваш се от моста,
ще можеш ли тогава да останеш истински самотен,
за да чуеш друг потънал в самотата си?
Ние двама ще приклекнат нямо ...
  446 
В туй забравено планинско село,
необходено почти от век,
непознало скоро песен
и не срещнало през път човек.
В туй село, обрасло от трънаци, ...
  460 
О, свещени телеса!
Един ли мъж е плакал за ребро?
Една жена ли плака за мъжа?
Един копнеж към временно тегло.
О, свещена простота! ...
  448 
Навярно верността мълчи,
невярно верен си ми ти.
Аз вярвам във уверени сълзи.
Водовъртежно времето върви.
... Твори творецът дълбини, ...
  393 
Ти не ме позна.
Роклята ми е свещено бяла.
В окото ми се стели тишина.
Пепел любовта ми е довяла.
Ти не ме позна. ...
  347 
Далечно е нашето вчера,
по-близко е нашето минало.
Живеем в старата ера
и чакаме нови открития.
Живеем с клепачи поробени, ...
  337 
Нима в хаоса на очите ми
намираш нещо привлекателно?
Нима в смеха и в сълзите ми
не намираш нищо отрицателно?
Нима си мислиш, че ще ме познаеш? ...
  355 
В асансьора на душата движа се,
ту на горе към небе копринено,
ту надолу към недра проклинани
и някъде в средата премалявам.
И някъде далеч между етажите ...
  569 
Предложения
: ??:??